"Забранена" любов

 













По мотиви от нечия съкровена изповед, за която благодаря от сърце, беше истинско вдъхновение да я чуя и пресъздам...

Той е на 27.
Бръчките му всъщност са белези от акне.
Доброто му настроение е истинско, а не плод на едночасова медитация.
Хвърчи в ефира, а ти си на земята.
Повърхностностните му: хахахаха, коте, сладкиш, фъстък, бебе, биберон ти звучат като реплики от супер екстравагантна анимация от ново поколение и се чудиш да плачеш, или да са смееш.
Страстта му няма нужда от дълбочина и обяснения в любов.
Той има толкова много Утре, че му е все едно с кой ще ги посрещне.
Същото се отнася и за вечерите...
Ентусиазмът му да изконсумира емоцията, която ви свързва, е заразен или заразителен, под въпрос...
Ти постоянно мериш сантиметрите, разликата в годините ви, отговорностите ви, а той мери само желанията си...и винаги е доволен от размера...
Смехът му бълбука като бистър планински ручей, в който ти се иска да топнеш поне пръстите на босите си крака.
Няма нищо против разграфеното си време, защото има много, а ти мразиш графиците и времето...
Целувките му са много по-истински от свещичките на тортата от последния ти рожден ден.
Когато прави любов, е като сърдечна трансплантация...но после сърцето ти е като циганско, иска още и още..
Когато се чувства несигурен, наранява, и това е толкова естествено..........като да се прозее..от удоволствие...
Когато се събуждаш сутрин до рошавата му глава и идеално обезкосменото му метросексуално здраво и пращящо от сила тяло, ти се иска да проспиш живота си, за да не ти се налага да се сбогувате...
Знаеш, че търси жената на живота си, а ти си вече си нечия жена на нечий друг живот и тази обреченост те кара да се чувстваш малка и крехка като на 18...и съкрушена...
Когато закусвате сутрин заедно след страстна нощ, бързайки – ти за никъде, а той – за всичко, се чувстваш изтощена от глад...след чревоугоднически пир...
Когато го няма, не мислиш с кого е, обезумена си от мисълта, че не е с теб...
Когато търсите обща тема за разговор, стигате до дрешки и обувки, и бързате да преминете...към безмълвието от хиляди желания....
Когато го критикуваш, вдига послушно ръчички и е готов ..за наказания...
Когато ти искаш да говорите за чувства, но не можеш, понеже това е забранена любов, той е готов да бъде ням....и да остави ръцете и устните си да те успокояват...
Когато се къпете заедно в банята, ти свенливо прикриваш всяка гънка несъвършенство, а той щедро я споделя с теб..защото младостта е блажена щедрост...и сляпост.........
Търсиш му кусурите неуморно – правописа, словореда, шибано хлапашкия   му речник...взираш се като университетски професор в дипломната работа на най-слабия си студент..и си готов да му пишеш 6, вместо 2, защото той е истината, и животът...
Когато отпиваш глътка шампанско и пускаш мехурчета забрава през сластните му устни, искаш да ги изсмучеш обратно, защото знаеш, че това е мигновение и всичко, което си дал, не можеш да върнеш обратно ...
Когато споделяте голям, съвършен ръчно изваян бонбон, винаги му даваш по-голямата част, защото апетитът му за живот е есенциален...и висококалоричен...
Когато те гали с нежни думи, си готова да останеш гола, като Ева, до края на живота си, за да попиваш тази сладост не само с   ушите си, а и   с всяка клетка на тялото си...
Докато обича, хапе, и ти жадуваш да имаш повече милиметри плът, която да отдадеш...на жадната му, непостоянна, изяждаща, младежка страст...
Когато рови в косите ти, побелели от желание, си готов да се простиш с тях, само и само да оставиш отпечатък между пръстите му....
Когато смс-ите му изписукват в среднощните часове, е като камбанен звън, известяващ че сънят не е просто сън, а предверие към утрото...
Утрото на следващия ден от прекрасния ти живот....открил "забранената" любов...

