Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Friday, July 26, 2013

3-ма Идиоти – индийски, ама какъв!



„Мъдреците обикновено изглеждат идиоти в очите на останалите” – китайска поговорка. 
„Не копнея да съпреживея нито една боливудска лента....до сетния си час...”  декларирах като латерна, докато някой не ме принуди да гледам Guzaarish...Той се оказа липсващо парченце в пъзела на кинострастите ми и стопи инатливата ми решимост да казвам „Не” на всичко, което по презумпция върви ръка за ръка с кръшни песни, танци и легени сълзи.

















"Обичай ближния...."
Всички филми с Дон Кихотовци и един или повече Санчовци са ми мили на сърцето, но в тримата идиоти успях да се разпозная хиляди пъти, защото това е един филм със сърце от режисьора на Munnabhai M.B.B.S.- Rajkumar Hirani.















All is well
„3-ма Идиоти” ме разтърси, просълзи, разсмя и докосна...По начин, по който холивудска лента почти не го е правила. Когато нещо не е наред в живота ви, кажете си „АЛ ИЗ УЕЛ” (all is well) – с тази мантра на развален английски започва филмът и с нея завършва и повярвайте, ще си го тананикате дълго след края. „Това няма да реши проблемите ви, но ще ви помогне да се изправите срещу тях”.















Триото
Да се върна на триото идиоти! Имаме един гениален Дон Ранчо – изумителният Aamir Khan, и двама оръженосци – Фархан и Раджу. Тримата учат за инженери в най-престижния университет за смилане и унифициране на мозъци в Делхи. Ранчо е гениален, странен, свободен, конформист, обичлив, удивителен...казах ли свободен! Бяла врана сред академичен рояк сиви врабченца, долетели от мизерните си домове, за да се сдобият с диплома и по-добър живот.















Учи, чедо
„Учи, чедо, да не работиш” – сигурна съм, че и индийците имат такава поговорка, възпяваща връзката между образованието на всяка цена и дълга към семейството. Във филма има зубрачи, кариеристи, директор – диктатор, любов, мечти, илюзии – една източно екзотична проекция на наше престижно учебно заведение, в което се коват кариери и съдби... „Повечето от нас отиват в колеж заради дипломата! Но тя не значи работа, нито красива жена, нито кредитна карта, нито социален статус. Нищо от това не вълнува Ранчо, той е тук заради радостта от ученето, не му пука дали е пръв или последен” – казва Фархан за своя приятел. От първия до последния миг „3-ма идиоти”  те вълнува, замисля, разпитва, провокира, кара те да търсиш отговори.. Например - че насърчаването на таланти никога не е било приоритет на соц образователната система – като нашата и индийската, защото различните не са необходими на никоя система, базирана на идеята за еднаквост. Цял живот се опитвам да вадя тухли от стената и винаги съм се чувствала самотна в това си самотно занимание, затова и Ранчо от първите кадри е моят човек!

















Гледайте със сърцето 
Не ще разкажа нищо повече, защото нямам право да ви отнемам удоволствието от това пътешествие към смисъла на живота - да намериш себе си самия в сърцето си и мястото си под слънцето! < Ранчо е твърде идеалистичен образ, но не дразни с преекспонирането на тази идеалност, защото тя е като жива вода за Санчовците, които живеят без потребност да побеждават ветрени мелници.

















Боливудски легенди 
Актьорът Аамир Кан е на 44 години, но никой, ама никой няма да има проблем да види в него колежанин, невероятното му ВЪплъщение в ролята на Ранчо само доказва заслужената му титла на боливудско величие. А очите му – можеш да се удавиш в дълбокото им. Изключително силен образ изгражда и Boman Irani в ролята си на безчувствен директор, чието приветствено слово към първокурсниците винаги е копи-пейст и посветено само на най-добрите!

















От всичко по много 
3-ма идиоти е пропит с порядъчна доза наивитет, и на моменти с тежък товар от лични трагедии, но пък тези „слабости” са компенсирани с невероятна актьорска игра. Свеж хумор и емоционални колизии са вплетени в една невероятно въздействаща амалгама в правилни пропоции. Като всяка индийска манджа, и тази е подправена – но с прецизно количество музикални паузи.

Add to Favourites 
Ще остане завинаги в списъка на фаворитите ми с етикет: Една чиста, трогателна лента за приятелството, любовта, семейството, за чупенето на стени с глави, за способността да казваш „не” на очакванията на другите към теб, за важността на това да взимаш сам решения за цял живот, за перипетиите, съпътстващи избора да живееш с идеали, освен с цели...

















