Искрено и Лично за Фейсбук

 

Днес колежката ми – горда бъдеща студентка, ме информира надлежно, че в Нов Български Университет се изучава модерна дисциплина, наречена Facebook.

Изумена от новината за новия университетски предмет и разтърсена от ментални противоречия,  се размислих на тема как социалната мрежа се превърна във феномен, водещ до пристрастяване (дефинирана е диагноза Facebook зависимост (FAD)), възможно зомбиране,  тежка абстиненция и за капак - ИЗУЧАВАНЕ.

Като малка работна пчелица се разрових в статистиката, за да базирам съжденията си на солидна основа и ще споделя някои факти с вас, нищо, че нямам бутон сподели:

• Регистрираните във Facebook вече надхвърлят 1 млрд. души. (1/6 от целокупното човечество).
• Средно 50% от всички потребители на мрежата влизат в нея всеки ден. (обзалагам се, че процентът е набъбнал от последното преброяване)
• Най-големите фейсбукманиаци са австралийците с рекорд от средно 7 часа дневно. (чудя се дали този процент е престижно дело на безработните австралийци или просто така си работят)
• Над 35 млн. души обновяват всеки ден статуса си „За какво мислите?”. (според мен е належаща появата на бутон: „Не мисля за нищо днес”, предричам му дивен успех”)
• Всеки 3-ти от разводите в САЩ съдържа в делото си думата „Фейсбук”. (напълно допустимо, имайки предвид, че в ерата на онлайн комуникациите изневерите започват точно така)
• Сирия, Китай, Иран забраниха официално социалната мрежа за гражданите си. (Аллах и Си Цзинпин да пазят диктатурата)
• 20-годишна служителка на IBM в Канада не получи обезщетение от застрахователната си компания, защото застрахователите установили при разследването си, че в профила й е публикувана жизнерадостна снимка във времето, в което тя твърдяла, че е била в болнично заведение заради депресия. (Внимавайте с излишната веселост, не се знае кога ще бъде използвана срещу вас)
• В Австралия действа протокол за призоваване на обвиняеми пред съда през „Facebook”.

След като се запознах с фейсбук в цифри и любопитно инфо, спретнах кратко интервю с един от най-мислещите си френдове, определено диагностициран с FAD,  какво го свързва лично и искрено с FB.

Той: Първо ме интересува това, което публикувам, дали се харесва на хората и колко се харесва!

Аз : Винаги си бил нарцис, значи си събирач на лайкове, за мен някаква извратена форма на колекциониране на масово одобрение, което няма как да получиш в нормалния живот.

Той: Може и така да е, но не е само това. Фейсът е бърз начин за симултанна комуникация

Аз: Има скайп, 100 пъти по-удобен. Но не е публичен...

Той: Скайпът е скучен, като бяла болнична стая, тук има по-приятен интерфейс.

Аз: Добре, какво друго?

Той: Ами понякога попадам на умни мисли

....Без коментар

Въпросният субект може да те затрупа с вербални лавини по всякакви теми, но тази определено му беше трудна и не го вдъхнови. Оставих го да си търси сам отговорите, които още не е дал на себе си и е време да споделя

Моята лична „любовна” история с Фейсбук.

Станах закономерна жертва на масовата фейс лудост през 2009 г. сравнително късно, имайки предвид свирепата ми интернет зависимост.

Към днешна дата съм далеч от вече споменатата диагноза FAD, но за протокола следва да направя признание, че почти няма ден, в който да не се отбия тъдява.

До ден днешен не разбирам необходимостта на повечето обичайни заподозрени да споделят всичко – от сутрешната си прозявка до стомашните си разстройства и действието на лопедиума върху тях.

Бих изстъргала с нокът от софтуера функцията „feeling….” Loved, happy, bored… Не съм чувала от години някой да споделя тези си състояния в членоразделна, нормална човешка реч, но пък им се „наслаждавам” доволно във всеки втори post.

Изприщвам се от селфита! Недай боже да дойде ден, в който ще започна да се самозаснемам с издадени напред джуки, в една и съща безумна поза, с едно и също ситуиране на главата в „правилния” ъгъл. Всъщност преди фейсбук нямах и елементарна представа що е нарцисизъм и че е по-разпространена диагноза от идиотизъм.

Получавам уртикарии всеки път като видя споделени мъдрости и откровения, пакетирани с „подходяща” снимка, а мъдростите задължително изписани с правописни грешки. А когато същите се share-ват от доказано интелигентни люде, започвам да се съмнявам в собственото си IQ.

Ненавиждам постове на английски от сънародници, освен ако същите не живеят в чужбина и имат чуждоезични приятели в колекцията си, които не желаят да дискриминират.

Аз споделям във фейсбук само лични мисли, обект на авторско право, и смятам, че това е идеята на общуването, па макар виртуално, а не безхаберното и безмерно цитиране.

