Всичките ми
познати се кълнат, че предпочитат спонтанността, но това са откровения между
два плана. (само една си признава, че планирането е основна градивна клетка на
спокойствието и просперитета й).
Та след един спор
с мой „спонтанен” френд, изръшках де що имаше мисли на мъдри глави за
плануването, плановете и връзката им с живеенето!
Някои умници очевадно
са предтечи на модата на импровизациите, улавянето на мига и реенето в ефира:
- Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове!
- Интелигентните имат планове, мъдрите принципи!
- Аз не правя никакви планове, а просто позволявам на вселената да ме изненадва!
Други практици и
прагматици твърдо отстояват тезата, че планирането е в основата на щастливия
(или поне подредения) живот.
- Цели без план са просто желания!
- Някой днес седи на сянка, защото някой друг е планирал да засади дърво!
- Ако не знаеш къде точно отиваш, как ще знаеш как да стигнеш там?
- Плановете не са толкова важни, но планирането е есенциално!
- Всичко, което започва с планиране, завършва с победа!
- Да мечтаеш, всъщност означава да планираш!
Хванах се за
последното прозрение и спонтанно прозрях, че е истина! Аз лично, както 90
процента от себеподобните си, дишам, работя, живея? и стихове не пиша, понеже
не умея!
Живвам, само като
планирам и когато дойде време да превърна планчето в спомен!
Като остана без изглед
за почивчица, пътуване, увеселение приятелско, се чувствам обречено застопорена
в настоящето и без никаква емоционална връзка с бъдещето.
А точно тя ми е
много важна, защото иначе към днешна дата ми остават едни чисти, прости,
статистически 6 месеца без малко до края на годината!
Ако обаче на
календарчето в червено са оградени 5 дни
с индекс Gr (Гърция), 4 дни през Октомври с мечтаната
абревиатура It (Италия) и т.н, очакванията
от бъдещето са свързани освен с мисълта за нови бръчки и сметки, с животворна емоция!
Есенциално
търпение и нетърпение да се докопаш до заветните, специално отредени за бягство
от съществуването няколко дни, които ще ти припомнят, че животът, макар кратък,
може да бъде хубав!
И да, плановете
винаги съдържат в себе си n %
риск от провал, като последното ми лелеяно отскачане до Източните Родопи и
язовир Кърджали, но след студения (придружен с нечувани гръмотевични бури) душ,
душата ми има вопиюща нужда от джакузи с топла вода, в които да бълбукат малки
и още по-малки планчета...
Та много искам да
съм спонтанна, както е модно и екзистенциално, но имам нужда да бъда практично
планираща, като притововес на романтично устроената ми, непрагматична природа,
защото това е единственият начин да бленувам не просто за остров Бали, малка
спретната къщурка в Родопите, печалба от тотото, а за реални, възможни нещица,
които ме чакат ей там, зад ъгъла на месеца, тримесечието, годината...
И не просто да
плакна очи в ТОП 10 на най-екзотичните, най-екстравагантните, най-романтичните
и прочие най-курорти в света и да си се представям полегнала на шезлонг на
верандите им с балдахини от диви орхидеи, а да знам, че има тераска с прекрасен
изглед към някоя родна планина, която ме очаква и вероятността да се озова там,
е много голяма!
Та, ако някой към
днешна дата ме попита, обичаш ли да планираш, ще му отговоря: Да, обичам да
мечтая!
