Да се гледа на един дъх: Толедо – испански исторически сериал!

Обожавам исторически сериали – не заради разкошните  тоалети с корсети на нищоправещите дворцови особи от дамски пол, не и заради по правило грозните императори, крале, царе и прочие короновани – изключение прави Хенри-то в Тюдорите, Стойко Пеев в Аспарух, Мариус Донкин в Златният век и Стефан Данаилов в Борис ...Изводът: българите са имали само красиви управници, да вземем за пример последния и да пропуснем Серго по възможност-J

Имам особен афинитет към продукциите на HBO, причината е простичка – хората не са скъперници откъм бюджет, затова не им липсва нито масовка, нито декор, нито НИЩО. Много ми е уютно да разбера, че хомо сапиенсът е алчен, откак се е изправил на задните си лапи, готов е на всичко, за да се докопа до власт, слава и безсмъртие.

Като контрапункт на тези непреходни „човешки ценности”, се просълзявам от сцени, в които архаизми като дълг, отговорност, мъжество!!! и прочие морални вкаменелости биват ситуирани в центъра на сценарийните прожектори.

Признавам си, чак са ми в повече развратът и еротичните сцени, които намирисват на порно, но хората знаят как да привличат зрители....

В този ред на обобщения и умозаключения, никой няма право да не е гледал: Рим, Династията на Тюдорите, Борджиите,  Игра на тронове...

Днешните ми словоблудства обаче не са платена реклама на HBO, а са вдъхновени от испански исторически сериал, който изгледах на един дъх и който няма нищо общо с гореспоменатия тв мастодонт.

Историята – През Средновековието 3 различни религии съжителстват мирно в един исторически град. Интриганти, властолюбци, сребролюбци са готови на всичко, за да превърнат мира във война. На фона на тази етническа мешавица и пищен дворцов декор, са изградени образите на главните герои. Без подробности, накратко: великолепна актьорска игра... красиви герои, грозни антиподи, чисти идеали, мръсни заговори в истории за красива любов, смъртоносна вражда, мъст, предателство, жестокост, възмездие, любов за цял живот.... Всичко, от което има нужда добрата интерпретация на исторически сведения, за да те пренесе в друго време, със същите нрави, падения и възходи...За да се почувстваш част от историята. Най-голямата драма е, че има само един сезон, точно 13 серии и нищо повече!

3 филма за любовта! Гледани повторно и видeни отново, за да бъдат споделени!

“Три метра над земята”, планирах просто да запълня лежерния неделен следобяд. Има някаква магия в тази лента. Филм за младостта - лудата, безразсъдната, опияняващата, страстната, единствената, готова да се опълчи срещу света, да забрави страха от смъртта, издигащата 3 метра над небето. Приииска ми се неистово да бъда пак на 18, да се влюбя в най-неподходящия, да ме возят на мотор, да пия от бутилката, да ми предстои първия път, да го изживея, да очаквам следващия ден, само за да го видя...Замислих се - любовта, младостта, животът свършват толкова бързо. И знаеш, че никога няма да се повторят...

“Алберт Ноббс”! Сигурна съм, че по адрес на този филм ще бъдат изречени думи като лесбийски, травеститски и прочие нелепости. Истината, поне в моите очи, е, че това е една великолепна лента за малките и големи човешки слабости, за малките и големи душевни драми, за нищетатата и мизерията, за малките и големите мечти, за бягството от себе си и намирането на истинското аз. За това как Глен Клоуз може да превърне всеки кадър в шедьовър. Признавам си, пристрастна съм към Глен, но препоръчвам с две ръце. Всеки от нас има нужда да живее или да умре с мечти, независимо дали са за часовник върху камината или за два портрета вместо един от двете страни на същата! Мечтите придават вкус и смисъл на живота, независимо дали същият бива живян в разкош, или в мизерия...

Guzaarish – ИНДИЙСКИ - абсолютно откровение! Изплакваш си очите (никога няма да ми омръзне да гледам очите на главния герой), а на устните ти усмивка! Парадокс, който може да бъде наречен само „Радостта от живота”! Не съм гледала по-силна актьорска игра, нищо че е мейд ин БоливУУд, а не ХоливУУд и никоя филмова лента не е оставяла  в мен такова жизнеутвърждаващо усещане и тъга едновременно. „Аз не се интересувам от пари, аз правя филми” – прочетох в едно интервю на режисьора Sanjay Leela Bhansali – най-високо платеният в Боливуд, разбира се! Сигурна съм, че е бил искрен! Такъв филм може да се направи само със сърце, влюбено във филмовата магия. А що се отнася до другата – визуално и емоционално филмът ще ви обсеби, хипнотизира, парализира – всичко, което е главният герой - Великият магьосник Ethan. Любовната история на фона на екзистенциалния въпрос за евтаназията, е толкова платонична и пречистваща, че може да ви подейства като истинска магия за обич – обич към живота, към обичането, към смисъла да оставиш любов вместо тленната си обвивка! Вкусът на живота е сладко-горчив!