Свободата
Свободата да мислиш свободно, Санчо, е върхът на щастието – би казал Ранчо, и аз го знам със сигурност. Не е важно да бъдеш успешен според критериите на обществото, важното е да преследваш мечтите си... Гледайте 3-ма идиоти и ще се изпълните с едно вдъхновяващо усещане, че АЛЛ ИЗ УЕЛ!



Monday, July 22, 2013

Kuhnya – вкусна комедия по русски

 
Налейте в голяма тенджера традиционно доброто си делнично или уикенд настроение, включете на степен 1 – лежерно, докато сваляте първия сезон на братушкия сериал „Кухня”. Нали знаете рецептата на „Боб по хайдушки” - изхвърляш водата заедно с боба и слагаш агнето да се пече. В случая настроението ви е застраховано и може да си къкри цяла събота и неделя, докато вие се наслаждавате на предястия, основни и десерти от 100% качествен смях по русски.

 

Рецептите са фюжън от кухня висш пилотаж, симпатични персонажи, човешки пороци и топли или охладени до буца лед отношения между героите. Характерите, миксирани в комедийния блендер,  забъркват галещ киносетивата ти пастет от вкусове – пиперлив, нежен, контрастен с афродизиакални нотки на страст към храната и живота.
Няма как да не харесате този вкус – той е твърде близък до българския - приятелски,  нашенски, руски, интернационален, любим.



По същество – „Кухня”-та е в прескъпия френски ресторант Клод Моне в центъра на Москва и в нея тиранства Властелина на черпаците – Витя, мустакат чаровник с достолепни пороци като скъп коняк и спортни залагания.

 

Подчинените му се „радват” на комплименти като „инвалиди” от сутрин до вечер, а готварските им таланти и амбиции остават в сянката на големия Татушка.
Контрапункт на тази авторитетна фигура е един харизматичен новак – зайчикът Максим, чиито рецепти пък за свалки и ястия се радват на огромен интерес от страна на дегустаторките.
Следва красавицата Вика –  арт-директор на ресторанта, бивша бълдъза на големия Витя, загърбила любовта в името на кариерата.
И още – сервитьорка – вегетерианка, която поднася агнешко с думите: „Това е шестмесечно беззащитно агънце, редполага се, че още е сукало, когато е откъснато от майка си, за да се появи днес – идеално опечено във вашата чиния”.
Барманът Костя – „сваляч” до мозъка на костите си и добър приятел на Максимчик.
Луи – свръхемоционален френски майстор – сладкар с обратно завинтване...
И още група завзеци, всеки от които подправя филмовото меню по неповторим начин..



За да есенцирам сюжетно нещата, ще използвам представянето на сериала от официалния сайт:
„Какво е Кухня”?. За мнозина това е място, където се пече месо, свистят ножове и къкри сос. В действителност кухнята е хранилище за сладки и тъмни тайни, месторождение на изкусни интриги и сплетни, горещи страсти и разбира се – идеална лаборатория да създаване на любовно блюдо.”
Сериалът кани всички любопитни да разгледат отвътре тази светая светих, от тоалетните до задния двор, без да ни спестява нито боклука, нито гурме рецептите за основно, нито десертът.



В този малък свят със собствени закони амбициозният симпатяга Максим трябва да се доказва, хитрува, учи, адаптира – всичко в името на това да стане част от него.
От екрана можеш да доловиш аромата на перфектно приготвен френски медальон с трюфели, както и миризмата на загоряла гъска върху канапе от смокини. Сълзите и усмивките на героите ще ви развълнуват истински, а перипетиите, през които минават, ще ви развеселят до сълзи.
Погълнах първия сезон с изострен апетит за точно такова лежерно, отпускащо гледиво и трябва да споделя, че уикендът – угощението остави в мен толкова приятен вкус, че очаквам с истинско нетърпение следващия сезон и уикенд! Дотогава – не пропускайте „Кухня”, дори ако сте на диета!






Monday, July 15, 2013

Мъжете не са това, което бяха!



Имаше един носталгичен виц:
Един дядо завел внучето си на цирк. На манежа излезли лъвове! -Дядо, дядо, виж какви лъвове! – Какви лъвове бе, чедо, чисти котки, едно време какви котки имаше, като лъвове!
Излезли балерини! -Дядо, дядо, виж какви балерини! -Какви балерини, това са чисти проститутки, едно време какви проститутки имаше – истински балерини! Хоп, следват маговете! -Дядо, дядо, виж какви вълшебници! -Какви вълшебници бе, абсолютни педерасти! Едно време какви педерасти имаше – истински вълшебници!
Та мога да добавя един епилог към вица: А мъжете какви мъже бяха, ех, истински мъже!

