Сериалите – дрога с много подобрители

Преди няколко години отказвах да гледам сериали, ей така – от културна снобария. „Презирах” всички серийни зомбита и с лекота изброявах поне 100 алтернативи за губене на време пред упадачния уклон да седиш с часове пред плоския екран и да гълташ епизод след епизод с наркоманска страст и дебилен поглед.
Оказа се, че в сериалите има толкова е-та и подобрители, че могат да пристрастят дори най-големите въздържатели като мен. Досущ като вредната храна – винаги давам пример с КФС, която ненавиждам, но пък консумирам заради тайните съставки в панировката, които ме карат да се чувствам щастливо надебеляла за минути...
Към днешна дата в дневника на мойто киноманско крушение и серийно падение, ще прочетете само две заглавия, което си е скромно залитане – испанския El Internado и руския Кухня...Но пък ако обърнете внимание на съществени детайли като изписани преди това страници и списък с чакащи заглавия, диагнозата е ясна.
По повод на разяждащите ме постоянно угризения, си самоорганизирам психотерапия - влизам във форумите и чета теми „Кой какви сериали гледа”. Минимумът на тамошните отличници  е 10 по едно и също време, аз изобщо не мога да ги стигна тези маратонци, казвам си и пускам следващата серия на чакащия ме 20-ти епизод на 6-ти сезон...
Искам да имам подръка една мини машина на времето и да се върна няколко години назад, за да изгледам отначало:
....Всички сезони на Династията на Тюдорите - за 3 нощи















Рим  –  за 2, да получа частична амнезия след последния епизод и да се върна на първия...


Борджиите – безсъници с Джереми Айрънс

Спартак – Кръв и пясък, отказвах до последно да гледам комикси, а после изтрещях по него, пристрастих се направо...
Викингите – кървища  на килограм, които пия като върколак...
Абатството Даунтън ме връща в епохата на любимите ми „Гордост и предразсъдъци” и е мойта любима английска приказка...
The White Queen – едно от новите ми страстни забежки с исторически сюжет.



Игра на тронове (Game of Thrones) – мразя фантасмагории, обичам тази фантастична лента...
Други:
Правителството – датски, политичски, човешки, просто разкошен
Костюмари – абсолютният ми фаворит, обичам тези момчета

Banshee – чакам следващия сезон като малко дете коледен подарък

Кула от карти – потресаващ Kevin Spacey и политически интриги, които не ми втръсват
The Following – брилянтно попадение с чудовището James Purefoy в главна роля
Анатомията на Грей – никога не съм гледала сериал, в който е възможно да обичаш всичките герои, до един!
Под прикритие -  гордо добявам това заглавие към чуждоезичните 

Бягство от затвора (Prison Break) е най-зарибилият ме сериал за всички времена, изключайки последния сезон..
Кайл Екс Уай – едно от любимите ми тинейджърско – родителски филмчета, в които измишльотините не само не ме дразнят, а ме радват
Най-забавния ми „фаст фууд” сериал, който си пускам като пуканки към биричката:
Теория за големия взрив (The Big Bang Theory)

Това е есенциална извадка от серийното ми грехопадение и отсега знам, че този лист ще набъбва, защото аз ще го отглеждам като малко грахово зрънце, което все ще ми боде под дюшека и ще ме кара да ставам в 5 да изгледам следващия епизод на следващия сериал с много е-та и подобрители, но и с огромна здравословна доза емоции, които  никой не може да ми осигури – лъжичка по лъжичка, като витамини за душата ми, която иска да е героиня в сериал – Лукреция Борджия, Биргите Ниборг или Мередит Грей - според настроението  и липсите.. .
Докато гледам съм тъжна, влюбена, изоставена, щастлива, изгубена, намерена, преродена, млада, зряла, помъдряла, оглупяла..същински калейдоскоп на всички състояния, през които се лута лудото ми параноично, себично, шизофенично, идеалистично, романтично аз...Обичам сериалте!

Кокошкова Къща – любимо място за достигане на гурме нирвана!

 

Шеговито дефинирах Самоков като „Градът на картофите” и по никакъв повод не облазявах жителите на предверието на Боровец. Докато не открих...Кокошкова къща. Кокошка е една от неблагозвучните думи в българския език, но за мен звучи като изящно хайку, откакто четох няколко пъти стихове в чинии, написани от главния готвач на небезизвестния клуб – ресторант.

