Мъжете не са това, което бяха!

Имаше един носталгичен виц:
Един дядо завел внучето си на цирк. На манежа излезли лъвове! -Дядо, дядо, виж какви лъвове! – Какви лъвове бе, чедо, чисти котки, едно време какви котки имаше, като лъвове!
Излезли балерини! -Дядо, дядо, виж какви балерини! -Какви балерини, това са чисти проститутки, едно време какви проститутки имаше – истински балерини! Хоп, следват маговете! -Дядо, дядо, виж какви вълшебници! -Какви вълшебници бе, абсолютни педерасти! Едно време какви педерасти имаше – истински вълшебници!
Та мога да добавя един епилог към вица: А мъжете какви мъже бяха, ех, истински мъже!

Един мой близък мен твърди, че еманципантки като мен са виновни за краха на мъжествеността у силния пол. Как пък не! Защо моята независимост и готовност да си изкарвам сама парите, вместо да чакам някой да ми остави 5 лева за цигари на нощното шкафче, може да превърне МЪЖЪТ в мижитурка.
Мили ми приятелки, чиито истории ще използвам като аргументи, простете ми!Ще ви оставя анонимни, но ще използвам  фактите у ползу истине!

А те, облечени в примери, звучат така:
В момента, в който моя приятелка започна добре платена, перспективна работа, бившият й (браво за екса) благоворен се схвана в кръста и остана на легло минимум 12 месеца, в които жена му работеше на 2 работи, пазаруваше, готвеше и му оставяше по 5 лева на нощното шкафче, да не се чувства потиснат, така да се каже! Много се беше ядосал веднъж, като му спрели порното, пардон интернетът, така де, безработицата е една голяма, убийствена скука!
В крайна сметка мъжагата добави едно екс към статуса си, но раздялата беше убийствено тежка, защото любителите на 5 лева върху нощното шкафче сутрин (независимо от кой пол са) трудно се разделят с  полагащия им се по брачно свидетелство комфорт.

Втори разказ без картинки
Моя любима дружка в алогичен, но генетично заложен пристъп на детелюбие, се обзаведе с две отрочета + генетичния им отец в добавък. Същият, изпълнил възпроизводителния си дълг мъжкар, се отдаде на дълга почивка, няколкогодишна, в която отказа да работи, самонастани се в апартамента на младата дама и започна да изисква всЕкакви бонуси за двата си дарени сперматозоида, докопали се до яйцеклетки и извършили свещения акт на сътворението. До ден днешен не може да се отърве от него! Щото осеменяването си е подвиг, който изисква възнаграждение! Поне в наши дни!

Трета драма или комедия, зависи от трактовката
Чиста и наивна душа, въплътена в моя друга близка, срещна мъжът – голяма любов от миналото си, останала голяма, защото не беше изживяна. Същият се яви от нищото, без дом, без job, но осъзнал големината на неизживените им чувства. По тоз повод и с опция да залепят счупеното и да свият гнездо върху жарта от страст помежду им, младежът се нанесе в дома й и в продължение на месеци страдаше, че няма работа и дом, докато й искаше заем след заем и радушно приемаше трапезата и леглото й. Тук имаме отворен край, който не искам да предричам.
Мога да продължа до 100 и да си оставя истории в запас, но ми става обидно и от 3!

Реакцията на половината четящи тез феминистки редове, ще бъде:  Ми, те, твоите приятелки са си виновни, щом допускат някой да се възползва от чувствата им, финансовото им и имотно състояние. Да, ама не, защото както казах – мъжете не са това, което бяха, и подозирам, че никога повече няма да бъдат.

Гореспоменатите ми 3 близки създания от нежен пол плюс мен и всичките ми останали познати, с едно-две щастливи изключения, се чудят на колко стана да тъкат, за да кърпят семейния бюджет, докато търтеите с бирени коремчета лежат на дивана и сочат без думи към вратата на хладилника, където се студи каса бира – само за мъже!

•     Отглеждането на деца и домакинстването открай време си е женска работа, затова тез богопомазани левенти, не искат да слагат ръка върху най-съкровеното на нежната си половинка – призванието да бъде майка и къщовница.
•     Понятието Глава на семейство също е с размити теоретични граници и по-скоро въпросът търпи следната интерпретация: коя от двете, отколкото кой е главата!
•     Работните места  за МЪЖЕ са кът, а за жени  -  достатъчно!
•     Мъжете не могат да правят компромиси с дипломи и трудов стаж, ние  – можем!
•     Мъжете не могат да работят за 800 лева, защото им било под достойнството, ние – трябва!
•     Мъжете вече не подават ръка, отварят врати или подаряват цветя, защото сме били равни, нали това искаме?
•     Мъжете предпочитат да живеят с майките си до преклонна възраст с гадже, скрито под юргана, отколкото да вземат кредит от ДСК.
•     Мъжете нямат нищо против да си делите сметката в заведение, но даже предпочитат да ги почерпите, щото нали жените сме били голямата работа!
•     Днешните мъже смятат, че им е по-трудно от на предшествениците им, защото трябва да си ги мерят не само с съпишниците си, но и с дамите!
•     Днешните мъже са метросексуални и нерядко асексуални, защото са стресирани от всичко казано по-горе!
•     Днешните мъже нямат нищо против, че изкарваме повече пари от тях, защото това са подробности, разбираш ли – в рамките на една заедност...
•     Днешните мъже приветстват с две нежни ръце услугата „Съпруг под наем”, защото майсторенето и поправянето са отживелици, особено сравнени с компютърните игри!
•     На днешните мъже не им се жени, защото още в ритуалната зала им обясняват, че оттук насетне са главата на градивната клетка на обществото...
•     Или както някой проникновено бе заключил: Днешните мъже също не плачат, за да не си развалят грима!