Почти невъзможно е да приема покана от непознат човек, освен ако не съм обзаведена с предварителна информация и увереност, че същият няма да спами пространството, което ежедневно обикалям, с нищо друго, освен с ценни мисли.

Нерядко бивам обладана от пориви да се откажа от огромен процент приятелства, поне виртуално, защото приятелските монолози на всякакви теми минута по минута буквално ме изтощават.

Радвам се, когато приятелите ми в чужбина публикуват спорадично снимки, които мога да разгледам, докато пия сутрешното си кафе, но предпочитам да получа същите на пощата си, специално подбрани за мен и с коментари, непредназначени за куцо и сакато, а шифрирани с тайния код на близостта.

Одобрявам всички картинки и клипове, които могат да те усмихнат и нямам нищо против принципа „предай нататък” в тези случаи. Същото важи за музиката.

Служебните ми задължения и афинитета ми към нейно величество Рекламата, ме заставя да разглеждам и признавам социалната мрежа като една от най-успешните рекламни платформи, пръквали се някога.

В заключение – мога с, мога и без фейсбук! И идеалистично си пожелавам  всеки от милиардът фейсбук – последователи да отдели половината време, което харчи в мрежата, за да прочете няколко страници от стойностна книга, такава истинска, отпечатана на хартия.. Може би следващия път ще има нещо ценно за споделяне, излязло от сърцето му, сътворено между собствените му мозъчни гънки, а не взето назаем и копи-пейстнато.

За Планирането и Мечтаенето

Всичките ми познати се кълнат, че предпочитат спонтанността, но това са откровения между два плана. (само една си признава, че планирането е основна градивна клетка на спокойствието и просперитета й).

Та след един спор с мой „спонтанен” френд, изръшках де що имаше мисли на мъдри глави за плануването, плановете и връзката им с живеенето!

Някои умници очевадно са предтечи на модата на импровизациите, улавянето на мига и реенето в ефира:
  

• Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове!
• Интелигентните имат планове, мъдрите принципи!
• Аз не правя никакви планове, а просто позволявам на вселената да ме изненадва!

Други практици и прагматици твърдо отстояват тезата, че планирането е в основата на щастливия (или поне подредения) живот.

• Цели без план са просто желания!
• Някой днес седи на сянка, защото някой друг е планирал да засади дърво!
• Ако не знаеш къде точно отиваш, как ще знаеш как да стигнеш там?
• Плановете не са толкова важни, но планирането е есенциално!
• Всичко, което започва с планиране, завършва с победа!
• Да мечтаеш, всъщност означава да планираш!

Хванах се за последното прозрение и спонтанно прозрях, че е истина! Аз лично, както 90 процента от себеподобните си, дишам, работя, живея? и стихове не пиша, понеже не умея!

Живвам, само като планирам и когато дойде време да превърна планчето в спомен!

Като остана без изглед за почивчица, пътуване, увеселение приятелско, се чувствам обречено застопорена в настоящето и без никаква емоционална връзка с бъдещето.

А точно тя ми е много важна, защото иначе към днешна дата ми остават едни чисти, прости, статистически 6 месеца без малко до края на годината!

Ако обаче на календарчето в червено са оградени  5 дни с индекс Gr (Гърция), 4 дни през Октомври с мечтаната абревиатура It (Италия) и т.н, очакванията от бъдещето са свързани освен с мисълта за нови бръчки и сметки, с животворна емоция!

Есенциално търпение и нетърпение да се докопаш до заветните, специално отредени за бягство от съществуването няколко дни, които ще ти припомнят, че животът, макар кратък, може да бъде хубав!

И да, плановете винаги съдържат в себе си n % риск от провал, като последното ми лелеяно отскачане до Източните Родопи и язовир Кърджали, но след студения (придружен с нечувани гръмотевични бури) душ, душата ми има вопиюща нужда от джакузи с топла вода, в които да бълбукат малки и още по-малки планчета...

Та много искам да съм спонтанна, както е модно и екзистенциално, но имам нужда да бъда практично планираща, като притововес на романтично устроената ми, непрагматична природа, защото това е единственият начин да бленувам не просто за остров Бали, малка спретната къщурка в Родопите, печалба от тотото, а за реални, възможни нещица, които ме чакат ей там, зад ъгъла на месеца, тримесечието, годината...

И не просто да плакна очи в ТОП 10 на най-екзотичните, най-екстравагантните, най-романтичните и прочие най-курорти в света и да си се представям полегнала на шезлонг на верандите им с балдахини от диви орхидеи, а да знам, че има тераска с прекрасен изглед към някоя родна планина, която ме очаква и вероятността да се озова там, е много голяма!

Та, ако някой към днешна дата ме попита, обичаш ли да планираш, ще му отговоря: Да, обичам да мечтая!