Един мой близък мен твърди, че еманципантки като мен са виновни за краха на мъжествеността у силния пол. Как пък не! Защо моята независимост и готовност да си изкарвам сама парите, вместо да чакам някой да ми остави 5 лева за цигари на нощното шкафче, може да превърне МЪЖЪТ в мижитурка.
Мили ми приятелки, чиито истории ще използвам като аргументи, простете ми!Ще ви оставя анонимни, но ще използвам  фактите у ползу истине!


А те, облечени в примери, звучат така:
В момента, в който моя приятелка започна добре платена, перспективна работа, бившият й (браво за екса) благоворен се схвана в кръста и остана на легло минимум 12 месеца, в които жена му работеше на 2 работи, пазаруваше, готвеше и му оставяше по 5 лева на нощното шкафче, да не се чувства потиснат, така да се каже! Много се беше ядосал веднъж, като му спрели порното, пардон интернетът, така де, безработицата е една голяма, убийствена скука!
В крайна сметка мъжагата добави едно екс към статуса си, но раздялата беше убийствено тежка, защото любителите на 5 лева върху нощното шкафче сутрин (независимо от кой пол са) трудно се разделят с  полагащия им се по брачно свидетелство комфорт.

Втори разказ без картинки
Моя любима дружка в алогичен, но генетично заложен пристъп на детелюбие, се обзаведе с две отрочета + генетичния им отец в добавък. Същият, изпълнил възпроизводителния си дълг мъжкар, се отдаде на дълга почивка, няколкогодишна, в която отказа да работи, самонастани се в апартамента на младата дама и започна да изисква всЕкакви бонуси за двата си дарени сперматозоида, докопали се до яйцеклетки и извършили свещения акт на сътворението. До ден днешен не може да се отърве от него! Щото осеменяването си е подвиг, който изисква възнаграждение! Поне в наши дни!

Трета драма или комедия, зависи от трактовката
Чиста и наивна душа, въплътена в моя друга близка, срещна мъжът – голяма любов от миналото си, останала голяма, защото не беше изживяна. Същият се яви от нищото, без дом, без job, но осъзнал големината на неизживените им чувства. По тоз повод и с опция да залепят счупеното и да свият гнездо върху жарта от страст помежду им, младежът се нанесе в дома й и в продължение на месеци страдаше, че няма работа и дом, докато й искаше заем след заем и радушно приемаше трапезата и леглото й. Тук имаме отворен край, който не искам да предричам.
Мога да продължа до 100 и да си оставя истории в запас, но ми става обидно и от 3!


Реакцията на половината четящи тез феминистки редове, ще бъде:  Ми, те, твоите приятелки са си виновни, щом допускат някой да се възползва от чувствата им, финансовото им и имотно състояние. Да, ама не, защото както казах – мъжете не са това, което бяха, и подозирам, че никога повече няма да бъдат.

Гореспоменатите ми 3 близки създания от нежен пол плюс мен и всичките ми останали познати, с едно-две щастливи изключения, се чудят на колко стана да тъкат, за да кърпят семейния бюджет, докато търтеите с бирени коремчета лежат на дивана и сочат без думи към вратата на хладилника, където се студи каса бира – само за мъже!