P.S .Мили мъже, ние може да сме ви откраднали панталоните и да не очакваме от вас да ни издържате, но има хиляди неща и нещица, правенето на които все още принадлежат само на вас по право и мъжество!

 

 

Вместо на протести – гледайте “Borgen” - Уроци по политика

Живея на 2 пресечки от епицентъра на протестите и духом съм там нон-стоп - сред тез будни, интелигентни и не толкова, млади и не толкова млади люде, които в дъжд и пек не мърдат на йота от павето на събудилия се в тях активен мембър на гражданското общество. Мойто лично жълто паве на протеста отдавна е в експозицията соц артефакти на археологическия музей на идеалите ми.

Та докато духът ми е пред Президенството и Министерския съвет – ей така от солидарност, а не от немощна надеждица, че нещо ще се промени, тялото ми е полегнало на любимото диванче вкъщи, НО уикендът ми може да се дефинира като свръхполитически активен. Питате е как – полегнала и ангажирана едновременно?

Отговорът е прост – изгледах всички налично в Замунда от датския сериал „Правителството”. 

 

Скандинавците трудно ми докосват сърдечната мембрана, щото са свръхстранни, така да се рече, и емоционалната тоналност ни е различна като адажио и алегро. Затова и презумпционно ги избягвам, което явно е повтаряема грешка с натрупване, която смятам бързо да компенсирам.

Гледайте този сериал!

Ще научите толкова много за кухнята, сервизните помещения и WC-тата на политиката, че тази информация ще добави години политическа зрелост към гражданската ви възраст.

Дания е държава със завиден 160 години стаж в демокрацията. Съмнявам се много силно, че ние изобщЕ знаем що е то! Като за начало обърнете внимание на крилатите мисли на умни глави в началото на всеки епизод като „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали. „— Уинстън Чърчил или „Доверието е нещо добро, контролът нещо още по-добро” – Ленин...

Въпреки разликите между БГ и Дания – съм изумена от еднаквостите, що се разиграват зад кулисите на държавната сцена – с или без режисьор или кукловод.

Няма да разказвам, само ще дам жокери – ще разпознаете шутовете в датския парламент, несменяемите, фурнаджийските лопати, олигарсите, само с идеалистите ще имате проблем.

Именно около такъв един образ на министър – председател-КА се завърта цялата интрига.

Харизмата на Бригите може да се сравни само с Бойковата, още едно доказателство, че е есенциална за всеки обичан премиер. Добавете любопитния факт, че сегашният премиер на Дания - Helle Thorning-Schmidt, е жена, и е просто очарователна,  надявам се, че съм разчовъркала любопитството ви.

Удивително е да гледаш какво може да пожертва една изключителна жена в името на политическите си вярвания и решимостта си да изрине гнилото в Дания. Облекчително е да наблюдаваш как пръски кал и гейзери с изфабрикувани или реални компромати я заливат и я превръщат в някой друг, който самата тя не познава (облекчително е без кавички, защото И ТАМ политически кукловоди боравят със същите инструменти на разпределение, преразпределение и контрол) или да се върна на друго популярно мото „Разделяй и владей”.

Е ли властолюбието в основата на кариерата на всеки успешен политик? Със сигурност!

Добавете сляпа амбиция, лидерски качества, пълна отдаденост, които вкупом в крайна сметка убиват всяка проява на слабост, или с други думи, човешкото у политика, именно защото „Политиката е война без кръвопролития, войната е политика с кръвопролития” – Мао Це

В името на тази война падат жертви – семейство, приятели, принципи...

 














„Правителството” е изключително успешна лента, защото сценаристите и режисьорът са заложили на умела документална и емоционална еквилибристика. Между двете аз на политика – личния и публичния, между двете страни на политическата монета – изгодите и загубите...

Изключително силни образи в реалистични ситуации, невероятна актьорска игра, прозрения „открийте 10-те разлики или прилики” – с две думи лента, която те държи без усилия в пълен електорален екстаз!

Центристи, либерали, зелени, колиции – същите цветове в същите партии шах, като тези, които се разиграват на нашата родна дъска! С много шах-ове и мат-ове, с малки и много пешчици и жертви на влиятелни фигури!



Да не забравяме четвъртата власт - медиите с тяхната принципност и безпринципност и слугуване на политически и икономически интереси.

Отдавна не ми се е случвало да се отдам на такава кино „оргия” – 16 серии по близо час за 2 денонощия, но се чувствам не изтощена, а наистина просветена.

Даже мисля да се разделя с удобната мекота на диванчето си и днес да отида на протест – вече знам срещу какво искам да негодувам! Разбирам го по-добре отвсякога!

„Историята е кошмар, от който се опитваме да се събудим” – Джеймс Джойс

Няма да се събудим, ако не пратим в историята статуквото! Среща – тази вечер – пред Президенството!