Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Thursday, June 27, 2013

„О, спомняте ли си, госпожо?” или как намерих черно-бяло съкровище!



Фън-Шуй горещо препоръчва поне 2 пъти годишно да си прочистваме дома от ненужни, стари вещи и съответно плюшкиновите запаси от акумулирана негативна енергия, покрила като прах черно-бялото съдържание в чекмеджетата на вътрешното ни аз.
Отвреме навреме се вслушвам в мъдри съвети и пролетната чистка тази година ми донесе...съкровище!
Черно-бяло, пожълтяло от патината на времето, ретро, сантиментално, безценно....
Сенки от животи, приключили преди много години...Светли отпечатъци от нечие присъствие на земята, което вероятно никой не помни...
Стотици картички от началото на миналия век, като късчета разпилени  усмивки, надежди, чувства....
Ще започна отзад – напред.

Мило момиче, Въ знакъ на нашето приятелство ти изпращамъ ликътъ си , който да ти напомня винаги за менъ. Това е сянка, която може съ десетски години да стои, а всъщностъ телото може да бъде дълбоко въ земята. Мили поздрави на хубавото момиче Сийка от приятеля й.” 28.7. 29 г.

Сийка е съпруга на дядото на мъжа ми и тялото й отдавна е положено в земята...
Около харизматичната й персона се върти калейдоскопът от послания, изписани с калиграфски почерк на гърба на картичките.
 
Преди да стане госпожа Сийка Чернополска, същата е била красива девойка от забравено село близо до Лом с обожатели и трепети в моминското си сърце.

1.5.1928 г.
Лом
Здравей, Сийче,
Идъ съ тази картичка да ви поздравя съ празниците и пожелая едно светло бъдеще занапред.
Целувам Ви, Димитрий

25.05.37 г.
Уважаема госпожице, Приятно ми е да Ви поздравя и искажа моите благодарности за любезния приемъ от страна на всички Ви домашни.Поздрави на всички Ви вкъщи и Вас.
 
17.5. 940 г.
Сийке, приеми хиляди поздрави от твоя приятелъ, намирщъ се тъй далечъ от тебъ. Бурни привети от Горна Ояховица.

8.1. 34 г.
Пожелавамъ ти едно хубаво момче според вкусъ ти.
Димитър

8.8.938 г.

Г-ца Сийка, извинете за гдето не се обадих до сега. Търговски работи ме заставиха да отсъствам от града, следствие на което не можах да благодаря на време за хубавия приемъ. Останах доволна от всичко и желая въ скоро време и азъ да се реванширамъ. Привети отъ брата и всички въ къщи .

Госпожица Сийка не е имала интернет, нито лаптоп, завързвала е познанства благодарение на роднински и приятелски връзки на заможните си родители и в крайна сметка логично се е омъжила за младеж от съседното село – Коста Чернополски. Никога нямали деца, но това не попречило на двамината да изградят здраво семейство. Коста бил предприемчив глава на същото, вируозен майстор - шивач и осигурил на прелестната си съпруга възможност да не работи, а да се отдаде на домакински задължения и епистоларна кореспонденция.
 
Докато се ровех из сантименталните нечии късчета спомени, се замислих колко картички съм пуснала за последните 20 години от живота си и колко много им се радвах като дете – на празничните такива, на тези от съветските ми другарчета, после от приятелите ми, които се пръснаха по широкия шарен свят...
 
25.4. 935 г.

Идъ съ настоящата да Ви преветствамъ съ добро здраве и желая весело прекарване на светлите Христови празници, обагрени съ кульора на червеното Великденско яйце и радостта от настъпването на пролетта. Дано тя носи миръ и любовъ на всички като ни укрепи да дочакаме отсега за напредъ добри и светли дни, пропити с арамата на прекрасната майска роза. Ефтимь
Сега се намирамъ въ полите на дивния Рилски Манастир, защото съмъ командировка за 10 дни и се радвамъна природата.
 
И ако утре сърцето ми спре, какво ще остане от мен след век – електронните картички, които изпращам понякога за рождените дни на скъпите ми хора? Едва ли..пощите им барабар с паролите ще бъдат изгубени заедно в земята..и нищото...

