Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Wednesday, April 8, 2015

„Диви Истории“ (Wild Stories): черни, смешни, истински




Диви, уродливи, но истински 6 истории, събрани в една филмова лента. Започват от нищото и свършват пак там...

Ще ви подскажа само, че въвеждащата първа част е „вдъхновена“ от пилот – убиец/самоубиец и разликата между въпросния герой и печално известния Андреас Любиц е, че първият познава всички пасажери на борда! 
Както се казва, обещаващо и твърде актуално начало.

 

Историите, разказани от аржентинеца Дамиан Шифрон, са наглед утопични, като някакъв рядък вид натуралистични откровени извращения, извадени от полицейските хроники, всички до една истински шедьоври, в сиво и черно. Насилие, безсилие и отмъщение плетат главните сюжетни нишки с такава тънка психологическа паяжина, че неусетно се оказваш пленен против волята си в капан от неочаквани развръзки, които не ти дават дъх да си вземеш от потрес и истеричен смях едновременно.
И всяка следваща те заслепява с прозрението, че това е живият живот и можеш по всяко време да се озовеш на мястото на „жертвите“ му.

 

Семейство, общество, държава са клоаките на всяка отделна непрогледно черна дивотия.
Убийствен черен хумор и сарказъм изпълват всеки един киномиг, придавайки документален натюрел на художествената измислица. Трилър, драма или комедия, това е трудно дефинируемо, защото границите са нарочно и майсторски размити до степен на насилие над еднозначието.

 

Безбройните номинации, включително и за Оскар, както и Оценката 8.2 в imdb са напълно заслужени, филмът е истинска бомба със закъснител, която избухва в съзнанието на зрителя и го кара да отвори широко очи за уродливите измерения на битието и света, в който живуваме.
Едновременно с въпроса: Не е ли истинско удоволствие да изгубиш понякога контрол, да освободиш звяра в себе си, и доколко можем да контролираме тези трансформации!?
Колко тънка е тънката червена линия между хуманното и бруталното...?

В края на 120-те минути ще изкристализира един единствен въпрос: Колко диви са тези Wild Tales? И ще си дадете истински подивели от истина отговори!