На Разпети Петък – в Гърция и Метеора!

Прозаично Въведение
3 дни в Гърция са твърде малко, за да адмирираш подобаващо мързеливото Егейско море, безоблачното небе, почти безлюдните плажове и божественото спокойствие! Ако, разбира се, успееш да се абстрахираш от високомерните, неанглоговорящи, богоизбрани гърци, които те гледат от висотата на Олимп, независимо where you come from и ако успееш да игнорираш мисълта, че българските ти средни доходи не ти позволяват да посетиш гръцка таверна, без да цъкаш като часовник обхождайки ценовата листа и че лелеяният октопод на скара, калмарите, дзадзикито и узото, ще ти излязат през носа!

С две думи, ще ни трябват 100 години да достигнем жизнения стандарт на съседите, и то този в условия на криза.

Едно нещо знам със сигурност: синьо-белият колорит на Елада може да превърне почивката ти  в едно същинско „Синьо лято”, което дълго да помниш. Аз ще помня моя първи Гръцки Май несъмнено!

Изложение

На втория /от общо 3/ ден от престоя ни в населено място, наречено помпозно Olympic Beach /квадрат 5 на 5 улици/ , цялата група дружно реши, че Велики Разпети Петък е денят, в който ТРЯБВА да посетим Метеора – една от визитките на Гърция.

180 км от Катерини до Централна Гърция – там, където са покълнали сякаш по чудо метеорските манастири. Никога не съм пропътув-вала такова кратко разстояние за толкова дълго време. Сториха ми се 500, така беше и със спътниците ми. 

                                                                                                                                                                                         

През цялото време в главата ми се въртеше мисълта за Пътя към Голгота / мястото на разпятието на Исус Христос/.

По пътя няма какво да те впечатли, пейзаж – сух, равен и монотонен. В разстояние на 5 км. ти прибират 3 пъти такси за поддръжка на гръцката пътна мрежа и това е всичко, което запомняш. Не се усмихват, щото работата не им е да се усмихват, а да прибират пари. Въпреки прекрасните пътища, достигаме заветната цел след близо 2 часа и половина.

Около 60 величествени скали образуват мистичен пейзаж, в който небето целува земята. Урвите се издигат до върхове, а върховете пропадат в урви.

Зелено, сиво и синьо се сливат в хармонично безвремие. Жуженето на тълпата вярващи, пътешественици, случайници, осквернява тишината, с която по божия промисъл е капсулирано това свещено място. Не можеш да повярваш, че до началото на 20-ти век монасите са се телепортирали от баир на баир с първобитен асансьор – въжена система с кабинка от мрежа – древна капсула на времето. Мога да се обзаложа, че не ги е било страх да висят над пропастта, защото ...вярата е била с тях..

А човек с вяра от нищо не го е страх. Мисля си, днешното поколение е пълно със страхове, защото му липсва вяра...Само екстремисти, самоубийци и избрани биха се осмелили да поверят живота си на мрежа, въже и Божията воля в днешни дни! Останалите ще изберат застраховка „Страх”.

Защото разликата между вярващите и неверниците е вярата на всяка цена срещу страхът от всичко.

От 24 в миналото, днес са останали само 7 действащи манастира! Тълпата, която пъпли нагоре по хълма, е като мравчено нашествие. А гледката наистина спира дъха!

Първият монах, допълзял до върховете на очищението от суетата, през 10-ти век,  едва ли е подозирал, че 10 века по-късно тук ще прииждат на пълчища хиляди но не поклонници, а туристи! И че това място за тях ще е туристическа атракция, а не убежище и спирка към горния Йерусалим!

Не знам къде се крие действащото монашество в часовете, когато вратите са отворени за светството, не святството! Предполагам, че в молитви дочаква мига, в който обителските двери ще хлопнат след последния допуснат и отварят дверите  на сърцето си за следващата  гореща молитва и възродителна вяра, че са избрали верния път – не този към Златния Телец, а към Градините Едемови!

Цивилизацията е оставила дълбоки белези върху аурата на мястото. Манастирите са полу-музеи, полу-светилища, полу – атракциони. Най-изумителният факт е, че няма вход, таксата за който би покрила външния дълг на задлъжнялата ни съседка за 2 години.

Поправка
По повод на този пост ми се обадиха няколко приятели и техните лични сведения ме накараха да нанеса корекции към горното ми изумление, което се оказа безпочвено - входът за всеки от манастирите бил 2 евро! Тоест - това не е единственото безплатно място в Гърция. Явно на Разпети Петък /в петък манастирите са затворени според работното време/ сме ползвали бонус!

Всяка втора кола е българска, защото българинът е последният отворил се за света европеец и е готов да спестява от всичко, за да счупи железната завеса на соц-застопореността си!

Чува се сръбска, руска, полска реч. Източноевропейското туристичество щурмува Метеора на Велики Петък. По тесните стълби се разминават потни тела, слънцето немилостиво и гневно пече, но камерите щракат, пот се стича на талази, а човекопотокът е като пълноводна река, която всеки момент ще залее бреговете.

Катерещите се нагоре са обзаведени със завидна порция ентусиазъм да завършат туристическата обиколка, а слизащите шумно обсъждат с какви традиционни блюда ще подкрепят духовната си наслада от пребиваването тук.

Няма смирение, няма екзалтация, няма вълнения. Няма как да се докоснеш до сакралното на Метеора с целия този парад от чуждоземци и местни. Не можеш да почувстваш атмосферата, защото същата е ежедневна жертва на настъплението на екскурзиантската пасмина. Не можеш да попиеш от тайнството на мястото и да си го занесеш вкъщи вместо магнитче, защото тайнството се е скрило сред тълпите, облечени в потници и къси гащи!

Заключение
Надявам се някой ден Метеора да бъде спасен, в буквалния и преносен смисъл на думата – от воаьорите, които търсят в какво да вярват..или поне да бъде с ограничен достъп – например – само за тези, които ще влязат без съмнения в изплетения от въжета асансьор на вярата и ще предприемат едно отчаяно изкачване или спускане към собствената си вяра, според случая.

Метеора е магично място, а магията е за истински, духовен живот, отвъд суетата, отвъд сребролюбството, празнодумието, еснафщината, отвъд живуркането – чак до върховете на истинското живеене, което не познава гордост, горделивост, пестеливост, алчност, съблазни...Трябва да го видите!

Аз знам, че не попаднах случайно на това място на този ден! И знам, че тук намерих нещо и оставих частица от себе си!