А от Сийка са останали картички...

Животът й продължава – вече в семейна рамка и със семейна кореспонденция..

8.2.1945 Белград
Здравейте, Сийче и Коста, изпращамъ ви този изгледъ оть Белградъ за споменъ и да ви се обадя, че съмъ добре съ здравето на пъть за Унгария.

1.6.1950
Много поздрави на Госпожата Ви и на децата. Какъ се учат Анастасия и Мирчо? Нека хубаво да се учатъ и повече френски езикъ. Моля да ми отговаряте. Сообщавамъ адреса:...............

12.7.47 г.
Уважаеми Сийке и Коста, изпращам много поздрави и свежест от Черното Море. До коро виждане.


Ч Н 1940 год.
 Пожелавам всички ви да ви стигне такова щастливо семейство.
Надя

20.4.66 г.
Привет от Прага. Тук всичко е много интересно и хубаво. Желая ви щастие през тази пролет. Ваш Илия

9.7.1971
Приемете поздрави от Рила Планина, въ която почиваме Иван, Захари и Дочка. Пожелаваме ви бодро настроение, крепко здраве и дълъг живот.
Ваш кумецъ

18.5.1971 г.
Мили лельо и Вуйчо, Приемете нашите сърдечни поздрави и пожелания за здраве от Германия. Борислав вече е ученик в немското училище. Понаучил е много немски думи.
Ваши Веса, Евгени и Борислав

 
Хората са пътували и емигрирали още в началото на 20 век – едни в Прага, други в Будапеща, трети в Белград или Германия. Телефоните са били екстра, а единствената връзка с родината и близките – картички...10 думи от мастило – а в тях носталгия, гордост, обич... И задължително дата – като клеймо за вечност или преходност  върху мига.

Макар че не са имали фотошоп и компютър, зората на пресонализираните картички е била точно преди век, семейните протрети са превръщани в честитки.
 
Милите хора отпреди век са били невероятно грамотни, възпитани, куртоазни по някакъв умилителен начин, интелигентни, чели...
 
Хората също са ходили в командировки или отдъхвали – на същото лелеяно Черно Море, в Рила планина, във Враца...
Хората не са били толкова мобилни, но са обичали, мечтали, създавали семейства, треперили по същия начин за образованието на рожбите си, гостували на разменни начала, къткали пари за почивка,  търсели щастието си...умирали...

И век по-късно, когато от тях е останала само пръст, аз ровя с голи простосмъртни ръце в пъзела от черно-бели въздишки, прегръдки и целувки и подреждам късчетата на един щастлив или не, свършил живот...
И мисля за моя и това, което оставям...само думи, както Хензел и Гретел ръсят трохички, за да намерят пътя обратно към дома...
Път назад няма, но трохите на желанието да оставиш нещо след себе си, никога не свършват...в джобчето на имагинерната ни надежда за безсмъртие.
 
Ще препрочитам отново и отново живота на отдавна преселилата се в по-добър свят Сийка, за да удължа съществуването й във всемира и всевремето, много след края й.
На себе си обещавам, че ще пращам пощенски картички...като трохички любов, които ще останат след мен, но пък любовта ми все още ще витае в нечие  случайно открито черно-бяло съкровище ...и по нея душата ми може би ще открива пътя към дома...

 





Friday, June 21, 2013

Grundtvig- Безплатно обучение ИЛИ Екскурзия ИЛИ една от малкото екстри на членството ни в Европейския Съюз




Целият свят пътува – със самолет, автобус, влак, на стоп. ..Българинът пътува доста по-малко и  с оскъден бюджет. В последните 2 години ищахът му да се приближи до авантюристичния и пътешественически дух на европейството е нараснал стократно и под това твърдение се подписвам с литри от кръвта си, вряла и кипяла в сферата на груповото пазаруване. Ако допреди софрата, нагиздена с тънки мезета и бутилката Пещерска, запотена от престоя във  фризера, беше достатъчно на всяко второ средностатистическо семейство да се почувства средностатическо, сплотено и не на дъното на социалната стълбица, днес плановете за почивки и екскурзии в чужбина са сред насъщните семейни ценности.
Едно е желанието, а друго възможностите, разбира се! По повод на хармоничното съчетание между тях, без актът да се отрази бедствено на бюджета ни, пиша тез редове в качеството си на щастливо възползвала се от екстрите на членството ни в ЕС и спечелила безплатна екскурзия до страна, която никога няма да попадне в листа на желанията ми и обучение, което се оказа изключително ценно за стресираната ми по български натура.

