"Забранена" любов

 













По мотиви от нечия съкровена изповед, за която благодаря от сърце, беше истинско вдъхновение да я чуя и пресъздам...

Той е на 27.
Бръчките му всъщност са белези от акне.
Доброто му настроение е истинско, а не плод на едночасова медитация.
Хвърчи в ефира, а ти си на земята.
Повърхностностните му: хахахаха, коте, сладкиш, фъстък, бебе, биберон ти звучат като реплики от супер екстравагантна анимация от ново поколение и се чудиш да плачеш, или да са смееш.
Страстта му няма нужда от дълбочина и обяснения в любов.
Той има толкова много Утре, че му е все едно с кой ще ги посрещне.
Същото се отнася и за вечерите...
Ентусиазмът му да изконсумира емоцията, която ви свързва, е заразен или заразителен, под въпрос...
Ти постоянно мериш сантиметрите, разликата в годините ви, отговорностите ви, а той мери само желанията си...и винаги е доволен от размера...
Смехът му бълбука като бистър планински ручей, в който ти се иска да топнеш поне пръстите на босите си крака.
Няма нищо против разграфеното си време, защото има много, а ти мразиш графиците и времето...
Целувките му са много по-истински от свещичките на тортата от последния ти рожден ден.
Когато прави любов, е като сърдечна трансплантация...но после сърцето ти е като циганско, иска още и още..
Когато се чувства несигурен, наранява, и това е толкова естествено..........като да се прозее..от удоволствие...
Когато се събуждаш сутрин до рошавата му глава и идеално обезкосменото му метросексуално здраво и пращящо от сила тяло, ти се иска да проспиш живота си, за да не ти се налага да се сбогувате...
Знаеш, че търси жената на живота си, а ти си вече си нечия жена на нечий друг живот и тази обреченост те кара да се чувстваш малка и крехка като на 18...и съкрушена...
Когато закусвате сутрин заедно след страстна нощ, бързайки – ти за никъде, а той – за всичко, се чувстваш изтощена от глад...след чревоугоднически пир...
Когато го няма, не мислиш с кого е, обезумена си от мисълта, че не е с теб...
Когато търсите обща тема за разговор, стигате до дрешки и обувки, и бързате да преминете...към безмълвието от хиляди желания....
Когато го критикуваш, вдига послушно ръчички и е готов ..за наказания...
Когато ти искаш да говорите за чувства, но не можеш, понеже това е забранена любов, той е готов да бъде ням....и да остави ръцете и устните си да те успокояват...
Когато се къпете заедно в банята, ти свенливо прикриваш всяка гънка несъвършенство, а той щедро я споделя с теб..защото младостта е блажена щедрост...и сляпост.........
Търсиш му кусурите неуморно – правописа, словореда, шибано хлапашкия   му речник...взираш се като университетски професор в дипломната работа на най-слабия си студент..и си готов да му пишеш 6, вместо 2, защото той е истината, и животът...
Когато отпиваш глътка шампанско и пускаш мехурчета забрава през сластните му устни, искаш да ги изсмучеш обратно, защото знаеш, че това е мигновение и всичко, което си дал, не можеш да върнеш обратно ...
Когато споделяте голям, съвършен ръчно изваян бонбон, винаги му даваш по-голямата част, защото апетитът му за живот е есенциален...и висококалоричен...
Когато те гали с нежни думи, си готова да останеш гола, като Ева, до края на живота си, за да попиваш тази сладост не само с   ушите си, а и   с всяка клетка на тялото си...
Докато обича, хапе, и ти жадуваш да имаш повече милиметри плът, която да отдадеш...на жадната му, непостоянна, изяждаща, младежка страст...
Когато рови в косите ти, побелели от желание, си готов да се простиш с тях, само и само да оставиш отпечатък между пръстите му....
Когато смс-ите му изписукват в среднощните часове, е като камбанен звън, известяващ че сънят не е просто сън, а предверие към утрото...
Утрото на следващия ден от прекрасния ти живот....открил "забранената" любов...