Тракай - Приказка без Край

 














Падам си несвястно по история – не съм в състояние да рафинирам съзнателно някаква избирателност по отношение на периоди, династии, събития.
Дворцовият живот винаги ме е привличал с блясъка, опиянението от властта, преходността на славата, задкулисните игри и женски интриги. Изумявам се всеки пък колко лесно короната бива предавана от глава на глава, като предходната по правило бива отсечена, за да не страда от носталгия по лавровия венец.
Така е и с бившите столици! Същите по правило отстъпват трона и величието си на следващите и: или потъват в руини и забвение или просто се примиряват с наложеното им екс и се отдават на спокойна вечност.
Тракай, наричан още Град на езерата, е бившата столица на Литва и истинска перла в короната на историческото й минало и туристическо настояще.
Денят е 9 юни – средата на седмицата и цялата ни европейска група по презареждане – се изръсва в центъра на екс-литовската столица.

За наш наистина голям късмет попадаме на традиционен фестивал на занаятчиите – на няколко естради се вихри самодейно творчество – извадка от соц миналото и прилежащия му по презумпция ентусиазъм!

От двете страни на километрична улица се нижат китни сергийки!

Очите ти се препълват от цветове и благодатно изобилие, обонянието ти е нокаутирано от аромати на току що изпечени хлебчета с чер тен и всякакви понички, банички, пирожки, арт курабийки, нетърпението ти да консумираш още от този парад на произведени с любов благини препуска напред – назад и се задъхва от чиста по детински радост, че си попаднал тук и сега.

Колбаси, сиренца, билки, чай, мед, сапуни, ръчно изработени чанти, бижута, дрехи, дори пъзели и играчки, купища кехлибарени сувенири, всевъзможности от дърво...

Баби и внучета, нагиздени в носии, духови оркестри, прещедро литовско слънце и небе, застлано с пухени възглавници, което е запечатано във фотокнигата на спомените ми завинаги!

Хапваме много вкусни банички с пълнеж от агнешко и спанак и рикота. Наричат се “kibinas” – караитски /тюркски/ специалитет, тук има доста от тях и към днешна дата.

Къщурките са дървени, в зелено, синьо, жълто...

Бавно се носим към крайната цел – Замъкът!
Живописният, грандиозен островен Замък  Тракай се издига в средата на остров Галве и дълъг мост свързва това архитектурно великолепие в оранжево и червено с останалата част от селището или може би с настоящето...

Построен е по времето на херцог Витаутас  (14 век) и враг не е успял да премине стените му. Според злите или пък просто неотрязани езици – тогавашният Тракай бил разположен на 3 кв от сегашното място, но жената на въпросната благородна особа страдала от носталгия по езерата в родния си край и постоянно се оплаквала от суша! Любящият й съпруг забил пръст в картата и колко му е – преместил цялото домакинство, барабар с половинката – в царството на езерата.
 
Не знам дали трябва да го нарека замък, дворец, палат, крепост, каквото и да е правилното архитектурно и темпорално коректно название, Тракай е приказка, която може да те накара да пишеш стихове, без никога да си знаел, че имаш такива заложби.
В трите езера, което опасват замъка - крепост като обръч от безвремие плуват патки, платноходки и канута. Водата отразява небето или обратно, не можеш да си сигурен, защото синевата е омагьосваща и всепоглъщаща.
Минаваме по моста заедно с тълпи туристи и сякаш прекрачваме някаква врата между векове или ери.
Входът е 15 литас или около 7-8 лв.

Замъкът, изграден от готически червени тухлички, е опасан от дървени стълби и тесни чардаци, които водят до лабиринти от разкошни зали, превърнати в изложбени.

Колекции от монети, облекла, бойни снаряжения, часовници, посуда, оръжия, бижута, 3Д светлинни пана, звукови ефекти и още куп интригуващи безценни късчета история и технология, са обединени в един великолепен музей, намерил подслон във възможно най-автентична обстановка.

Само групите японци, предвождани от напористи екскурзоводи развалят емоционалната среща с миналото величие на това място.

В двора има гилотина, клетка за затворници, изобретателни уреди за мъчение  и още куп средства за контрол и редуциране на популацията, така да се рече.
Най-много желаещи да се фотографират има за гилотината и повечето са мъже! Много вдъхновяваща гледка!

Разходката из Тракай е една истинска приказка, която никога няма да забравя – изпъстрена с легенди, цветове, живописна природа, езерно вълшебство, невероятно безвремие и синьо небе!
Пожелавам на всички да идат!