Началото! Моя близка ме „светна” що е то Grundtvig и има ли той почва у нас. Оказа се, че благодарение на таз образователна програма, същата девойка е посетила всяка втора държава на Стария континент. Минаха близо 2 години, докато реша да се запозная отблизо с Grundtvig  това беше най-интересното четиво, на което бях попадала...Хиляди проекти, в които си поканен да участваш!
  • Уоркшоповете са много, местата малко – около 20 на проект.
  • За топ-дестинациите като Италия, Германия, Швейцария, Англия например желаещите са над 400 за 20 места.
  •  Източноевропейци имат малък шанс да бъдат одобрени за най-западните уоркшопове, тъй като селекцията е съмнителна, неотговаряща на определени критерии и по-скоро избирателна откъм географски произход, отколколкото смислено дефинирана.
  • Безработните са с предимство почти навсякъде, както и хората с увреждания.
  • Определено са привилигировани хората от възрастови групи 40+
  • Имаш голям шанс да бъдеш „класиран”, ако избереш обучение, ситуирано в не дотам популярна точка на европейската карта. Аз лично се смятам за голяма щастливка, че се запътих за Литва. Избрах я заради темата, не заради дестинацията и това си беше като печалба от тотото.
  • Макар че в изискванията към кандидатите почти навсякъде да се мъдри нелогичното Basic English, логично е да предположиш, че след като обучението се води на този баш език, бейсикът няма да ти свърши никаква работа!
  • Ако знаете някой друг европейски език като френски, италиански, испански, немски – шансовете ви са още по-големи, защото половината уоркшопове дирят точно такъв таргет.
  • Арт и мултикултурни проекти, Психотрейнинги, Европейска интеграция,  са някои от основните акценти в Grundtvig –а. За обща информация изреждам произволно някои от топиците в последния каталог: Empowerment Paths for European Citizens II, Finding a voice, Community Theatre, Lerning Spanish with Hispanic Literature, Education Through Sport, Photography in Promotion and Preservation of Natural Heritage, Break the silence, The beauty of the Valley of Roses in photography ...


Моето литовско вдъхновение беше: Recharge yourself
Ето и линк към последния каталог на Grundtvig


За да кандидатстваш:

