За хобитата и хоботите с усмивка

Тълковен речник: Хоби, мн. хобита, ср. Любимо занимание през свободното време 




Преди няколко години изпаднах във внезапен пристъп на самосъжаление, осъзнавайки, че нямам нито едно хоби. Почувствах се недовършена и даже незапочната и реших тутакси да си изфабрикувам някакъв странен афинитет, който да подчертае индивидуалността ми и да запълни поне един от скучно претъпканите единствено с книги рафтове у дома с нещо различно. Материята винаги е била особено чужда на душата ми, но в случая реших да се напъна на всяка цена. Огледах се в домашния битак и открих, че имам цели 2 слончета, които добри другарчета ми бяха дарили като сувенир от пътувания в чужбина. Какво по-добро начало от 2 слончета за цяла, внушителна колекция от хоботи, рекох си, още повече че същите носят щастие. Освободих най-горната лавица от нишата на сърцето ми, ситуирана в хола ми, забърсах я от прахта, оставена от книгите и постнах безценните екземпляри по средата.
Написах дружелюбни писъмца до всички френдове в чужбинско, а останалите замолих собственоустно да дадат своя дан  за увеличаване на собствената ми слонска популация и ето че .... поставих началото.
Днес възхитителната ми колекция със сантиментална, тук-таме  антикварна и най-вече сърдечна стойност набъбва, всичките й чифтокопитни представители са надлежно обърнати със задниците към вратата, защото така повелява фън шуй, а аз съм неразривно  асоциирана със слонове от всички близки и познати.


















Моя приятелка събира прасета – сувенири, плюшени, чаши, възглавници, столове, вазички,  чинии, вилици и лъжици в прасешко розово със зурлички, копитца и прочие. Харесва прасета жената, макар че е най-сериозният човек, който познавам. Пада си по тях до безсъзнание. Първият й мини апартамент беше 80% натъпкан с грухчета, после се роди детето и прасетата бидеха педантично сортирани и пакетирани в кашони, а оттам отритнати в мазето. Мисля, че прасешката истерия изфиряса през комина, в момента, в който дребната нададе оперен глас и сложи край на розовата идилия в дома й---
80%  от людете около мен събират магнити, единственото за което съжаляват е, че не могат да си позволят от ония трикрилите, американските хладилници, в които можеш да прибереш 2 трупа и пак да ти остане място за каса кола, бидон пастьоризирано мляко и камион консерви.
Друг френд си пада до безсъзнание по лъжички от кафе.
За завиждане са притежателите на колекции от салфетки и марки, които днес могат да направят цяло състояние от редки екземпляри!



39-годишна словачка притежава 62 500 броя салфетки, които се оценяват на 300 000 паунда.
Аз лично благородно завиждам на притежателите на чаши на Кока Кола, не заради напитката, а заради дизайна. Тези по-долу, 8 броя, можете да си закупите за 125 долара!



Като се размислих пространно на тази тема, реших да попитам Чичко Гугъл какви странни хобита имат по-странните хора.
Открих, че някакъв си  Чък Лам посвещава цялото си свободно време (единственото, което ние простосмъртните имаме за живеене извън офисите) на призванието  да се  прави на мъртъв...От 2005 г. насам Чък (deadbodyguy.com) не само се преструва на мъртъв, но и се снима като го прави. „Творчеството” му e показано на неговия сайт, който днес има 40 млн. посещения.



46-годишен холандец (разбира се!), от 20 години събира различни по цвят и форма хапчета екстази. Накрая зажаднели за екстаз криминални елементи отмъкнали цялата му колекция!
Клаудия Шифър е почитателка на екзотични насекоми, които хербаризира, след като умъртви, и използва за интериорни акценти.
Дъстин Хофман е маниак на тема плюшени мечета.
Класацията продължава с някои не по-малко щури занимания като събирането на презервативи (да, употребявани също), събиране на изрязани нокти (отврат), бутилки от мляко и прочие дивотии.