  •     Отглеждането на деца и домакинстването открай време си е женска работа, затова тез богопомазани левенти, не искат да слагат ръка върху най-съкровеното на нежната си половинка – призванието да бъде майка и къщовница.
  •     Понятието Глава на семейство също е с размити теоретични граници и по-скоро въпросът търпи следната интерпретация: коя от двете, отколкото кой е главата!
  •     Работните места  за МЪЖЕ са кът, а за жени  -  достатъчно!
  •     Мъжете не могат да правят компромиси с дипломи и трудов стаж, ние  – можем!
  •     Мъжете не могат да работят за 800 лева, защото им било под достойнството, ние – трябва!
  •     Мъжете вече не подават ръка, отварят врати или подаряват цветя, защото сме били равни, нали това искаме?
  •     Мъжете предпочитат да живеят с майките си до преклонна възраст с гадже, скрито под юргана, отколкото да вземат кредит от ДСК.
  •     Мъжете нямат нищо против да си делите сметката в заведение, но даже предпочитат да ги почерпите, щото нали жените сме били голямата работа!
  •     Днешните мъже смятат, че им е по-трудно от на предшествениците им, защото трябва да си ги мерят не само с съпишниците си, но и с дамите!
  •     Днешните мъже са метросексуални и нерядко асексуални, защото са стресирани от всичко казано по-горе!
  •     Днешните мъже нямат нищо против, че изкарваме повече пари от тях, защото това са подробности, разбираш ли – в рамките на една заедност...
  •     Днешните мъже приветстват с две нежни ръце услугата „Съпруг под наем”, защото майсторенето и поправянето са отживелици, особено сравнени с компютърните игри!
  •     На днешните мъже не им се жени, защото още в ритуалната зала им обясняват, че оттук насетне са главата на градивната клетка на обществото...
  •     Или както някой проникновено бе заключил: Днешните мъже също не плачат, за да не си развалят грима!
P.S .Мили мъже, ние може да сме ви откраднали панталоните и да не очакваме от вас да ни издържате, но има хиляди неща и нещица, правенето на които все още принадлежат само на вас по право и мъжество!
 
 

Monday, July 8, 2013

Вместо на протести – гледайте “Borgen” - Уроци по политика




Живея на 2 пресечки от епицентъра на протестите и духом съм там нон-стоп - сред тез будни, интелигентни и не толкова, млади и не толкова млади люде, които в дъжд и пек не мърдат на йота от павето на събудилия се в тях активен мембър на гражданското общество. Мойто лично жълто паве на протеста отдавна е в експозицията соц артефакти на археологическия музей на идеалите ми.
Та докато духът ми е пред Президенството и Министерския съвет – ей така от солидарност, а не от немощна надеждица, че нещо ще се промени, тялото ми е полегнало на любимото диванче вкъщи, НО уикендът ми може да се дефинира като свръхполитически активен. Питате е как – полегнала и ангажирана едновременно?
Отговорът е прост – изгледах всички налично в Замунда от датския сериал „Правителството”. 
 












Скандинавците трудно ми докосват сърдечната мембрана, щото са свръхстранни, така да се рече, и емоционалната тоналност ни е различна като адажио и алегро. Затова и презумпционно ги избягвам, което явно е повтаряема грешка с натрупване, която смятам бързо да компенсирам.

Гледайте този сериал!
Ще научите толкова много за кухнята, сервизните помещения и WC-тата на политиката, че тази информация ще добави години политическа зрелост към гражданската ви възраст.
Дания е държава със завиден 160 години стаж в демокрацията. Съмнявам се много силно, че ние изобщЕ знаем що е то! Като за начало обърнете внимание на крилатите мисли на умни глави в началото на всеки епизод като „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали. „— Уинстън Чърчил или „Доверието е нещо добро, контролът нещо още по-добро – Ленин...
Въпреки разликите между БГ и Дания – съм изумена от еднаквостите, що се разиграват зад кулисите на държавната сцена – с или без режисьор или кукловод.

Няма да разказвам, само ще дам жокери – ще разпознаете шутовете в датския парламент, несменяемите, фурнаджийските лопати, олигарсите, само с идеалистите ще имате проблем.
Именно около такъв един образ на министър – председател-КА се завърта цялата интрига.
Харизмата на Бригите може да се сравни само с Бойковата, още едно доказателство, че е есенциална за всеки обичан премиер. Добавете любопитния факт, че сегашният премиер на Дания - Helle Thorning-Schmidt, е жена, и е просто очарователна,  надявам се, че съм разчовъркала любопитството ви.

Удивително е да гледаш какво може да пожертва една изключителна жена в името на политическите си вярвания и решимостта си да изрине гнилото в Дания. Облекчително е да наблюдаваш как пръски кал и гейзери с изфабрикувани или реални компромати я заливат и я превръщат в някой друг, който самата тя не познава (облекчително е без кавички, защото И ТАМ политически кукловоди боравят със същите инструменти на разпределение, преразпределение и контрол) или да се върна на друго популярно мото „Разделяй и владей”.


Е ли властолюбието в основата на кариерата на всеки успешен политик? Със сигурност!
Добавете сляпа амбиция, лидерски качества, пълна отдаденост, които вкупом в крайна сметка убиват всяка проява на слабост, или с други думи, човешкото у политика, именно защото „Политиката е война без кръвопролития, войната е политика с кръвопролития – Мао Це
В името на тази война падат жертви – семейство, приятели, принципи...