  • Необходимо е да попълниш надлежно и прилежно application form, която организаторите предоставят при проявен интерес на личната ви поща.
  • Формите са почти идентични, не знам дали има смисъл да съветвам да наблегнете на мотивацията ви да участвате ТОЧНО В този уоркшоп и очакванията ви от него, защото както вече подчертах – съмнявам се, че усилията в тази посока изиграват решаваща роля при избора.
  • След първоначална селекция Някои организатори могат да ви поканят на скайп-интервю, което за мен също е проформа, но пък би могло да проясни картинката с действителното ниво на владеене на езика.
  • Можете да кандидатствате за 100 проекта, но да изберете само един, ако бидете избрани в повече!
  • Имате право да участвате само в 1 уоркшоп в рамките на 3 години и туй правило се съблюдава стриктно!
  • Ако бъдете одобрени, следва да се подготвите за следното: Да си пуснете молба за отпуск, защото няма връщане назад и в момента на даване на съгласие, трябва да  участвате живи или не – само със сериозен болничен.
  • Да си закупите самолетен билет със собствени средства по предварително отпуснат бюджет, което е почти непосилно, но не невъзможно.
  • Да се заредите с търпение парите ви да бъдат върнати след няколко месеца.
  • Да се автосугестирате с добро настроение и прекрасни очаквания!
  • Да бъдете убедени, че където и да отивате , колкото и големи аматьори да са организаторите, ви предстоят страхотни емоции от запознанството с дифърънт пипъл от дифърънт калчърс. А това е невероятен икспириънс при всички положения.
  • Да си имате едно или две наум, че безплатен обяд няма и че ще сте длъжни да търпите скучни лекции, битови неуредици тук – таме, сблъсък с организатори на всякакви теми, неминуемо раздразнение от участници – вегетерианци, непонасящи алкохол и цигарен дим или просто тулупи и неудачници, които съставляват 20 % от общото множество по правило.
  • Като бонус за търпението и съществуващата си или новопридобита толерантност печелите безплатни екскурзии - част от всяка една програма, което си е просто фантастично!
  • И още евентуално или поне в моя случай: кану- каяк, къмпинги, барбекюта, печене на маршмелоу, интернационални. 
  • В рамките на 5 или по-добре дни, в условията на денонощно общуване с непознати и откъсване от дома – 100% се обзавеждате с вълнуващи нови приятелства, които дай боже остават за дълго и се превръщат в основа на разменни гостувания.
  • Не на последно място – резултатите от обучението, независимо върху каква арт,  self approve или професионална тема е фокусирано, със сигурност ще бъдат налице и ще ви възрадват рано или късно.
  • Последно – всеки заслужава да пътува и да се образова за сметка на Европейския съюз, който ни изпраща толкова много сметки постоянно, затова – желая ви успех със следващото издание на Grundtvig. Дебнете го през септември и кандидатствайте веднага – по колкото се може повече проекти. Бъдете европейци, пътувайте безплатно -:)

Tuesday, June 18, 2013

Тракай - Приказка без Край

 














Падам си несвястно по история – не съм в състояние да рафинирам съзнателно някаква избирателност по отношение на периоди, династии, събития.
Дворцовият живот винаги ме е привличал с блясъка, опиянението от властта, преходността на славата, задкулисните игри и женски интриги. Изумявам се всеки пък колко лесно короната бива предавана от глава на глава, като предходната по правило бива отсечена, за да не страда от носталгия по лавровия венец.
Така е и с бившите столици! Същите по правило отстъпват трона и величието си на следващите и: или потъват в руини и забвение или просто се примиряват с наложеното им екс и се отдават на спокойна вечност.
Тракай, наричан още Град на езерата, е бившата столица на Литва и истинска перла в короната на историческото й минало и туристическо настояще.
Денят е 9 юни – средата на седмицата и цялата ни европейска група по презареждане – се изръсва в центъра на екс-литовската столица.

За наш наистина голям късмет попадаме на традиционен фестивал на занаятчиите – на няколко естради се вихри самодейно творчество – извадка от соц миналото и прилежащия му по презумпция ентусиазъм!

От двете страни на километрична улица се нижат китни сергийки!

Очите ти се препълват от цветове и благодатно изобилие, обонянието ти е нокаутирано от аромати на току що изпечени хлебчета с чер тен и всякакви понички, банички, пирожки, арт курабийки, нетърпението ти да консумираш още от този парад на произведени с любов благини препуска напред – назад и се задъхва от чиста по детински радост, че си попаднал тук и сега.

Колбаси, сиренца, билки, чай, мед, сапуни, ръчно изработени чанти, бижута, дрехи, дори пъзели и играчки, купища кехлибарени сувенири, всевъзможности от дърво...

Баби и внучета, нагиздени в носии, духови оркестри, прещедро литовско слънце и небе, застлано с пухени възглавници, което е запечатано във фотокнигата на спомените ми завинаги!

Хапваме много вкусни банички с пълнеж от агнешко и спанак и рикота. Наричат се “kibinas” – караитски /тюркски/ специалитет, тук има доста от тях и към днешна дата.

Къщурките са дървени, в зелено, синьо, жълто...

Бавно се носим към крайната цел – Замъкът!
Живописният, грандиозен островен Замък  Тракай се издига в средата на остров Галве и дълъг мост свързва това архитектурно великолепие в оранжево и червено с останалата част от селището или може би с настоящето...














