1-ви Май, вместо
първомайски шествия по павета и паланки, колона от нашенски автомобили
напористо изпълва Е79, а заветната цел на сите българи заедно е южната ни
съседка.
На границата за
пореден път имам проблем с „ненормалното” решение да запазя собствената си
фамилия след брака и с това, че детето не е наречено на двамата, а само на
единия и е един вид незаконно, според навъсената служителка.
10 метра и вече
дишаме гръцки въздух, а околопътният каменисто –равнинен пейзаж с нищо не
подсказва, че сме достигнали една от най-развитите туристически дестинации worldwide.
Чак когато
палмички започнат да никнат като гъбки и напичаме до дупка местно радио,
ваканционното настроение набъбва като
диска на небесното светило, на което му омръзва да играе на криеница и
започва щедро да сипе лучи!
В Гърция сме!
Най-после! С предплатена почивка полупансион, с твърди намерения, че няма да
смятаме еврата в левове и с 6 почивни дни за разкош.
Първата планирана спирка по пътя е Солун! Сиво, наблъскано, безпокривно, светофари през 5 метра, всичките червени!, задръствания, нито един отворен магазин в деня на труда, първомайски шествия на всяка крачка, червени карамфили на реверите, дружни скандирания...Протестират си хората, искат си капиталистическия комунизъм и това е! Национално хоби един вид!
Паркираме като истински
европейци на платен паркинг и хващаме пътя към прословутата Бяла кула, която
няма нищо общо с бялото. Купчина камънак в сиво-никакво, пред която е задълже
да си направиш я селфи, я колективен фотос, щото други забелижетелности йок!
Ромски
представител на местното население върти древна латерна и в момента, в който го
щракаме за спомен, ни засипва с такъв вулкан от попържни, че още ни държи
влага. Безплатно тук няма, само дишането.
Крайбрежната алея
на Тесалоникито е най-предпочитаната артерия в града за пешеходци и
велосипедисти. Гърците, а особено нежните им половинки са като булдозери,
никога няма да сторят крачка вдясно или вляво, за да се разминете, ще минат
през теб като валяци и ще те направят на ваденка, щото са тежка категория, с още
по-тежко самочувствие. Целостта на еднометровото ми отроче, което хаотично
кръжеше напред –назад, бе сериозно застрашена.
Кафетериите –
препълнени с лежерно полегнали на лакът или кълка безгрижни създания, които
смучат фрапе и пушат като комини, тук –там ферари, тук-там ретро автомобили,
сладкарниците – преливат от благини и от желаещи да погълнат 2000 калории в
една хапка.
Нахилени представители
на афро-негроидната раса те спират на всяка крачка да ти „подарят” плетена
гривна за късмет, мир и дружба между
народите. Напаст ямайска някаква!
С нетърпение
приключваме почетната обиколка и запрашваме към втория ръкав на Халкидики –
Ситония, където ни чакат пасторални гледки, 20 нюанса синьо на морето и Синият
делфин (Blue Dolphin), както
се зове хотелът ни.
Не мога да се
наситя на палмовите пейзажи и на китните къщурки, потънали в прегръдката на
разкошно зелени (все още) градини. Облачетата в лазурното небе са бели и пухкави
като памучец и без усилие вадят от душата ми всяка сянка!
Защо те си имат
палми, а ние не, водя налудничав диалог със себе си и се прехласвам по съседската
екзотика за сетен път. Детето пък брои „къщичките за птици”, малките
параклисчета, които опасват пътищата надлъж и нашир, не може да брои до толкова
завалийчето, но е много впечатлено от бройката, размерите и екстериора на „птичите
имоти”.
390 км. от София до хотела, или 5 часа цифром и словом, по
прекрасни пътища без дупки. Изпълзяваме нетърпеливо от колата и още от първия
миг сме сигурни, че случайно или заслужено сме попаднали в Рая. Няма такива
пропъртис в България, всяка палмичка си е на мястото, всяка декоративна розичка
е подкастрена, всяка тревичка – подстригана, чисто, галещо окото, времето е
спряло и не бърза за никъде.
Настаняваме се в
киприте вилички в бяло, в стаите е малко влажничко, бързо по български,
прецакваме климатиците, нагласени на ниски температури, вадим картите от
ключовете, с две думи, подсигуряваме си пълния комфорт и оптимални градуси, и
нетърпеливо поемаме по пътечката, която води към брега, лъкатушейки през
широколистна горичка. Разкошнотия, вълшебство, приказка...
Това най-много
обичам на гръцките плажове, безкрайни са. Тупваш с разперени ръце кеф ти на пясъка, кеф ти на шезлонга и се давиш в
синьо-зелено-лазурното на равното като тепсия моренце! Чувстваш като бял човек,
ама напълно бял. Никой не ти седи в скута, нито е разпънал малкото си чадърче
между първия и втория пръст на дясното ти ходило.
За няколко часа
сме се разтекли от удоволствие и слънчева нега...А ни чакат още дни, които няма
да броим....
Време е за
вечеря, огромният ресторант жужи като пчелен кошер и поне 300 изгладнели
нашенци атакуват бленуваната шведска маса, а тя е достойна за снимки, аплаузи и
..опразване. Миди, скариди, агнешко, 20 вида салати, плодове, десерти като за
витрина, изобилно, вкусно, гостоприемно, обещаващо наднормени килограми по
гръцки, с каквито се сдобиваме в крайна сметка, реципрочно на вниманието, което
отделихме на блуделфинското гостоприемство.
6 дни в Гърция
минават неусетно, почти като кризата, която никак не се чувства в южната ни
съседка. Време е да оставим палмичките там, където виреят най-добре, да
направим ново преброяване на къщичките за птици и да поемем пътя към дома,
където няма нищо екзотично, вместо слънце – ни чака дъжд и зимни якета, и слаадки
блянове за следващото ни идване тук, в рая, където слънцето е милостиво топло,
морето – божествено кротко, а животът е хубав. Η ζωή είναι ωραία
Здравей, ще ти бъда много благодарна ако ми изпратиш няколко снимки от почивката ти в Гърция. Насочила съм се към няколко хотела и мисля че синия делфин ще бъде добър избор. Последната снимка от там ли е ? Благодаря предварително! Ако може скайп...ще чакам коментар тук :)
ReplyDeleteskype:dezdena, с удоволствие ще ти предоставя снимки и допълнителна информация.
ReplyDelete