Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Thursday, November 28, 2013

Чинари – Болярите или Господарите на Танца



Само Лили Иванова и Веско Маринов пълнят месеци преди концерта си Зала 1 на НДК. Добавете към списъка на най-обичаните и Формация Чинарите с тематичния им концерт „Болярите на Танца”, посветен на 20-годишнината им на сцена, който имах удоволствието да гледам на 26-ти ноември.
Трудно се пише за такива събития, не мога да не го направя, защото сърцето ме задължава!

 













Подканящи Аплаузи, светлините отстъпват място на читирихилядно очакване за неповторим спектакъл и ето ги на сцената – изригващо съвършено кълбо енергия от младост, страст и талант. Нозете им почти не докосват земята, а очите им блестят по-силно от ефектния светлинен декор – стена зад гърбовете им.

 













Вятърът, който брули години и векове и ги захвърля като есенни листи, се връща отново тук, по тези земи, за да гледа танца им. Надиграват се със страст и озаряваща харизма, дадена на малцина! Тъпаните думкат неистово, хорото се вие, превива, разделя на две, отново слива в хипнотизираща хармония...Невероятните господари на танца са във вихъра на решимостта си да изпълнят публиката с искрен, неподправен възторг, забравено усещане за заедност, цялост и принадлежност...
Началото на спектакъла е мощно, спиращо дъха, калейдоскоп от пироефекти, легенди от цветове, въплътени в невероятните костюми на артистите, мъжки изпълнения, достойни да бъдат играни на всяка световна сцена, допълвани от по-благото, по-неизискващото признание и възхита присъствие на крехките, ефирни девойки от ансамбъла.

 













Хореографите на една от най-успешните ни формации са свършили наистина чудесна работа, като изключим някои кръшвания встрани като продължителни мимически етюди, съшити с бели конци експериментални вметки на цигански, руски, унгарски, латино ритми и денс по средата на спектакъла, които публиката не че не хареса, но не успя да хареса толкова колкото българското, заради което беше дошла и остана до края!

 













След антракта настъпи втората част, чутовна! С Оркестър на сцената - ударните група „Булгара”, който се оказа точно онази липсваща част от пъзела на уникалния спектакъл. Чинарите – Боляри господстваха на сцената като богове, пристъпваха като нестинари, надиграваха себе си и собствените си физически възможности. Изпълваха сцената с мощта на кралимарковци и виртуозността на самодиви, нито за миг не изгубиха фокус и не се уплашиха да летят над жаравата на невероятния експеримент – съчетание между автентично и модерно.

 













Дракони, богатири, боляри, сатири, вихрушка от образи и превъплъщения, които помитат въображението и те държат в плен от първия до последния миг!

 













Тези виртуозни млади танцьори извършиха подвиг – скочиха 3 метра над физическите си възможности, понесени единствено на крилете на чудовищния си артистичен талант и безспорно призвание да взривяват тълпата. 2 часа и 50 минути зрелище, което 5-годишният ми син изгледа без да гъкне. Екзалтираната публика ги благослови с признание, което дава само на избрани.  Докато подобни събития пълнят институции като Зала 1, ще къткам надеждата си за българщината като последно зрънце просо, предназначено за Ноевия ковчег.
 









Friday, November 22, 2013

За малките хубави неща в живота



 











Петъкът ....възкресение след гибелно сива седмица...
Цветна салата вместо скучна зелена...
Малки хапчици пълнозърнеста франзела, чиято простост и прекрасност е увенчана с парченца миризлииииво меко френско сирене с аромат на кисело зеле и префин вкус...
Чаша/и домашен мавруд, толкова гъст, толкова рубинен, толкова присъствен, че глътките засядат на гърлото ти като капчици жажда за живот, които обещават ....да те възкресят...

















Детето, което забелязваш в петък, сякаш е било в интернат и си е дошло за ваканцията.
Неговото „Обичам те”, когато се чувстваш най-лошата майка на света....
Или потресаящото обяснение: Мамо, трябва да ми смениш гащичките, те май са вълшебни, защото са накарали дупето ми да пръцне и да ги изцапа...-:)

Да му прочетеш Емил от Льонеберя, любимата си детска книжка и да забравиш, че ти си четящият, а не слушащият...

