Да се влюбиш във Вилнюс!

 

Зарязах си часовника вкъщи, напълних куфара с очаквания, внимателно поставих в джоба на якето всеизвестния си страх от летене, сложих едно фенерче в ръчния багаж за всеки случай и запраших към аерогарата . На 2100 км. в посока много на север ме чакаше Литва – не особено популярна  европейска  дестинация. 

Знаех само името на столицата, прочетох няколко вълнуващи пътеписа, подготвих се за много студ, дъжд и се самопсихотерапирах многополюсно – от монолози „Кой отива точно в Литва, бе, Даниела”, през автосугестивни  „Това ще е вълнуващо пътуване, бъди сигурна” , като логично и философски стигнах до „Няма връщане назад”.

След удивителното откритие, че всъщност изобщо не ме е страх от летене, колкото и да се напъвах да го докарам до паника, пътуването беше първото ми приятно изживяване! Каквото и да си говорим – когато човек face-ва страховете си, срещата е много вълнуваща! Особено, като разбереш, че си си измислил сам врагове!

Летището във Вилнюс е не особено обещаващо на вид – прилича на автогара към малък град, а разликата между тоалетните тук и във Виена например е галактическа. Сродни са на българските, а не на европейските.

Хвърляме багажа в очарователния апартамент в близост до стария град, който съм букнала 2 месеца ин адвенс в букинга (35 евро апартамент) и сме готови да видим Що е то Вилнюс и има ли тук почва за нас. Да си посеем семето на любопитството, тъй да се каже, и да го полеем с ..вилнюска бира например.

Вилнюс е като ценна книга, подвързана в ярешка кожа, която чака да бъде разгърната! Тук – таме в новата част стърчат соц фасади, но те са пълно малцинство. Общото впечатление е УАУ, особено, когато се озовеш във великолепния Стар Град , обявен за световно културно наследство от Юнеско.

Ще започна с емоциите, после ще опитам да бъда малко по-детайлна, макар че когато попаднеш в плен на магията на това място, възприятията на очертания, силуети, подробности, са обречени, защото поглъщаш през очите си, но преглъщаш с шестото си чувство, че неслучайно си се изръсил точно тук и сега.

За мен Вилнюс е любов от пръв поглед и завинаги!

От първата тясна уличка с цветни сгради, които сякаш те приласкават помежду си, през облечените с ръчно плетени пъстри палта дървета, продължиш през църквите и катедралите, поникнали на всеки 10 метра, и стигнеш до първата бира, която никога не е последна.

Вилнюс е град с история, дух и присъствие! Когато през 14 век основателят му Гедиминас (почти всички основни забележителности носят неговото име) построил първия замък на хълма, отправил покана към тогавашното европейско гражданство, което предполагам, все още не е имало идея що е космополит, да насели града! Така и станало – първите европейски космополити се събрали тук – в сърцето на Севера и изградили храмовете си един до друг, където си съжителстват мирно и щастливо до днес. 

За да се насладите на тази визуална меса за орган – качете се на хълма на Гедиминас, откъдето цяла Вилна, както я наричат местните, се вижда от птичи поглед. Аз кацнах там и останах дълго – безмълвна, глуха, но с широко отворени очи и сърце, пулсиращо с ритъма на този невероятен град. В главата ми като бяло птиче перце започна да кръжи мисълта, че искам да остана тук завинаги.......Точно като любовта – когато я срещнеш, я разпознава сърцето ти, не разумът ти, не и очите ти.

Уличките са калдъръмени, сградите  -  фантастичен микс от класика, готика и барок, графитите са изящни, на всеки ъгъл свирят китари, художници рисуват миниатюри по тротоарите, възрастни баби плетат чадъри на една кука, младите хора са артистични и ексцентрични до откаченост, но една такава умилителна откаченост.

Всеки магазин, галерия, кафе, заведение имат облик, пипнати са с любов, чайници висят по стените, ръчно издялано от дърво мече ви кани да влезете в магазин за ръчно изработен шоколад, от пекарните се носи вълшебен аромат, а пред малките бутици снимат малки фотосесии с разкошни модели...

В закътаните дворчета младежи пият бира под сянката на стари дървета, въздухът е пропит от сладостни аромати на печива, а книжарничките са на всяка крачка...

