Чинари – Болярите или Господарите на Танца

Само Лили Иванова и Веско Маринов пълнят месеци преди концерта си Зала 1 на НДК. Добавете към списъка на най-обичаните и Формация Чинарите с тематичния им концерт „Болярите на Танца”, посветен на 20-годишнината им на сцена, който имах удоволствието да гледам на 26-ти ноември.

Трудно се пише за такива събития, не мога да не го направя, защото сърцето ме задължава!

 













Подканящи Аплаузи, светлините отстъпват място на читирихилядно очакване за неповторим спектакъл и ето ги на сцената – изригващо съвършено кълбо енергия от младост, страст и талант. Нозете им почти не докосват земята, а очите им блестят по-силно от ефектния светлинен декор – стена зад гърбовете им.

 













Вятърът, който брули години и векове и ги захвърля като есенни листи, се връща отново тук, по тези земи, за да гледа танца им. Надиграват се със страст и озаряваща харизма, дадена на малцина! Тъпаните думкат неистово, хорото се вие, превива, разделя на две, отново слива в хипнотизираща хармония...Невероятните господари на танца са във вихъра на решимостта си да изпълнят публиката с искрен, неподправен възторг, забравено усещане за заедност, цялост и принадлежност...
Началото на спектакъла е мощно, спиращо дъха, калейдоскоп от пироефекти, легенди от цветове, въплътени в невероятните костюми на артистите, мъжки изпълнения, достойни да бъдат играни на всяка световна сцена, допълвани от по-благото, по-неизискващото признание и възхита присъствие на крехките, ефирни девойки от ансамбъла.

 













Хореографите на една от най-успешните ни формации са свършили наистина чудесна работа, като изключим някои кръшвания встрани като продължителни мимически етюди, съшити с бели конци експериментални вметки на цигански, руски, унгарски, латино ритми и денс по средата на спектакъла, които публиката не че не хареса, но не успя да хареса толкова колкото българското, заради което беше дошла и остана до края!

 













След антракта настъпи втората част, чутовна! С Оркестър на сцената - ударните група „Булгара”, който се оказа точно онази липсваща част от пъзела на уникалния спектакъл. Чинарите – Боляри господстваха на сцената като богове, пристъпваха като нестинари, надиграваха себе си и собствените си физически възможности. Изпълваха сцената с мощта на кралимарковци и виртуозността на самодиви, нито за миг не изгубиха фокус и не се уплашиха да летят над жаравата на невероятния експеримент – съчетание между автентично и модерно.

 













Дракони, богатири, боляри, сатири, вихрушка от образи и превъплъщения, които помитат въображението и те държат в плен от първия до последния миг!

 













Тези виртуозни млади танцьори извършиха подвиг – скочиха 3 метра над физическите си възможности, понесени единствено на крилете на чудовищния си артистичен талант и безспорно призвание да взривяват тълпата. 2 часа и 50 минути зрелище, което 5-годишният ми син изгледа без да гъкне. Екзалтираната публика ги благослови с признание, което дава само на избрани.  Докато подобни събития пълнят институции като Зала 1, ще къткам надеждата си за българщината като последно зрънце просо, предназначено за Ноевия ковчег.