 














„Правителството” е изключително успешна лента, защото сценаристите и режисьорът са заложили на умела документална и емоционална еквилибристика. Между двете аз на политика – личния и публичния, между двете страни на политическата монета – изгодите и загубите...


Изключително силни образи в реалистични ситуации, невероятна актьорска игра, прозрения „открийте 10-те разлики или прилики” – с две думи лента, която те държи без усилия в пълен електорален екстаз!
Центристи, либерали, зелени, колиции – същите цветове в същите партии шах, като тези, които се разиграват на нашата родна дъска! С много шах-ове и мат-ове, с малки и много пешчици и жертви на влиятелни фигури!



Да не забравяме четвъртата власт - медиите с тяхната принципност и безпринципност и слугуване на политически и икономически интереси.
Отдавна не ми се е случвало да се отдам на такава кино „оргия” – 16 серии по близо час за 2 денонощия, но се чувствам не изтощена, а наистина просветена.
Даже мисля да се разделя с удобната мекота на диванчето си и днес да отида на протест – вече знам срещу какво искам да негодувам! Разбирам го по-добре отвсякога!


Историята е кошмар, от който се опитваме да се събудим – Джеймс Джойс
Няма да се събудим, ако не пратим в историята статуквото! Среща – тази вечер – пред Президенството!



















Wednesday, July 3, 2013

Да видиш Виена за 6 часа

Да бъдеш  отново млад за 1 ден, да се телепортираш в 2090 година и обратно, да видиш Виена за 6 часа – какво свързва всички тези химери? Това, че се теоретични и невъзможни, поне на този етап от човешката еволюция!

Аз лично до скоро мислех, че да прелетя символично през Виена е напълно в ограничените ми човешки възможности. За съжаление – си забравих перката за дупе някъде между потъналите ми в забвение любими детски книжки и полетът се оказа препускане и проклетисване на всеки 10 крачки. Сочните ми попържни си бяха посветени лично на мен и плановете ми да се запозная за 6 часа с тази аристократична принцеса на Стария континент.

Кацнах на Виенския еърпорт в 15.00 часа и въпреки завидната и присъща само за мъжкия пол ориентация на другарчето ми от женски такъв, успяхме да проучим 6-те линии на Виенската транспортна система ( U-bahn (метро) + S-bahn (влакове)) за около 40 минути и да включим кой цвят от тази сложна плетеница ще ни отнесе до хотела, букнат 2 месеца предварително. (не мога да не го препоръчам с две ръце, чисто нов, на цена 38 евро двойка стая – www.starinnhotels.com)

Тъй като летищата на цивилизованите столици отстоят на километри от централната им част, което автоматично изключва възможността самолет да се приземи в спалнята на мирните граждани (на каквато угроза съм изложена всяка нощ аз в сърцето на София), ни отне 45 минути да се транспортираме от Аерогара Виена до гореспоменатия хотел.
Индустриалните пейзажи, които се редят отвън, не са особено вдъхновяващи, но търпението винаги бива възнаградено. Слизаме на спирка Шьонбрун и за няколко минути се настаняваме в едноименния инн, хвърляме багажа и светкавично се  изстрелваме отново навън, за да се опитаме да подобрим рекорда за бърза обиколка на град, разположен върху площ от 414,90 km².
Изчели сме всички пътеписи, вдъхновени от Виена, запасени сме с пълен набор от гайдове и карти, времето е разкошно, докарва го на тропически температури, въобще –  почти всичко е на наша страна, освен времето.



Започваме от Двореца Шьобрун, който е на 10 минути пеша от хотела. Не си подготвен за такова великолепие, колкото и разкази да си чул, колкото и снимки да си видял. Мащабите, помпозното великолепие, изобилието на благороден златен материал в екстериора те препарират временно и те карат да отваряш уста като риба на сухо, защото очите не са ти достатъчни да поглъщаш.
И преглъщаш отвреме навреме, за да не се задавиш с разкош!
И Фотоапаратът ми е заслепен, щрака като невиждал, но знам, че не може да улови дори частица от блясъка и великолепието на това място.


















След стартовото вцепенение, продължаваме през огромния двор и се озоваваме в градините на двореца. С целия си завиден речник и въображение, трудно мога да свържа 3 смислени изречения, макар и стенографични, с които да опиша зелената им царственост, или ароматите от розовите насаждения, които преливат в цветове и кадифена хармония, „принуждавайки те” да се чувстваш в рая.














