ARGO – Бен Афлек по-добър като режисьор, отколкото актьор!

След „Жертва на спасение" и "Градът" сексапилният Афлек добавя трета лента за щастие в режисьорския си актив. Най-хубавото на това да си режисьор е, че можеш да пропуснеш кастинга за главна роля и да я спечелиш без конкуренция, както Бен е сторил, влизайки в кожата на безстрашния агент на ЦРУ. Не съм убедена, че е бил обективен в избора си-:)

Не си падам особено по политически трилъри, но с риск да се повторя, примамката „по действителен случай” може да ме изнуди да гледам дори и фантастика-:)

Случаят в случая е освобождаването на шестима американски граждани, намерили убежище в дома на канадския посланик в Иран - реална мисия, разсекретена от Бил Клинтън. Героят на Афлек съставя героичен и фантасмагоричен план, който трудно получава одобрението на централата: да заблуди иранското правителство, че той и укриващите се цивилни са канадски кино-екип, оглеждащ места за предстоящите снимки на филма “Арго”.

 

История на живот или смърт, с много заложено по презумпция напрежение, но аз лично не се почувствах вербувана, бях в публиката около филмовата арена, където се тръшкаха един друг идеологии, фанатизъм, политически интриги и страхове но не скочих нито веднъж да скандирам.

През цялото време, признавам си, имах няколко импулса да се откажа, не можах да се оттърся от чувството, че гледам документален филм или новинарска емисия, въпреки съспенса, накъсаното, кадър по кадър наслагване на събития ми приличаше на сглобяването на лицата на заложниците от хартиените ленти на унищожените архиви!

Реденото на пъзела не беше увлекателно, а по-скоро мъчително и монотонно!

Дори най-напрегнатите моменти минават като в забавен каданс пред очите на зрителя поради оскъдната диалогичност на сценария и както вече казах, загърбения емоционален план на драмата..

 

Липсваше ми дълбочина в изграждането на отделните образи, но пък истината е, че 6-тимата заложници бяха второстепенен образ, статисти, пионки в ръцете на Бен, който трябваше да спечели партията шах срещу фанатизираните агенти на Иранското ЦРУ.

И все пак: Лентата те оставя с неочаквано много симпатии в сърцето – към канадците, които влизат в почетната роля на самотвержени приятели на Чичо Сам, към иранските дечица, които досущ като малки китайски ченчета редят пъзела на иранската ненавист към американското вмешателство в националното достойнство, към  заложниците, жертва на безумната, но реална война между силата на силните на света и силата на вярата.

 

Не ми пука за историческата достоверност, защото не съм историк, а любител на доброто кино, не ме дразни и преескпонираната победа на „доброто” над „злото”, единственото, което ме подразни, че Арго само с една малка стъпчица може да прекрачи от брега на стойностните ленти към двучасова скука.

В заключение: Сериозен филм, изправен пред сериозно предизвикателство – да пресъздаде разсекретена от Бил Клинтън мисия на ЦРУ, със сериозни режисьорски амбиции и резултат, достоен за адмирации, въпреки всичките ми гореизложени „но”-та.

 

Почетен със „Златен Глобус” за най-добър режисьор, Арго участва в тазгодишната Оскар надпревара, но без шансове за нови режисьорски нашивки за Афлек.

Във всеки случай – по моето прескромно мнение му предстои успешна кариера в директорското поприще.

Life of Pi - Лента, която сякаш е спряла или спира дъха...

 

Принципно се изприщвам от филми, чието действие минава между 4 стени например, или в лодка, както в случая с Животът на Пи, може би защото най-големите претенденти за Малинка в моя топ 100 са вдъхновени от подобен сюжет, но с активното участие на глутници акули. В случая не можах да пропусна името на тайванския режисьор Анг Лий (Планината Броукбек), бидейки подготвена за безмълвни послания и въздействия.

Момче, кръстено на плувен басейн и Бенгалски Тигър с човешко име са главните герои в тази борба на живот, смърт, оцеляване и приятелство.

Пи, син на собственик на зоологическа градина, който изповядва всички религии и открива своите богове един по един в търсене на себе си и Ричард Пъркър започват познанството си поучително за Пи...Продължението на това „приятелство” и морските бури, през които минава, е смисълът на корабокрушението - завръзката и развръзката на повествованието (филмът е по едноименния бестселър на Ян Марте.)

Признавам си, че и аз хванах морска болест в края на филма и че дори кристалното 3D качество на картината не можа да ме хипнотизира поради камерния си фокус,  и че краят на това мъчително пътуване ми донесе истинско облекчение заради интензитета на визуалните ефекти за сметка на словесните, но ме остави с много въпросителни и цитати в главата си. \Може би защото винаги съм си падала повече по думите, отколкото по видимото.\

„Вярваш ли, че съдбата определя живота на човек? Вярвам, че човек прави, каквото може, докато съдбата му се разкрие!”

Не търсим ли всички приятелство с неподходящи люде в живота си, готови да жертваме всичко в името на това същото да се окаже истинско, и не биваме ли опустошени, когато избраното „другарче” се окаже от друга джунгла, пустиня, планета, където приятелството не е на мода.

Дали всеки от нас не търси Петкан на всяка цена, рискувайки целостта си, само и само да не не е сам на самотния остров...

Филмът не  разкъса емоционалните ми устои с остри като на тигъра зъби, но пък ме остави безсловесно удивена от кръвожадния глад към детайла, емоцията, животинското начало у човека и човешкото у звяра, изпитван неудържимо от тандема режисьор - оператор! 

В заключение, след по-скоро 2 часа скука, отколкото наслада, прегърнах края  – противопоставянето на истинската история и метафоричната, която се оказва по-правдоподобна за търсещите „истината” и всички произтичащи от този парадокс изводи, емоционални и умозаключения.

Много дупки зейнаха в мрежата на хванатите от мен в движение като летящи риби послания – тази на любовта например...

Религиозни, човешки, екзистенциални приливи и отливи ме приспиваха и пробуждаха в тази лента – поредна претендентка за оскари, но пътуването не беше обречено Титани (к)-чно, по-скоро хоризонтите ми се сториха ужасно далечни, а в трюма бе складиран прекалено много философски товар, който дърпаше сала на киноманското ми търпение към дъното, в случая към края...