Ах, морето! Ах, инклузива!

 












Софийските улици са възхитително обезлюдени и напечени до червено от жаркото августовско слънце. Тук – таме шепа обезгрижени откъм задължения продавач-консултанти и сервитьори, за които морето вече е спомен, смучат настървено фасове и споделят до изнемога всеки детайл от лелеяната почивка, прибрана в папка архив.

В селца и паланки, в градчета и по седянки All Inclusive се носи като парола за честит живот, в охолство и благополучие – за 5, макс 7 дни, но кой ти ги дава. Кученцата, прасенцата и слончетата- касички са разбити ритуално и дори дечицата философски приемат преждевременната им кончина!

По телевизията се върти час по час най-нелепата реклама, която предлага кредит „Ваканция”, вестниците са бъкани със статистически извадки колко му трябва на едно бг фемили, за да отдъхне това лято на Черно Море. Или защо не – на Егейско, Бяло, Адриатическо, Червено, Синьо ( май няма такова). Е, как колко, много!

Ако трябва да си наместя мисълта в коловоза, което е много трудно, когато разсъждавам на емоционални теми като единствената ми годишна почивка, картинката е следната! Спестяваш 365 дни от закуските и обедите и от всичко останало, и рано или късно иде месецът, седмицата или денят Х от календара, върху който с голям ален Х е отбелязан твоят заслужен ОТПУСК (според повечето шефове незаслужен, но това е друга тема).

Подготовката започва месеци преди това. Предвидливите букват още напролет, когато 20%-товата отстъпка идва дюшеш за всеки средностатистически бюджет, особено ако миналогодишната ти почивка е била дъ бест уан и не искаш да рискуваш с експерименти. По-претенциозните пък изчакват първите прелетели на юг птички да се завърнат и поглъщат като гладни сомалийчета всеки изстрадан ред по форумите, като правят списъци: Може би, Твърдо Не, Никогаш!

Накрая решението е взето – резервацията факт и семейният автомобил е сгънат на четири под тежестта на 4 куфара, 2 сака и 14 големи найлонови торбички. Прогнозите за времето – чудесни по лятна презумпция, новата магистрала – гостоприемно ширнала се чак до Бургас, а всички делнични неволи загърбени от частична, временна амнезия.

4 часа пряко сили и можеш да чуеш заветния плясък на вълни, крясък на чайки и да почувстваш живителната влага по изсушената си от климатици кожа. По радиото услужливо ромоли „Ах, морето” в изпълнение на морската дива Тони Димитрова, а настроението се вдига от раз с 10 ваканционни пункта. Тъй като отлепваме традиционно рано – още по прет-а-зазоряване, задължително достигаме до селището, вилата, хотела, комплекса преди 12 на обяд и започва голямото чакане за вълшебната гривничка – пропуск за един по-хубав свят, в който не вадиш кеш, щото си го извадил предварително.

 












Инклузива или Всичко включено по нашенски е калкулиран средно 100 лева на калпак в най-добрия случай към днешна дата. Пиенье и Яденье на корем, но трябва да внимавате за корема! Защо ли? В тавите като в омагьосан кръг се въртят призраците на предходните ястия. Ако например на обяд ви сервират пилешко яхния с повечко лучец за разкош, на вечеря ви очакват сърмички с кайма ..от пилешко, защото спомнете си африканските дечица с издути от празнота тумбачета. Друг пример - обедната рибка на скара ще скочи стопроцентово във вечерния ви поднос добре маскирана с доматен сос. Зелената салатка с краставички се превръща в средиземноморска, като й притуриш деликатно количество консерва риба тон и 5 маслини за декор. Супичките също са вълшебни, въпрос на фантазия е да преобразиш пилешката в крем такава.

Неутолимият ищах за сладолед на невръстните ни или връстни наследници изживява своя звезден час, защото ледената благина във всякакви нюанси и еднакъв вкус не свършва!

Същото важи и за пиенето, обикновено с неустановен роден произход, под формата на разноцветни коктейли, които ще омагьосат въображението и равновесието ти без никакви усилия.

Да живее българското, така да се каже! И еднократната годишна почивка, в която се чувстваме бели хора!???

Псувайки по български себе си, че сме похарчили цяло състояние за ракия и вино мейд бай Цар Киро и вкиснали манджи, приготвени от продукти за многократна употреба.

Псуваме още лошия си късмет да не можем да си позволим нещо, различно от нашенски инклузив, като например полупансион в Гърция, в който кебапчетата не биват рециклирани в пълнеж за чушки.

Псуваме и чужденците, които засмени, с червени носове отдават дължимото на разцвета на алкохолния туризъм и нямат нужда от инклузив, за да се чувстват бели хора, защото имат достатъчно количество бели евра в портфейла си.

Псуваме работодателите си за щедрата ни заплата, която ни принуждава да вземем заем или кредит, за да се докопаме до заветния побългарен ол инклузив, по традиция съсипващ 7-те ни дни бягство от живуркането.

Псуваме и другаря по маса, който се тъпче до припадък с кърначета, преглъщайки с карнобатска в 11 преди обяд, който философски обяснява на жена си, че ще яде до пръсване, щото си е платил за това, даже и повече!

Псуваме сутрин, когато участваме в традиционната ведрина: Запази шезлонг, уцелвайки го с хавлия от най-дълго разстояние или балкон...

Псуваме на обяд, когато масите в ресторанта са заети до една...

Псуваме вечер и през нощта, когато весели компании около басейна празнуват Джулай Морнинг през юни, август и септември.

Въобще – почивката е едно голямо псуване! Преди нея – когато стягаме коланите на панталоните, по време на нея – когато ги отпускаме и след нея, когато видим, че стрелката на кантара удря непознати досега измерения.  

Love you All (Inclusive)

P.S Мечтая си за почивка на остров, започващ с Б, завършващ на –али, с пакет, в който са включени само: Сутрин – капучино в изящна чаша от костен порцелан и фреш от екзотични плодове, на обяд – салата с морски дарове и чаша – две превъзходно шардоне, вечер – едно блюдо по мой дизайн и вкус, свежа салата и бутилка добре охладено розе. Ако някой срещне подобна оферта на цена бг ол инклузив, моля, веднага да ме информира! Защото животът не е ол инклузив, а откраднати мигове щастие...