Детските филми на моето детство и любимите филми на моето дете или Бедна ти е фантазията!

 

Педя човек лакът брада, Милко и Морко, Джуджето хаяско, Зайчето с карираните уши, Семейство Мейзга – героите на моите лека нощ-и приличаха стопроцентово на това, което бяха. Революционно шантаво беше раждането на Барбароните и Смърфовете например – извън калъпа на ясните категоричен произход, полова и видова принадлежност. Може би този соц анимационен реализъм е ограбил безвъзвратно небедното ми в никакъв случай въображение и е изскубал до коренче креативното в мен в името на мисията Биг Брадър – унифициране, унифициране, унифициране. 

Озовах се в ролята на майка доста късно и сега ми се налага да гледам вместо повторно филмчетата на моето детство - любимите извънземни анимации на моето четиригодишно извънземно сладко момче!

Всекидневно и тайно доволствам, че сред папирусово-километричния списък на наследника ми с губи-времена, присъстват Том и Джери с лесно разпознаваеми котка и мишка и Скуби Ду и че им се радва точно толкова, колкото на Гъмбол, Фин и Джейк или сладурчетата от Парк Шоу.

 










Но всичко по реда си.
Любимци номер 1: Гъмбол и компания

 
Гъмболчо е 12-годишен коткоподобен индивид с майка Котка Никол и гигантски баща Розов Заек - Ричард. Гъмболчо е сладък неудачник и палавник вкратце.

 
Най-добрият приятел на Гъмболчо е Дарвин, който не се знае към кой животински или растителен вид принадлежи, но се знае, че е бил домашен любимец на котешко-заешкото семейство, впоследствие превърнат в пълноправен член на фемилито.

Татко Зайко е мързелив, дебел, не работи и е телеманиак и геймър. В свободното си от ТВ време учи подрастващите си дечица как да теглят пари от кредитната карта на майка им - единствената работна персона в Гъмболови, която е мъжът вкъщи. Тази семейна идилия е представителна извадка на модерното еманципирано семейство в БГ и не само напоследък.
Не знам само дали мойто зайче няма да остане с впечатление, че като порасне - му трябва само една Никол в панталони, за да продължи да си гледа необезспокояван анимацийките и да си цъка геймчетата.

Следват съучениците на Гъмболчо и Дарвин - Гъмболовото гадже Пени- която е истински фъстък (истински) с крачета и ръчички и за капак - мажуретка, Банана Джо - палячото на класа, който логично е банан,  Хектор - космат гигант с нежно сърце, Алън - балон - еманация на съвършенството, нещастно влюбен в амбициозната кактуска Кармен, Тина Рекс - динозавър или училищният тормозилник и побойник, който вгорчава живота на Гъмбо, Очо - 8-битов паяк, Антон - хрупкава филийка, препечена на тостер. И още Масами - пухкаво облаче - разглезена дъщеря на богат собственик на завод за дъга, Клейтън - сменящо си формата нещо като нещо от пластелин - патологичен лъжец, Джейми - нещо като изсъхнала курабийка с рога, Айдахо - старомоден картоф - провинциалист, спортистът Тобайъс - наподобяващ на поничка с готварска шапка, Джу Гето- чуждестранен студент с глава -касетофон, който говори на бийтбокс, Лесли - маргаритка от мъжки пол в саксийка - деликатен и флейтист, Кери - депресирана призрачка, на която й харесва да е нащастна. Директорът Браун - голям вълнест плужек и теоретик, влюбен в Госпожица Примат - кисела, отмъстителна, гъмболонелюбива учителка със завиден стаж от 300 000 години, която е нещо между черна чума, плашило, смъртта или нещо от този сорт и да не забравим, Роки - училищният готвач, портиер и шофьор на автобус, чийто вид е почерпен от рошавите обитатели на Улица Сезам,  Г-н Смол - неефективен съветник от ново поколение, бъкан с проблеми.
Пропускам няколко персонажа, но то е защото тотално се изтощих от изобилието на същите.

Цялата тази веселяшка компания е трудно смилаема за моя соц, възстар, възконсервативен мозък, но о, чудо, е като ягодов шейк, който любознателният ми син пие на екс всеки ден.
След като изгледах няколко епизодчета, изпаднах в интелектуален колапс, защото се изгубих в х-у хромозомните кръстоски на Гъмболови и веселяшкия му клас.
Започнах да питам моето киноманче кой какъв е, за да съм сигурна, че цялата тази анимационна менажерия няма да причини трайни увреждания на въображението му.
КАКВО е това, питам аз, и соча Гъмбол на екрана, а Пресиан отговаря чинно: Гъмбол, мамо, не виждаш ли. Добре де, упорствам аз, виждам, че е Гъмбол, но това коте ли е, мишка ли , заек ли? Просто Гъмбол, отговаря невръстният ми отрок и продължава екзалтирано да следи действието в поредния епизод на сагата.
С изумление установявам, че за малкия детски мозък дефинирането на видове и разновидности не е толкова важно, колкото качествените характеристики на съществата с неидентифициран произход и същност. За необремененото от догми въображение и възприятие на детето ми няма нищо чудно, че заек и котка са семейство (защо пък не!), нито че една котка може да бъде влюбена във фъстък. Ау, колко е страшна тази учителка, изписквам фалцетно, умишлено дирейки реакция у моя генофъстък. О, не, Госпожа Примат, не е страшна, изобщо! Айде бе, аз нали я виждам! - Мамо, ти не разбираш, приключва досадния диалог синът ми.

Класът от призраче, котка, балон, цвете, препечена филийка и прочие несъвместими (според мен!) генотипи и продукти продължава да се задружва, влюбва, забавлява, а аз правя пореден неуспешен опит да харесам новите любими филми на новото поколение.
Питам се не може ли да е семейство само от котки - розова за момиченце, синя - момченце и прочие или клас само от филийки, влюбени в Томи-:) Някак си безумно нередна и кръвосмесителна ми се вижда тази фантасмагорична пасмина от живи и неживи същества, опс - всички са живи. Целият свят в неговата цветност, разнородност, еднаквост, емоционалност, тъга, оптимизъм, отчаяна нужда от приятели, мечтателност...
Колко далеч е тоз анимационен шедьовър от реализма на черно-белия ни телевизор през 70-те, казвам си и колко много са еволюирали или напротив фантазиите и потребностите на днешните дечица.
Винаги съм си пожелавала синът ми да бъде мъж без предразсъдъци, скрупули, критичност, да се превърне в космополит, нерасист, който приема всичко нормално и ненормално като реалност, а не като несправедливост или уродливост.
Може би Гъмболчо и компания му помагат във формирането му като същество от нова ера, очакващо с нетърпение кацането на кораб с марсианци на Терминал 3 на Аерогора София.
Като се огледах около себе си с очите на непорасналото ми бърборинче, що да видя - познавам депресирани призрачета, които сякаш отсъстват от този свят, разглезени, но уязвими същества, също като Масами (или Глезеното Мими?), страшилища, но с авторитет, като Госпожа Примат, препечени на солариум почти до тостерен загар стройни девойки, мултифункционални Роки-та като мен изпълняващи няколко длъжности........
Нищо ново под слънцето, всичко зависи от гледната точка..и въображението, разбира се!
Отивам да анализирам произхода на Фин и Джейк, където има един персон с глава- аквариум, или обърках филмчето? Започва да ми харесва!