Ето, че отново се изтърколили 356 дни като кръглолика житена питка по нивката, която безпощадното време ще погълне! Пак време за New Years Resolutions! Замислям се точно днес, че тази прекрасна смазваща самоуваженето ти традиция е напълно порочна, циклична и нон-сенс, ако я няма онази тънка червена линия, свързваща я с миналогодишните обещания и въплъщението им в дела и документи.
Затова първо изводите, после резолюциите в бъдеще време...
2013 беше различна, авантюристична, през повечето време банална, но емоционална...
Посрещнах я с големи обещания към себе си, защото обещанията към другите са лесно изпълними, винаги са били...
Летях с 4 самолета, бях в 3 държави, въпреки страха от летене...и въпреки всичките си страхове, най-големи мои врагове...
Открих неподозирани мои Аз-ове в чуждоезична, непозната среда, намерих нови приятели, създадох емоционални връзки за цял живот...
Държах в ръце втората си книга – синьо на жълто и всички останали цветове от най-хубавато си аз – детето в мен...
Убедих се, че никога няма да мирясам да казвам истини и да бъда болезнено откровена, колкото и да е полезно за вътрешния ми мир...
Нямам съмнения, че съм помъдряла, имам съмнения доколко е видимо за другите...
Опитах йога, тае бо и какво ли още не, но нито едно от тях не пасна на ключалката в душата ми, която води към подземия или тавани с тайни, истини, мир или спир.
По-малко плача, по-малко преживявам несправедливостите и носът ми е все по-категорично запушен за каналната воня на битието, а очите ми все по-широко отворени за красотата на живота...
Това лято по време на разходката ми в Рила, на блузата ми кацна пеперуда – съвършена, стоя там, като медальон от прашец, 15 минути, и аз я съзерцавах без да дишам, възхитена от факта, че съм объркана с цвете или дърво, или нещо по-дружелюбно от човек...
Минута по-късно в малката рекичка открих камък, изгладен и прозрачен от водата, която го милва стотици години. Докато стоеше мокър в дланта ми, приличаше на скъпоценен, после изсъхна на слънцето и се превърна в най-обикновен....Колко много ми харесва мисълта, че мога да го върна отново там – в дома на леденото, бълбукащо царство, където може би е принц на камъните....
Затова в края на старата прекрасна, може би защото е вече минало година, на себе си персонално обещавам повече вяра и по-малко здрав разум, нищо друго! Току що приключих книга, която е съгласна с това!
" Здравият разум пречи на чудесата да се случват,
а вярата твори чудеса.
Освен това вярата е по-надежден водач от здравия разум. Здравият разум стига далеч,
но за вярата не съществуват никакви граници.
Единственото ограничение за реализацията ти утре
са съмненията, които имаш днес."
Анди Андрюс, "Съкровищата на пътешественика"
И в заключение, есенциално и оптимистично-песимистично, какъвто е самият живот, и каквато ще бъде новата 2014, сигурна съм...
Детето ми навърши 5 и вече прави по-сложни изречения от мен, но на последния ми въпрос отговори едносрично, като истински мини мъдрец!
Какъв искаш да станеш, Пресиане, попитах го преди няколко дни? Дете – отвърна прекрасното ми момче!
И аз му се възхитих до корените на боядисаните си в огнено коси...И му го пожелах, защото няма нищо по-хубаво от това да не попадаш в света на скучните, досадни възрастни със списъците им от New Years Resolutions, краткосрочните и дългосрочните им планове, амбициите им, страховете им, съмненията им, откровенията им...
Простете за горните!
No comments:
Post a Comment