В неделя попадаме на грандиозно религиозно шествие... В стройна процесия преминават представители на всички етноси и религии, населяващи града – нагиздени в златни, сиви, пъстри, смешни, тук-там нелепи одежди, пеещи, кръстещи се, коленичещи, молещи се - едно ярко множество от преливащи цветове, вероизповедания и цялост от различия. 

Малко по-късно откриваме Света Ана – катедралата , прилична на изящна статуя в керемидено, която Наполеон пожелал да вземе в шепата си и да отнесе със себе си. 

Градската Катедрала е величествена, в бяло, точно както подобава на най-личната градска невеста. Твърди се, че същата е издигната върху древен езически олтар от 13 век. Точно до нея е наклонила глава Наклонената кула, досами която е плочката на късмета. Стъпваш в отливките на двете стъпала, затваряш очи, намисляш си съкровено желание и се завърташ 3 пъти в посока на часовниковата стрелка, фокусирайки погледа си върху кръста на катедралата. Твърдят, че стават чудеса, ако повярваш в тях...

Друга хубавица, запознанството с която не бива да пропускате, е църквата „Света Катерина”. Задължителни за обикаляне са бароковата катедрала “Свети Петър и Павел”, “Портите на Зората”, Президентския дворец от ХІV век...

Площадът пред Кметстово е разчертан на квадрати, а няколко щастливи люде търкалят огромни зарчета из тях.

Вечерта барабар с ново другарче от групата ни по европейски проект, тръгваме на лов за Ужупис  - Вилнюският Мон Мартр от 19 век. Тук улиците са декор на пърформанс, в който участваш – с всичките си сетива, разбира се, ако същите са отворени за различното, откаченото, артистичното, нетипичното. Ужупис си има собствена конституция, собствен говорител – пияндур и собствен ангел, кацнал върху яйце..Тук е и улицата на литературата, разбира се, един от символите на града, които гайдовете препоръчват да не пропускате за нищо на света.

Сядаме в заведение над река Нерис, която разсича града на две, обединявайки го. На съседната маса четирима местни пият на екс и вдигат тост след тост, разговаряйки на руски. Точно над главите ни е мостът на въздишките, катинарите или младоженцети, така и не знам как е туристически дефиниран. 

Тъкмо отпиваме от първата чаша с розе, един видимо отчаян младеж с х промили в кръвта прави театрални опити да скочи от моста. Разбираме, че на въпросния бридж всички любовни двойки и новобрачни в града (или пришълци ин лав) слагат катинар с имената си, като по този начин остават свързани завинаги! Е, явно механизмът на катинара на този младеж е бил дефектен, но пък очакването да се строполи върху масата ни добави очарование към престоя ни в Ужупис!
 









Та да се върна на практичното инфо – като се повторя, Бирата е превъзходна – Храната е мазничка за моя вкус, цените са същите като нашите, доходите –двойни, самочувствието – европейско.

Чувстваш седобре дошъл във Вилнюс – местните са усмихнати, чак дразнещо спокойни за южняшките ни раздразнителни темпераменти, не бързат за никъде, няма задръствания, двойките се разхождат за ръка, сякаш плуват в безвремие, бирите пристигат в последния момент. Тук времето е спряло и точно затова се чувстваш жив – защото тичането, устрема към утрето и други ден го няма, изместени са от живеене на бавни обороти, което те учи да дишаш бавно, на големи глътки  въздух, да отпиваш бавно кехлибарената живителна течност в големи халби, да се мотаеш с часове из сергиите с кехлибар (безценната гордост на Литва), да посрещнеш кехлибарения залез и да дочакаш изгрева със същия цвят.

Бих дошла тук , за да прекарам 1 месец с голяма, но невъзможна любов, бих я срещнала тук, диреща точно мен, бих избягала тук от голяма, но невъзможна любов...

Вилнюс е като романтичен, нежен, галантен мъж, с шалче около врата, с ярко сако, с пура в ръка, с еспадрили вместо лъснати чепици, с небрежно килната настрани шапка, с поглед, който вижда в теб, окъпан в  аромат, който може да съблече цялата ти умора и стрес от раменете....не можеш да не се влюбиш, обречен си.

Аз съм ВЛЮБЕНА!