Нова книга, прочитането на която ти се струва по-невъзможно от изпълнението на всички самообещания в New Years Resolutions, но стои като коледен подарък в лъскава обвивка на лавицата ти и очакването да разпаковаш същността й е сравнимо само с очакването на Рождеството....















Да напишеш писмо до добрия старец, макар че отдавна не вярваш в него, да го сложиш в плик и да го пуснеш в пощенската кутия заедно с това на сина ти...













Ebay – освен с голямо капучино, да започнеш деня си с покупка, от тия безмислените, must have it, ама не защото ти трябва, а защото трябва да похарчиш някой паунд, понеже от стоене в офиса, не можеш да завариш отворен нито един магазин. Всяка втора находка е несполучлива и бива етикирана с надпис „нищо, другия път”, но тръпката да обзаведеш с нещо ново дрешника на тленната си суета е несравнима с нищо...

Смс от старо гадже, с което не сте се чували от години....: Слушам луната спи и мисля за теб...кара те да се чувстваш вехт и тийн едновременно, защото времето не значи нищо, когато луната все още „изгрява” за двама ви, независимо колко далеч сте един от друг...и независимо, че нищо вече не е и не може да бъде същото
 













Ежедневния преглед на booking.com вместо гледането на новини. Вилата на Малдивите, от чието легло с балдахин те делят само план и 1000 долара...













Съботно събуждане с Travel Channel на HD и любимото ти предаване за пътешествията на индиеца – милионер, който се дави в лукс всеки ден и не му омръзва, така както на теб не ти писва да си въобразяш, че го придружаваш...

Да извадиш старите снимки, тези хартиените, чернобелите и да ровиш пръсти в тях като в жарава, докато се сгрееш от топлината на спомените...














Да си организиращ носталгична вечер с песните на Хара Мата Хари и да ги споделиш с приятели от детството си, с които сте плакали точно на тия парчета, влюбвали сте се, будили сте се с тях, напивали сте се, заспивали сте...

Да се влюбиш....ей така, да си измислиш обект на чувствата (ако ще да е Джералд Бътлър), да му подариш несивите си мисли, да се самозапалиш като вещица на клада от греховни желания, после да обезглавиш със собствени ръце копнежа си, да го засадиш в малка глинена, калайдисана, изографисана саксийка и да си отгледаш мерудии в нея досущ като в Декамерон от Бокачо...
Когато приготвяш някое засукано гурме блюдо, да си откъснеш стиска зелена страст и да го поръсиш с нея ...


Малките неща са най-хубави...., а големите ...илюзия....















Tuesday, November 12, 2013

Глезеното Миме или как да си намериш мъж на 30



Имам колежка на 30, прекрасна впрочем. На последния си рожден ден не сложи свещички на тортата, за да не разберем колко навършва (всички знаем).
Преди година приключи 8-годишна връзка с младеж, неготов за обвързване и неподготвен с връчването на годежния пръстен и насрочването на датата на сватбата най-късно 2 месеца след това събитие.
Колежката живее под наем в двустаен апартамент на Витошка, който не е склонна да дели с никой, чиито подпис не краси брачното им свидетелство редом с нейния...
Колежката работи много..от сутрин до здрач, но парите стигат да си плаща луксозния апартамент, консумативите, гримовете и дрешките Guess.
Маминка идва от провинцията по 3 пъти седмично, за да изчисти луксозния апартамент под наем и да сготви за глезеното Мими, което не е сигурно дали може да „приготви” пържени яйца”.
Необходимо и задължително условие към бъдещия кандидат –жених е  да има самостоятелното жилище (в центъра на София!) отделна стая за маминка, която ще върти домакинството, докато двамата млади се радват на „споделената интимност”.
Тъй като проблемът „оженване” отдавна не е личен, а офис такъв, запретнахме ръкави с останалите колежки, спретнахме едно пространно интервю с Мимето за дефиниране образа на мъжа-мечта.
Ще го нахвърлям тук за протокола:

  • Възраст: 32-35 години!
  • Образование: Висше (защото всички в родата сме от сой)
  • Възможни професии: зъболекар (лекар – изключено, бившият е такъв), архитект, адвокат, инженер
  • Жилище: собствено, 90+ квадрата ( задължително блок ново строителство, къща изключено, защото хипотетично има градина, а Мимето мрази градинарството)
  • Кола: Да, собствена
  • Височина: 180+
  • Тегло: 80 – 90 кг.
  • Окосмяване: нормално
  • Статус: свободен, необвързван, без деца, Не Вдовец
  • Етнос: българин или грък
  • Цигари: НЕ ( освен на терасата, тайно)
  • Алкохол: Не
  • Интереси: Грим и Мода-J
  • Кулинария (имаме предвид консумация, а не приготовление на гурме блюда)
  • Криминални романи
  • Музика – Не, Мими обича тишината
  • Спорт – Не, тя какво ще прави, докато той помпа мускули във фитнеса
  • Домашни любимци – МОЖЕ!
  • Деца – да може да прави деца, демек – да няма нужда от добавки за вдигане на самолета, желан брой наследници: 1 или 2
  • Секс:  брачното ложе може да бъде навестявано с цел удоволствия всеки ден, ако човекО успее да предразположи Мимето към креватни настроения
  • Очаквана първа среща в Небрачното ложе след запознанството – 4-ти месец
  • Очаквано предложение за брак – веднага след това „светотатство”
  • Доход: 2500 + лева
  • Бюджет:  той плаща всички консумативи, щото жилището си е негово! (логично, Уотсън)
  • Плаща и храната, няма обяснение защо (па кому е нужно обяснение, важното е да се яде)
  • Финансови Грижи за детето: 50:50 (Разгеле, алилуя, осанна)
 


Списъкът може да бъде продължен до безкрай, но ще се спрем на есенцията, така да се каже!
Всички се изредихме да убеждаваме Мимето, че господата от фиксираната възрастова категория, със самостоятелни жилища и доход, щедро превъзхождащ средния, имат подчертани афинитети към 20-годишни моделки, но колежката не е склонна да направи компромис с тази графа, щото тя нямало да гледа старци, като стане на 40! (а той на 50!)
Предложих да пуснем обява в сайт за запознанства, но Мимето не е готова да отдели дори час от живота си да се запознава с „всекакви”, неготови за обвързване.
Трябва й проверен необвързан, образован, възпитан, осигурен младеж! (Как да го проверим, това е тема на друга научна дисертация).

Колективът е голямо нищо, както добре е известно! Тъй като задомяването беше насрочено от маминка за този декември, а на хоризонта няма дори фалшив герой за асортимент, организирахме акция „Търсим мъж за Мими”. Всички семейни приятели и бивши гаджета (проверени лично!?) до последно коляно са изровени, анкетирани, атестирани и никой, ама никой не покрива и 50% от критериите на капризната кандидат – булка.
Пълно отчаяние, така да се каже!  Провал, катастрофа, дизастър!
Затова се обръщам към всички, които четат тези редове!
Търси се МЪЖ, отговарящ на горното описание за:

  • млада, 30 –годишна девойка
  • добре възпитана (тук се спираме на поведението, а не на възпитанието като насаден мироглед и кривоглед)
  • грижлива към  външния си вид
  • никога неделила стряха с някого, но нямаща против да се подслони под чужда такава (с нотариален акт)
  •  недолюбваща домакинската работа ( но с маминка, която поема цялата такава)
  • с добра професия и доходи, (стигащи й да живее под наем на Витошка)
  • готова да се обвърже ВЕДНАГА, да зачене по същото време
  • неготова да дели нищо, освен рафтовете в гардероба и рафтчетата в банята

Благодаря предварително за приноса ви към благородната обща кауза!

Всички прилики с реални лица са случайни!