За 2 дни ходих 3 пъти и ако зависи от мен-  ще се изселя с пречиста радост от София и ще постъпя на работа в кухнята на въпросното заведение, докато не се пръсна от възхищение или наднормени килограми...

Да започнем с атмосферата – аутдор и индор, както би се изразил някой англоезичен гастрописец. Огромен двор, потънал в добре поддържана зелелина, с кипарисови огради и шадраван, води до достолепна аристократична къща в охра и бяло, издигната в края на 19 век от едовремешния самоковски кмет Д-р Кокошков.

Вътре е  великолепно-интимно, пастелно, лежерно, европейско, еклектично, цветно, гостоприемно... Бордо, оранж, резеда, оригинални платна по стените, цветя, сребърни кани и свещници, изискана посуда, музика за душата – сетивата ти приемат целия този  елегантен разкош като комплимент за добре дошъл и покана да останеш дълго.

Тук трябва да спомена и още един изключително предразполагащ фактор: Цените са повече от гостоприемни към апетита и жаждата ти да опиташ още и още, точно тук...

Ще започна с любимия ми Цезар – симфония от свежа салата, златисти парченца пилешко, каперси и уникален бекон, препържен до съвършенство и увенчаващ красотата в чинията ти в прегръдката  на вълшебен дресинг! Добавям  чаша Траминер и съм в облаците...

Следва  Роял от гъши дроб, достоен за кралски особи. Пасираният деликатес е потънал в нежност от сметана, запечен до перфектност и поднесен със зелена салата и малки хрупкави филийки, които топиш в уникален сос. Истинско гурманско пиршество...

Вечерта се връщам, защото не мога да стоя далеч от менюто, което обещава толкова много...

Започвам с нещо любимо, традиционно – Млечна Салата. Тук е мястото да отбележа, че порциите в ресторанта не се поднасят в чинийка за кафе, напротив – количеството им е обилно -  угодно дори за стомаси със завиден капацитет.

Да се върна на млечната салата, НАЙ-добрата, която някога съм вкусвала. Амброзия от цедено мляко и сметана с хрупкави краставички и орехи, поднесена под формата на топки. Сигурно си мислите, че да се прехласваш по млечна салата е прекалено. Опитайте тази! Всяка хапка те изпълва с умиление, а между всеки две – глътка розе и си в рая...

И ти се иска Адам да е главният готвач в Кокошкова къща, тогава няма да посегнеш към нито една скапана ябълка, нито да бягаш от Рая...

Добавям към насладата току що изпечени домашни пърленки. Същите пристигат придружени от сребърна каничка със зехтин,в  който се къпят ароматни подправки...

По повод на афинитета ми към шефа на кухнята, се спирам на негов специалитет – хрупкава пъстърва...Макар че мразя риба, в този момент съм готова да пробвам най-вонящата, ако знам, че са я спретнали тези две ръце, които съм готова да целувам -J Пъстървата се явява пред почти просълзените ми очи под формата на малки парченца, наметнати с воал от съвършена хрупкава панировка, поднесени с картофки уеджис и някакъв фантастичен сос с каперси!

....................................................................................................................

Другия ден по обяд – на същата маса съм и зверски гладна, напълно забравила  факта, че на обяд не ям, защото нямам такива потребности..Е, вече имам! Или поне за кратко имам!

Виното е Совиньон Блан, идеално изстудено, а аз прелиствам менюто като наркоман, открил килограм дрога. 

Поръчвам Салата от тиквички с рукола и се наслаждавам на есенните багри, които образуват цветен витраж върху  прозореца ...

Салатата ми пристига, огромна и сигурна, че ще бъде изконсумирана до последното листенце...

Хармония от зелена салата, тъмнозелена  рукола , ефирни ивички тиквички, определено запържени в зехтин, отново уникален дресинг и парченца сирене като черешка на това творение.

Изобщо не ми се говори, поглъщам с очи и обоняние и преоткривам епикурейската си природа...

Не стигам до основно, защото салатата е достатъчна да задоволиш всичките си физически потребности и естетски копнения.

Времето ми в Града на картофите свърши, но не и желанието ми да се върна тук, пак и пак, само заради това място и тази храна!

Идете до Самоков само за обяд или вечеря...ако ме видите на съседната маса с доволна до глупост физиономия, не ме заговаряйте - в стъстояние на нирвана съм!

Съжалявам, че не снимах ястията, не ми беше до подробности-:)