Кокошкова Къща – любимо място за достигане на гурме нирвана!

 

Шеговито дефинирах Самоков като „Градът на картофите” и по никакъв повод не облазявах жителите на предверието на Боровец. Докато не открих...Кокошкова къща. Кокошка е една от неблагозвучните думи в българския език, но за мен звучи като изящно хайку, откакто четох няколко пъти стихове в чинии, написани от главния готвач на небезизвестния клуб – ресторант.

За 2 дни ходих 3 пъти и ако зависи от мен-  ще се изселя с пречиста радост от София и ще постъпя на работа в кухнята на въпросното заведение, докато не се пръсна от възхищение или наднормени килограми...

Да започнем с атмосферата – аутдор и индор, както би се изразил някой англоезичен гастрописец. Огромен двор, потънал в добре поддържана зелелина, с кипарисови огради и шадраван, води до достолепна аристократична къща в охра и бяло, издигната в края на 19 век от едовремешния самоковски кмет Д-р Кокошков.

Вътре е  великолепно-интимно, пастелно, лежерно, европейско, еклектично, цветно, гостоприемно... Бордо, оранж, резеда, оригинални платна по стените, цветя, сребърни кани и свещници, изискана посуда, музика за душата – сетивата ти приемат целия този  елегантен разкош като комплимент за добре дошъл и покана да останеш дълго.

Тук трябва да спомена и още един изключително предразполагащ фактор: Цените са повече от гостоприемни към апетита и жаждата ти да опиташ още и още, точно тук...

Ще започна с любимия ми Цезар – симфония от свежа салата, златисти парченца пилешко, каперси и уникален бекон, препържен до съвършенство и увенчаващ красотата в чинията ти в прегръдката  на вълшебен дресинг! Добавям  чаша Траминер и съм в облаците...

Следва  Роял от гъши дроб, достоен за кралски особи. Пасираният деликатес е потънал в нежност от сметана, запечен до перфектност и поднесен със зелена салата и малки хрупкави филийки, които топиш в уникален сос. Истинско гурманско пиршество...

Вечерта се връщам, защото не мога да стоя далеч от менюто, което обещава толкова много...

Започвам с нещо любимо, традиционно – Млечна Салата. Тук е мястото да отбележа, че порциите в ресторанта не се поднасят в чинийка за кафе, напротив – количеството им е обилно -  угодно дори за стомаси със завиден капацитет.

Да се върна на млечната салата, НАЙ-добрата, която някога съм вкусвала. Амброзия от цедено мляко и сметана с хрупкави краставички и орехи, поднесена под формата на топки. Сигурно си мислите, че да се прехласваш по млечна салата е прекалено. Опитайте тази! Всяка хапка те изпълва с умиление, а между всеки две – глътка розе и си в рая...

И ти се иска Адам да е главният готвач в Кокошкова къща, тогава няма да посегнеш към нито една скапана ябълка, нито да бягаш от Рая...

Добавям към насладата току що изпечени домашни пърленки. Същите пристигат придружени от сребърна каничка със зехтин,в  който се къпят ароматни подправки...

По повод на афинитета ми към шефа на кухнята, се спирам на негов специалитет – хрупкава пъстърва...Макар че мразя риба, в този момент съм готова да пробвам най-вонящата, ако знам, че са я спретнали тези две ръце, които съм готова да целувам -J Пъстървата се явява пред почти просълзените ми очи под формата на малки парченца, наметнати с воал от съвършена хрупкава панировка, поднесени с картофки уеджис и някакъв фантастичен сос с каперси!

....................................................................................................................

Другия ден по обяд – на същата маса съм и зверски гладна, напълно забравила  факта, че на обяд не ям, защото нямам такива потребности..Е, вече имам! Или поне за кратко имам!

Виното е Совиньон Блан, идеално изстудено, а аз прелиствам менюто като наркоман, открил килограм дрога. 

Поръчвам Салата от тиквички с рукола и се наслаждавам на есенните багри, които образуват цветен витраж върху  прозореца ...

Салатата ми пристига, огромна и сигурна, че ще бъде изконсумирана до последното листенце...

Хармония от зелена салата, тъмнозелена  рукола , ефирни ивички тиквички, определено запържени в зехтин, отново уникален дресинг и парченца сирене като черешка на това творение.

Изобщо не ми се говори, поглъщам с очи и обоняние и преоткривам епикурейската си природа...

Не стигам до основно, защото салатата е достатъчна да задоволиш всичките си физически потребности и естетски копнения.

Времето ми в Града на картофите свърши, но не и желанието ми да се върна тук, пак и пак, само заради това място и тази храна!

Идете до Самоков само за обяд или вечеря...ако ме видите на съседната маса с доволна до глупост физиономия, не ме заговаряйте - в стъстояние на нирвана съм!

Съжалявам, че не снимах ястията, не ми беше до подробности-:)