Виенски майки с колички са приседнали под ествествени козирки от листа, отдадени на четене на романи, а аз неволно сравнявам градинката, в която синът ми играе – Клошарската зад Джамията с тази градина на Едем. Полегнах мислено до едно спящо бебе и си представих какво виждат очичките му, когато се отворят след сладкия сън - красота, божествена, хипнотизираща. Как това мило дете да не стане втори Моцарт или Климт например...това са само размисли и страсти между редовете...



Пред Шьонбрун на златен постамент се мъдри Златен Моцарт – жив, разбира се, който в почивките между  задълженията си на паметник, упътва любознателни туристи като нас.
Оказва се, че същинският център със Свети Стефан в центъра му, отстои не на една ръка разстояние, а на няколко спирки с метрото. След като  вече сме му хванали цаката, го яхаме в обратна посока и след 10 минути се озоваваме пред Виенската Опера.

















Оттук накъде – не съществува като въпрос, защото навсякъде е златна Виена – с дворци, палати, катедрали, пищни орнаменти, изобилие от старини - истинска барокова визуална симфония от исторически паметници, карети, впрегнати в коне с наушници в различен цвят (обратно) и малко нередната миризма от облекчаването на същите, която се стеле на талази над Виенския център....



Притичваме от ъгъл на ъгъл, немеем, фотографираме, ахкаме и продължаваме.
Имперският дворец Хофбург, площада Хелденплац със статуята на Карл, победил Наполеон, Белведере,  Парламентът,  Статуята на чумата, Хундертвасер хаус. ..Идете и вижте, това не се описва!















 
Местните се отличават от туристите по темпото, с което крачат по централните улици и със задоволството, което се чете в очите им на щастливци, родени тук.



Във Виена се яде виенски шницел – в една пресечка до Хундертвасер хаус, е закътана малка кръчмичка, с по две маси в един ред, разположени на тротоар 80 см. Други луди като нас се редят на опашка да поседнат на една кълка точно тук и на стаден принцип се нареждаме и ние.
Шницелът си е шницел – огромен, страхотен, не от кайма, а от месо и си струва точно 10 евро със салатката барабар. Виенските наденички биват поднесени с прекисело зеле и странен чипс от варено-пържени ивички картофки. Традиционният микс не струва особено като вкус, иначе струва също 10 евро. Добре, че чашите с вино са достатъчно обемни да измия срама от виенското чело.



Подкрепени в буквалния и преносен смисъл на думата, продължаваме с обиколката из виенските централности. Магазинчетата със сувенири са като мини изложбени зали на Климтовото изкуство – от магнитите до ключодържателите и халбите.



Надписът I love Wien краси тениски, чанти и чадъри и вероятно можете да го чуете от устата на всеки, докоснал се до магията на Виена за 6 часа или 6 дни – без значение...



Бъкано е с галерийки, на които искам да отделя поне 3 дни от следващото си посещение тук. Всичко е толкова камерно, арт, идейно, че губиш представа къде си, просто следваш витрините като тънка червена линия, която отделя битовизма от илюзията – красивата, мечтата...
Като казах витрини – всички, през които надничахме като Гаврошчета в пробега си наоколо, бяха като произведения на изкуството – мислиш, че гледаш сладкишница , а се оказва сапунджийница...




Най-после стигаме до Свети Стефан – заветната ни цел. Обикалях, коленичих, залягах да се опитам да го отснема целия, не ми се отдаде! Това е храм от вдъхновение, с богата орнаментика, кули, готическа дантела от варовик, плочки и витражи. В северната кула звъни втората най-голяма камбана в Европа, а звукът от органите в свещеното му лоно е ухопомрачителен.

Не можем да се откъснем от Дома на Стефан, както го наричат местните. Сядаме да пием виенско кафе + розе точно срещу централния му вход.



Не си говорим, само съзерцаваме и запечатваме мига с всичките си сетива.



Край нас кипи живот – художници рисуват портрети в центъра на площада, тълпи млади модерни люде обикалят от кафе на кафе, празнувайки шанса си да се родят или живеят в този град на артисти и аристократи!















Не искаме да си тръгваме, пускаме монетки във всички налични фонтани, влачим се по пътя към метрото и хотела, но умората си казва думата.

Искаш много от Виена, но тя не е бърза закуска – тя е коктейл от великолепни, качествени съставки и за да се насладиш на вкуса му, ти трябва най-тънката сламка и със сигурност повече от 6 часа...