Friday, November 8, 2013

"Забранена" любов


 













По мотиви от нечия съкровена изповед, за която благодаря от сърце, беше истинско вдъхновение да я чуя и пресъздам...

Той е на 27.
Бръчките му всъщност са белези от акне.
Доброто му настроение е истинско, а не плод на едночасова медитация.
Хвърчи в ефира, а ти си на земята.
Повърхностностните му: хахахаха, коте, сладкиш, фъстък, бебе, биберон ти звучат като реплики от супер екстравагантна анимация от ново поколение и се чудиш да плачеш, или да са смееш.
Страстта му няма нужда от дълбочина и обяснения в любов.
Той има толкова много Утре, че му е все едно с кой ще ги посрещне.
Същото се отнася и за вечерите...
Ентусиазмът му да изконсумира емоцията, която ви свързва, е заразен или заразителен, под въпрос...
Ти постоянно мериш сантиметрите, разликата в годините ви, отговорностите ви, а той мери само желанията си...и винаги е доволен от размера...
Смехът му бълбука като бистър планински ручей, в който ти се иска да топнеш поне пръстите на босите си крака.
Няма нищо против разграфеното си време, защото има много, а ти мразиш графиците и времето...
Целувките му са много по-истински от свещичките на тортата от последния ти рожден ден.
Когато прави любов, е като сърдечна трансплантация...но после сърцето ти е като циганско, иска още и още..
Когато се чувства несигурен, наранява, и това е толкова естествено..........като да се прозее..от удоволствие...
Когато се събуждаш сутрин до рошавата му глава и идеално обезкосменото му метросексуално здраво и пращящо от сила тяло, ти се иска да проспиш живота си, за да не ти се налага да се сбогувате...
Знаеш, че търси жената на живота си, а ти си вече си нечия жена на нечий друг живот и тази обреченост те кара да се чувстваш малка и крехка като на 18...и съкрушена...
Когато закусвате сутрин заедно след страстна нощ, бързайки – ти за никъде, а той – за всичко, се чувстваш изтощена от глад...след чревоугоднически пир...
Когато го няма, не мислиш с кого е, обезумена си от мисълта, че не е с теб...
Когато търсите обща тема за разговор, стигате до дрешки и обувки, и бързате да преминете...към безмълвието от хиляди желания....
Когато го критикуваш, вдига послушно ръчички и е готов ..за наказания...
Когато ти искаш да говорите за чувства, но не можеш, понеже това е забранена любов, той е готов да бъде ням....и да остави ръцете и устните си да те успокояват...
Когато се къпете заедно в банята, ти свенливо прикриваш всяка гънка несъвършенство, а той щедро я споделя с теб..защото младостта е блажена щедрост...и сляпост.........
Търсиш му кусурите неуморно – правописа, словореда, шибано хлапашкия   му речник...взираш се като университетски професор в дипломната работа на най-слабия си студент..и си готов да му пишеш 6, вместо 2, защото той е истината, и животът...
Когато отпиваш глътка шампанско и пускаш мехурчета забрава през сластните му устни, искаш да ги изсмучеш обратно, защото знаеш, че това е мигновение и всичко, което си дал, не можеш да върнеш обратно ...
Когато споделяте голям, съвършен ръчно изваян бонбон, винаги му даваш по-голямата част, защото апетитът му за живот е есенциален...и висококалоричен...
Когато те гали с нежни думи, си готова да останеш гола, като Ева, до края на живота си, за да попиваш тази сладост не само с   ушите си, а и   с всяка клетка на тялото си...
Докато обича, хапе, и ти жадуваш да имаш повече милиметри плът, която да отдадеш...на жадната му, непостоянна, изяждаща, младежка страст...
Когато рови в косите ти, побелели от желание, си готов да се простиш с тях, само и само да оставиш отпечатък между пръстите му....
Когато смс-ите му изписукват в среднощните часове, е като камбанен звън, известяващ че сънят не е просто сън, а предверие към утрото...
Утрото на следващия ден от прекрасния ти живот....открил "забранената" любов...