Обичам 9-ти септември. Обзема ме една такава умилителна соц-носталгия, че ми иде да грабна трикольорче и да хукна да диря манифестация, да си намеря местенце в стройните редички от чавдарчета и пионерчета и ведро да помахам на костюмираните чичковци на трибуната, които гарантирано хващаха тендовагинит за тези няколко часа, в които се изтъпанчваха като статуи пред въодушевените погледи на многолюдното шествие (после предполагам са ходили на кални бани за възстановяване на сухожилия и нерви.) Бели блузки, изгладени връзки в синьо и червено, китки, набрани от градината, пременени в нови тоалети майки и татковци, щастливи семейства, прибиращи се заедно у дома.
После - празничен обяд с кюфтета и пържени картофки или печено пиле. ММММ, няма вече такова, независимо дали е ДЮК или е искало да отлети на юг, точно преди нелепата си кончина!
Всяка година на 9-ти септември си подарявам пътуване в www.detstvoto.net
А там е цветно като дъвки Идеал, вкусно е като шоколад Млечна крава, хрупкаво като любимите ми бонбони - дражета Пролет, освежаващо като чаша леден сайдер и алтай, томително уютно и любвеобилно, така както само детството от соца може да бъде.
Обичам тези телепортации - като звънец за междучасие, като летен лагер, като голямата ваканция.
Рано сутринта виртуално си измивам зъбите с детски комплект Лайка - за зъбки, бели като гъбки.
Закусвам кисело мляко от стъклено бурканче с алуминиева капачка, щедро смесено със сладко от горски ягоди, които сме брали заедно с мама - в полите на Пирин - зрънце сладост по сладост.
Викам най-добрата ми приятелка и играем на книжни кукли от руски списания - часове наред.
После с махленските другарчета имаме сбор на Тимуровската команда, готвим културно - масова програма за голямата вечер, на която ще събираме средства с благотворителна цел...
Следва съвместно посещение на малката сладкарничка да се почерпим за добре свършената работа с швепс ананас - абсолютно вълшебство!
За обяд никой не иска да се прибира, бабите ни подават по една дебела филия бял хляб България, поръсен с олио и домашна шарена сол...(Пак с пипер да поръся филия)
Следобяд слушам приказки на плочи...Ех, грамофонни времена!
Надвечер яхаме Балканчета и Украйни и се понасяме в шеметно препускане по улиците, свободни от автомобили...
Следва криеница, гоненица, народна топка! До здрач, докато от всички прозорци спокойни родители не започват да викат един през друг имената ни, неочаквайки да се отзовем скоро...Истинска Симфония за дребното като малко топло юмруче провинциално щастие, стиснало ръждив петак, за свободни деца, за които улицата не е заплаха, а арена на безгрижни игри, неограничавани от скрупулите на зрелостта, на въображение без граници и без компютри, на истински приятелства без Фейсбук, на моменти, които с вълшебна пръчица можеш да извикваш в мислите си, докато си жив...
На люлякови вечери, на утрини с птичи песни, на идеали и мечти, на първи любови и целувки в тъмното, на възглавници, пълни с мисъл за още по-хубавото утре, което животът ти обещава!
Тази вечер ще напълня с пухчета от детски оптимизъм моята възрастна възглавница от гъши пух. Ще положа главичка на нея и ще сънувам цветно, без мисъл за утре, с много щастливи спомени от онова вчера, което е най-хубавата част от живота ми!
P.S. Всички снимки са взети назаем от сайта www.detstvoto.net
No comments:
Post a Comment