„The best offer” – повече от добра кинооферта

 „Във всеки фалшификат се крие известна доза неподправеност”

Напоследък скуката в киното е голяма колкото австралийската пустиня Виктория. Рядко полъх в застиналия от лятната мараня въздух или оазис като мираж на хоризонта.

The best offer е живителен дъжд в кинопустошта. И дали дългото очакване, дали несъмнените художествени достойнства на лентата, ме изпълват с истинско ликуване от срещата с това визуално откровение.

7.7 по imbd са показателни, но по мое прескромно мнение – твърде скромни за Най-добрата оферта. Това е филигранно произведение на киноизкуството. Изваяно от глината на рядко добър сценарий и патинирано с великолепна актьорска игра в лицето на Geoffrey Rush (най-добрата му роля ever, по-добра дори от King’s Speech) и Sylvia Hoeks (The Storm) и режисурата на Guiseppe Tornatore.

От първата до последната минута лентата те държи в напрежение, мистерията градира, а тънките нишки, които подсказват за наличието на фалшификат сред оригиналите в галерията, са паяжинно нежни и оплитат интереса, превръщайки го в пашкул от нетърпение да стигне до края.

 

Изкуството е интериор и екстериор на сюжетната интрига. На сцената му се сблъскват перфекционизъм, аскетизъм, ненаситност за още..шедьоври, наложено съзнателно емоционално отшелничество за сметка на рядък талант да разпознаеш шедьовъра! Зад кулисите му се ражда обсебваща любов, която се превръща в чудовищна зависимост, помитаща без усилия дълго и упорито градените стени на цитаделата на едно извратено, самотно, брилянтно Аз.

 

 

Девственик на 70 години,  аукционер, колекционер  и ненадминат експерт в сферата на изкуството и фалшификатите, преминава през колизиите на емоционалното си преоткриване, сблъсквайки се със собствените си демони, страхове и задръжки. За да открие любовта, която ще го измъкне от костеливите пръсти на самотата и ще го запрати в задушаващите прегръдки на още по-голяма такава –на изгубената току-що намерена единствена любов. 

 

Музиката на Мориконе е прекрасна завеса към този откровено красив филм. И към размислите, към които те подтиква...Кой или какво е оригиналът и кой или какво е фалшификатът! Повърхността и същността могат да бъдат истински фалшиви или истинни, в зависимост от експерта, който отсъжда качествата им. Едно V в зеницата на окото на мадона от майстор на Рафаелови копия може да придаде на погледа й повече дълбочина от оригинала, защото художникът е влюбен в творението на великия майстор или  в своето собствено...

 

Интригуващ, брилянтен, елегантен – ще се повторя – истински шедьовър. Събуждам се нощ сле нощ, прехвърляйки през ума си диалози, сцени, детайли, преоткривам го, пренамирам послания, вълнувам се, че все още имам шанса да попадна на такъв филм – един от най-добрите, които съм гледала през последните години.

С отворен край, който дразни, но нямаш и помен от съмнение, че някакъв друг може да пасне на подобно интелигентно, великолепно кинотворение.