Наричам ги Черни Съботи, защото пред очите ми пада черна пелена само при мисълта за наближаването им, извисяването им (от вися, не от извисявам) и от нелепостта на самата необходимост да отработваш даден ти (не по твоя молба или настояване, де факто - против волята ти) почивен ден.
Попитах 10 другарчета, емигрирали в посока цивилизацията – знаят ли онез бели хора, обитаващи континентална и периферна Европа на север от Балканите – що е отработване. Оказа се, логично почти, че западняците (идва от запад, не от западнал), със сигурност не биха вденали що е то: Да ти излезе през носа почивката!
Не знам на депутатите, определящи кога ще работим и кога ще отдъхваме, дали изобще им трябва почивка, защото общоизвестно е, че длъжностната им характеристика не изисква лични качества като трудов ентусиазъм, нито съдържа угроза от писане на отсъствия от пленарната зала! Знам само, че на мен Господ ми е дал 2 дни за почивка и може да съм мързелива заради гръцките си корени, но си ги искам – комплект събота и неделя, защото без тях ставам черна, зла и неработоспособна!
Какво печели икономиката от шепата каторжници (неуспели да идат на сватба точно в този ден или неразболели се внезапно) , клатещи крачета в офисите в събота и проклетисващи злата си участ да се родят и останат в милата си татковина? ПЕЧЕЛИ ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО, защото българската икономика, която и през останалото време не се е отдала на цъфтеж, си почива задължително през уикенда.
От друга страна умни англичани изчислили, че 10 празнични дни намаляват БВП на страната с около 1,5%. За България това означава около 1,3 млрд. лева "пропуснато" производство.
Работене или неработене е нещо като въпросът за яйцето и кокошката – защо ни дават толкова почивни дни, които съсипват бизнеса, като насилствените „работни” съботи не могат да компенсират и половин процент от загубите, акумулирани от щедро сбраните накуп дни офф.
Да не споменавам факта, че през тези дълги уикенди все по-солидна част от народонаселението харчи изкараните с пот на чело левчета, обърнати в евро, в съседна Гърция, чийто външен дълг сме на път да изплатим.
Телефоните глъхнат, фейсбукът пращи по шевовете от лайкове и шеърване на велики мисли от велики хора, а аз продължавам да се самоанкетирам: Какво печелят собствениците на малки и още по-малки фирмици от задължителната присъственост на подопечните си днес. Едно още по-голямо Нищо, защото изнервени, уморени, броещи часове и минути, вместо овце, служители, не биха могли, нито искали да дадат минимум от себе си в името на макс просперитета на майката – фирма.
Защо ли българският работодател не може щедро да махне с ръка и мъдро да умозаключи, че отпочинали служители ще му свършат повече работа от изтощени, макар че за този ден са взели или ще вземат заплата? Въпросът си прозвуча реторично и си е такъв!
Какво печелим ние –трудолюбивите или по-скоро прецакани пчелички, докато се почучеваме (обожавам тази диалектна форма – синоним на вися, виж по-горе)? Как какво – един по-малко от общо 2 почивни дни, в които се предполага по презумпция да си заредиш батериите, за да можеш в понеделник и дните след него да изпълниш дълга си по длъжностна характеристика съвестно и без кръшкане.
Напускала съм работа заради черни съботи, консултирала съм се с адвокати дали тез шестъци не накърняват законните ми човешки права и трудовите ми такива. Опитвала съм да преговарям с шефовете си да премислят алтернативи в името на общото благо, уви, никакви резултати...
Не ми дава сърце да си взема болнични или да си съчиня належащо пътуване, защото съм солидарна с колегите, но си мисля, че законотворците трябва да помислят над опцията да бъде дадено право на избор на служителите – да отработват или да ползват неплатен отпуск. Тогава работодателите няма да дават неизработени пари за гарантирано неработни дни, и се съмнявам, че ще са много самоотвержениците, които заради една дневна надница, ще пожертват съботата си и ще я изкарат във фейсбука, вместо на диванчето, в парка или планината!
No comments:
Post a Comment