За малките хубави неща в живота

 

Петъкът ....възкресение след гибелно сива седмица...

Цветна салата вместо скучна зелена...

Малки хапчици пълнозърнеста франзела, чиято простост и прекрасност е увенчана с парченца миризлииииво меко френско сирене с аромат на кисело зеле и префин вкус...

Чаша/и домашен мавруд, толкова гъст, толкова рубинен, толкова присъствен, че глътките засядат на гърлото ти като капчици жажда за живот, които обещават ....да те възкресят...

Детето, което забелязваш в петък, сякаш е било в интернат и си е дошло за ваканцията.

Неговото „Обичам те”, когато се чувстваш най-лошата майка на света....

Или потресаящото обяснение: Мамо, трябва да ми смениш гащичките, те май са вълшебни, защото са накарали дупето ми да пръцне и да ги изцапа...-:)

Да му прочетеш Емил от Льонеберя, любимата си детска книжка и да забравиш, че ти си четящият, а не слушащият...

Нова книга, прочитането на която ти се струва по-невъзможно от изпълнението на всички самообещания в New Years Resolutions, но стои като коледен подарък в лъскава обвивка на лавицата ти и очакването да разпаковаш същността й е сравнимо само с очакването на Рождеството....

Да напишеш писмо до добрия старец, макар че отдавна не вярваш в него, да го сложиш в плик и да го пуснеш в пощенската кутия заедно с това на сина ти...

Ebay – освен с голямо капучино, да започнеш деня си с покупка, от тия безмислените, must have it, ама не защото ти трябва, а защото трябва да похарчиш някой паунд, понеже от стоене в офиса, не можеш да завариш отворен нито един магазин. Всяка втора находка е несполучлива и бива етикирана с надпис „нищо, другия път”, но тръпката да обзаведеш с нещо ново дрешника на тленната си суета е несравнима с нищо...

Смс от старо гадже, с което не сте се чували от години....: Слушам луната спи и мисля за теб...кара те да се чувстваш вехт и тийн едновременно, защото времето не значи нищо, когато луната все още „изгрява” за двама ви, независимо колко далеч сте един от друг...и независимо, че нищо вече не е и не може да бъде същото

 

Ежедневния преглед на booking.com вместо гледането на новини. Вилата на Малдивите, от чието легло с балдахин те делят само план и 1000 долара...

Съботно събуждане с Travel Channel на HD и любимото ти предаване за пътешествията на индиеца – милионер, който се дави в лукс всеки ден и не му омръзва, така както на теб не ти писва да си въобразяш, че го придружаваш...

Да извадиш старите снимки, тези хартиените, чернобелите и да ровиш пръсти в тях като в жарава, докато се сгрееш от топлината на спомените...

Да си организиращ носталгична вечер с песните на Хара Мата Хари и да ги споделиш с приятели от детството си, с които сте плакали точно на тия парчета, влюбвали сте се, будили сте се с тях, напивали сте се, заспивали сте...

Да се влюбиш....ей така, да си измислиш обект на чувствата (ако ще да е Джералд Бътлър), да му подариш несивите си мисли, да се самозапалиш като вещица на клада от греховни желания, после да обезглавиш със собствени ръце копнежа си, да го засадиш в малка глинена, калайдисана, изографисана саксийка и да си отгледаш мерудии в нея досущ като в Декамерон от Бокачо...

Когато приготвяш някое засукано гурме блюдо, да си откъснеш стиска зелена страст и да го поръсиш с нея ...

Малките неща са най-хубави...., а големите ...илюзия....