Да се приземя обратно в света на скучните, средностатистически хобита.
Всеки събира нещо, като пчелички мед, оттук –оттам, пълним лавици, тапицираме врати на хладилници, и колекциите ни са първото, което показваме на гостите, много преди албумчето с бебешки снимки на невръстния фамилен наследник, пред дипломите, наградите ни или семейните реликви.
Да се чуди човек отде идва тази страст към колекционирането на боклучета, дали върви ръка за ръка със стадното чувство (и другите го правят, и аз трябва) или пък напротив – е издънка на заложения ни афинитет към подчертаване на индивидуалността ни чрез материални изражения.
Не ми се анализира ТОВА, само знам, че съм много привързана към слонското ми стадо, и то е ценна част от домашния ми интериор, но много по-ценни са ми писмата (истински) от приятели, пръснати из света например, или спомените ми...Макар че те ще си отидат с мен, а слончетата ще останат...и боже би ще красят лавицата на камината на внуците ми, като спомен от моето материално съществуване...на тази земя.
Духът или материята са вечни, а?

Трифон vs Валентин

След като за седмица написах 233 рекламни текста за сърцевидни бонбони, курабии, мъфини, трюфели, къкпейкове  и след като колежката вчера сътвори уникална, ръчно изработена висяща композиция от малки, големи и още по-малки 3 D сърца, прилежно увесвайки я по средата на офиса, за да удряме чела в нея, стана ясно: 14-ти Февруари е!

 

По стара традиция, и тази година попитах 10 дружки и другари: Какво ще празнувате утре? Трифон или Вальо? Получих 10 идентични отговора: „Беги оттук с тия западни и западнали измишльотини.”

Тъй като ако вие попитате мен, аз няма да се отцепя от горното мнозинство, се замислих, аджеба, отново по стара традиция, защо ни е много по-лесно да се признаем за отявлени пияници, които само дебнат повод да вдигнат чаши, бутилки, бурета и с гръмки тостове да ги пресушат няколкостотин пъти, но не и един реверанс да направим на тази вечна странница Любовта.

Голям срам е да си признаеш, че тачиш това чувство, дето движи светът, откакто същият светува! Поне за нас, българите!

 

Един мъдър мой френд с нежна душа умозаключи: Празник на любовта може да бъде всеки ден! Е що да не може да е на виното, аджеба, бих апострофирала, щото аз божествената амброзия си я уважавам всеки ден.

Днес е денят на големия разрив между женската любвеобилност и мъжката дебилност! В крайна сметка, сигурна съм, че силните половини ще замаршируват всеки момент по улиците вместо с бутилки - с плюшени мечки, балони- сърца и червени рози на тройна цена, защото нежните издънки от адамовото ребро ще бъдат меко казано афектирани, ако гореспоменатите мъжкари не се приберат у дома с нещо кичесто или кичозно в цвят червен и не пренебрегнат нарочно най-веселия български светец в ползу на католическия Купидон.
Сигурна съм, че ще има и отцепили се смелчаги, които ще идат за риба, бягайки от сополивите си, романтични жени точно днес, но не искам и да си представя как и колко ще им излезе през носа...

Така че ако ще Галъп и Алфа Рисърч съвместно да направят най-обемистото проучване в последните 20 години у нас и резултатите да сочат пълен, тотален, национален разгром за Трифон срещу Валентин, действителността е напълно различна, със западен и прерозов натюрел.

Аз лично ще се израдвам изключително много, ако законният ми съпруг или пък който и да е незаконен ме дари с кашон розе от любимата марка (услужливо поздсказвам на заинтересованите, че в BILLA има промоция), но няма да се мръщя и на розата към розето.

 

Също така ще се забавлявам от сърце, както всяка година, на алергията на колежката към всичко любовно, но ще падна от майтап, когато утре видя във фейса снимка на поредния пухен мечок държащ възглавничка-сърце, която любимият й е подарил за празника, докато нашата е пеела собственосъчинен химн в чест на Трифон.

  

В заключение, и като преклонение пред любовта и виното...

Току що разбрах нещо замечателно, българското съвокуплително „fuck” (не мога да изпиша трибуквения аналог на български, това е дума, която не използвам), е прабългарска и означава "гушкам, прегръщам".

Това откритие увенча като дантела от бита сметана празничното ми настроение. Значи, ако мъжете и гаджетата ви днес се почерпят доволно, мили дами, в знак на пълна преданост към Трифон, но принудени да честват Валентин, и ви изпсуват още по-празнично, приемете го като знак на любов и желание за близост.

Защото предците ни така са показвали обич! Предполагам след голям мях вино, но нямам доказателства за последното...

Честит Празник на виното и любовта, приятели!