Сериалите – дрога с много подобрители

Преди няколко години отказвах да гледам сериали, ей така – от културна снобария. „Презирах” всички серийни зомбита и с лекота изброявах поне 100 алтернативи за губене на време пред упадачния уклон да седиш с часове пред плоския екран и да гълташ епизод след епизод с наркоманска страст и дебилен поглед.
Оказа се, че в сериалите има толкова е-та и подобрители, че могат да пристрастят дори най-големите въздържатели като мен. Досущ като вредната храна – винаги давам пример с КФС, която ненавиждам, но пък консумирам заради тайните съставки в панировката, които ме карат да се чувствам щастливо надебеляла за минути...
Към днешна дата в дневника на мойто киноманско крушение и серийно падение, ще прочетете само две заглавия, което си е скромно залитане – испанския El Internado и руския Кухня...Но пък ако обърнете внимание на съществени детайли като изписани преди това страници и списък с чакащи заглавия, диагнозата е ясна.
По повод на разяждащите ме постоянно угризения, си самоорганизирам психотерапия - влизам във форумите и чета теми „Кой какви сериали гледа”. Минимумът на тамошните отличници  е 10 по едно и също време, аз изобщо не мога да ги стигна тези маратонци, казвам си и пускам следващата серия на чакащия ме 20-ти епизод на 6-ти сезон...
Искам да имам подръка една мини машина на времето и да се върна няколко години назад, за да изгледам отначало:
....Всички сезони на Династията на Тюдорите - за 3 нощи















Рим  –  за 2, да получа частична амнезия след последния епизод и да се върна на първия...


Борджиите – безсъници с Джереми Айрънс

Спартак – Кръв и пясък, отказвах до последно да гледам комикси, а после изтрещях по него, пристрастих се направо...
Викингите – кървища  на килограм, които пия като върколак...
Абатството Даунтън ме връща в епохата на любимите ми „Гордост и предразсъдъци” и е мойта любима английска приказка...
The White Queen – едно от новите ми страстни забежки с исторически сюжет.



Игра на тронове (Game of Thrones) – мразя фантасмагории, обичам тази фантастична лента...
Други:
Правителството – датски, политичски, човешки, просто разкошен
Костюмари – абсолютният ми фаворит, обичам тези момчета

Banshee – чакам следващия сезон като малко дете коледен подарък

Кула от карти – потресаващ Kevin Spacey и политически интриги, които не ми втръсват
The Following – брилянтно попадение с чудовището James Purefoy в главна роля
Анатомията на Грей – никога не съм гледала сериал, в който е възможно да обичаш всичките герои, до един!
Под прикритие -  гордо добявам това заглавие към чуждоезичните 

Бягство от затвора (Prison Break) е най-зарибилият ме сериал за всички времена, изключайки последния сезон..
Кайл Екс Уай – едно от любимите ми тинейджърско – родителски филмчета, в които измишльотините не само не ме дразнят, а ме радват
Най-забавния ми „фаст фууд” сериал, който си пускам като пуканки към биричката:
Теория за големия взрив (The Big Bang Theory)

Това е есенциална извадка от серийното ми грехопадение и отсега знам, че този лист ще набъбва, защото аз ще го отглеждам като малко грахово зрънце, което все ще ми боде под дюшека и ще ме кара да ставам в 5 да изгледам следващия епизод на следващия сериал с много е-та и подобрители, но и с огромна здравословна доза емоции, които  никой не може да ми осигури – лъжичка по лъжичка, като витамини за душата ми, която иска да е героиня в сериал – Лукреция Борджия, Биргите Ниборг или Мередит Грей - според настроението  и липсите.. .
Докато гледам съм тъжна, влюбена, изоставена, щастлива, изгубена, намерена, преродена, млада, зряла, помъдряла, оглупяла..същински калейдоскоп на всички състояния, през които се лута лудото ми параноично, себично, шизофенично, идеалистично, романтично аз...Обичам сериалте!