Диви, уродливи, но истински 6 истории, събрани в една
филмова лента. Започват от нищото и свършват пак там...
Ще ви подскажа само, че въвеждащата първа част е „вдъхновена“
от пилот – убиец/самоубиец и разликата между въпросния герой и печално
известния Андреас Любиц е, че първият познава всички пасажери на борда!
Както се казва, обещаващо и твърде актуално начало.
Историите, разказани от аржентинеца Дамиан Шифрон, са
наглед утопични, като някакъв рядък вид натуралистични откровени извращения,
извадени от полицейските хроники, всички до една истински шедьоври, в сиво и
черно. Насилие, безсилие и отмъщение плетат главните сюжетни нишки с такава
тънка психологическа паяжина, че неусетно се оказваш пленен против волята си в
капан от неочаквани развръзки, които не ти дават дъх да си вземеш от потрес и
истеричен смях едновременно.
И всяка следваща те заслепява с прозрението, че това е
живият живот и можеш по всяко време да се озовеш на мястото на „жертвите“ му.
Семейство, общество, държава са клоаките на всяка отделна
непрогледно черна дивотия.
Убийствен черен хумор и сарказъм изпълват всеки един
киномиг, придавайки документален натюрел на художествената измислица. Трилър,
драма или комедия, това е трудно дефинируемо, защото границите са нарочно и
майсторски размити до степен на насилие над еднозначието.
Безбройните номинации, включително и за Оскар, както и Оценката
8.2 в imdb са напълно заслужени, филмът е истинска бомба със закъснител, която
избухва в съзнанието на зрителя и го кара да отвори широко очи за уродливите
измерения на битието и света, в който живуваме.
Едновременно с въпроса: Не е ли истинско удоволствие да изгубиш
понякога контрол, да освободиш звяра в себе си, и доколко можем да контролираме
тези трансформации!?
Колко тънка е тънката червена линия между хуманното и
бруталното...?
В края на 120-те минути ще изкристализира един единствен
въпрос: Колко диви са тези Wild
Tales? И ще си дадете истински подивели от истина отговори!