Построен е по времето на херцог Витаутас  (14 век) и враг не е успял да премине стените му. Според злите или пък просто неотрязани езици – тогавашният Тракай бил разположен на 3 кв от сегашното място, но жената на въпросната благородна особа страдала от носталгия по езерата в родния си край и постоянно се оплаквала от суша! Любящият й съпруг забил пръст в картата и колко му е – преместил цялото домакинство, барабар с половинката – в царството на езерата.
 
Не знам дали трябва да го нарека замък, дворец, палат, крепост, каквото и да е правилното архитектурно и темпорално коректно название, Тракай е приказка, която може да те накара да пишеш стихове, без никога да си знаел, че имаш такива заложби.
В трите езера, което опасват замъка - крепост като обръч от безвремие плуват патки, платноходки и канута. Водата отразява небето или обратно, не можеш да си сигурен, защото синевата е омагьосваща и всепоглъщаща.
Минаваме по моста заедно с тълпи туристи и сякаш прекрачваме някаква врата между векове или ери.
Входът е 15 литас или около 7-8 лв.

Замъкът, изграден от готически червени тухлички, е опасан от дървени стълби и тесни чардаци, които водят до лабиринти от разкошни зали, превърнати в изложбени.

Колекции от монети, облекла, бойни снаряжения, часовници, посуда, оръжия, бижута, 3Д светлинни пана, звукови ефекти и още куп интригуващи безценни късчета история и технология, са обединени в един великолепен музей, намерил подслон във възможно най-автентична обстановка.

Само групите японци, предвождани от напористи екскурзоводи развалят емоционалната среща с миналото величие на това място.

В двора има гилотина, клетка за затворници, изобретателни уреди за мъчение  и още куп средства за контрол и редуциране на популацията, така да се рече.
Най-много желаещи да се фотографират има за гилотината и повечето са мъже! Много вдъхновяваща гледка!

Разходката из Тракай е една истинска приказка, която никога няма да забравя – изпъстрена с легенди, цветове, живописна природа, езерно вълшебство, невероятно безвремие и синьо небе!
Пожелавам на всички да идат!





Friday, June 14, 2013

Да се влюбиш във Вилнюс!



 

Зарязах си часовника вкъщи, напълних куфара с очаквания, внимателно поставих в джоба на якето всеизвестния си страх от летене, сложих едно фенерче в ръчния багаж за всеки случай и запраших към аерогарата . На 2100 км. в посока много на север ме чакаше Литва – не особено популярна  европейска  дестинация. 
Знаех само името на столицата, прочетох няколко вълнуващи пътеписа, подготвих се за много студ, дъжд и се самопсихотерапирах многополюсно – от монолози „Кой отива точно в Литва, бе, Даниела”, през автосугестивни  „Това ще е вълнуващо пътуване, бъди сигурна” , като логично и философски стигнах до „Няма връщане назад”.
След удивителното откритие, че всъщност изобщо не ме е страх от летене, колкото и да се напъвах да го докарам до паника, пътуването беше първото ми приятно изживяване! Каквото и да си говорим – когато човек face-ва страховете си, срещата е много вълнуваща! Особено, като разбереш, че си си измислил сам врагове!
Летището във Вилнюс е не особено обещаващо на вид – прилича на автогара към малък град, а разликата между тоалетните тук и във Виена например е галактическа. Сродни са на българските, а не на европейските.
Хвърляме багажа в очарователния апартамент в близост до стария град, който съм букнала 2 месеца ин адвенс в букинга (35 евро апартамент) и сме готови да видим Що е то Вилнюс и има ли тук почва за нас. Да си посеем семето на любопитството, тъй да се каже, и да го полеем с ..вилнюска бира например.
Вилнюс е като ценна книга, подвързана в ярешка кожа, която чака да бъде разгърната! Тук – таме в новата част стърчат соц фасади, но те са пълно малцинство. Общото впечатление е УАУ, особено, когато се озовеш във великолепния Стар Град , обявен за световно културно наследство от Юнеско.
Ще започна с емоциите, после ще опитам да бъда малко по-детайлна, макар че когато попаднеш в плен на магията на това място, възприятията на очертания, силуети, подробности, са обречени, защото поглъщаш през очите си, но преглъщаш с шестото си чувство, че неслучайно си се изръсил точно тук и сега.
За мен Вилнюс е любов от пръв поглед и завинаги!
От първата тясна уличка с цветни сгради, които сякаш те приласкават помежду си, през облечените с ръчно плетени пъстри палта дървета, продължиш през църквите и катедралите, поникнали на всеки 10 метра, и стигнеш до първата бира, която никога не е последна.
Вилнюс е град с история, дух и присъствие! Когато през 14 век основателят му Гедиминас (почти всички основни забележителности носят неговото име) построил първия замък на хълма, отправил покана към тогавашното европейско гражданство, което предполагам, все още не е имало идея що е космополит, да насели града! Така и станало – първите европейски космополити се събрали тук – в сърцето на Севера и изградили храмовете си един до друг, където си съжителстват мирно и щастливо до днес. 
За да се насладите на тази визуална меса за орган – качете се на хълма на Гедиминас, откъдето цяла Вилна, както я наричат местните, се вижда от птичи поглед. Аз кацнах там и останах дълго – безмълвна, глуха, но с широко отворени очи и сърце, пулсиращо с ритъма на този невероятен град. В главата ми като бяло птиче перце започна да кръжи мисълта, че искам да остана тук завинаги.......Точно като любовта – когато я срещнеш, я разпознава сърцето ти, не разумът ти, не и очите ти.
Уличките са калдъръмени, сградите  -  фантастичен микс от класика, готика и барок, графитите са изящни, на всеки ъгъл свирят китари, художници рисуват миниатюри по тротоарите, възрастни баби плетат чадъри на една кука, младите хора са артистични и ексцентрични до откаченост, но една такава умилителна откаченост.
Всеки магазин, галерия, кафе, заведение имат облик, пипнати са с любов, чайници висят по стените, ръчно издялано от дърво мече ви кани да влезете в магазин за ръчно изработен шоколад, от пекарните се носи вълшебен аромат, а пред малките бутици снимат малки фотосесии с разкошни модели...













В закътаните дворчета младежи пият бира под сянката на стари дървета, въздухът е пропит от сладостни аромати на печива, а книжарничките са на всяка крачка...









В неделя попадаме на грандиозно религиозно шествие... В стройна процесия преминават представители на всички етноси и религии, населяващи града – нагиздени в златни, сиви, пъстри, смешни, тук-там нелепи одежди, пеещи, кръстещи се, коленичещи, молещи се - едно ярко множество от преливащи цветове, вероизповедания и цялост от различия. 
Малко по-късно откриваме Света Ана – катедралата , прилична на изящна статуя в керемидено, която Наполеон пожелал да вземе в шепата си и да отнесе със себе си. 
Градската Катедрала е величествена, в бяло, точно както подобава на най-личната градска невеста. Твърди се, че същата е издигната върху древен езически олтар от 13 век. Точно до нея е наклонила глава Наклонената кула, досами която е плочката на късмета. Стъпваш в отливките на двете стъпала, затваряш очи, намисляш си съкровено желание и се завърташ 3 пъти в посока на часовниковата стрелка, фокусирайки погледа си върху кръста на катедралата. Твърдят, че стават чудеса, ако повярваш в тях...
Друга хубавица, запознанството с която не бива да пропускате, е църквата „Света Катерина”. Задължителни за обикаляне са бароковата катедрала “Свети Петър и Павел”, “Портите на Зората”, Президентския дворец от ХІV век...
Площадът пред Кметстово е разчертан на квадрати, а няколко щастливи люде търкалят огромни зарчета из тях.
Вечерта барабар с ново другарче от групата ни по европейски проект, тръгваме на лов за Ужупис  - Вилнюският Мон Мартр от 19 век. Тук улиците са декор на пърформанс, в който участваш – с всичките си сетива, разбира се, ако същите са отворени за различното, откаченото, артистичното, нетипичното. Ужупис си има собствена конституция, собствен говорител – пияндур и собствен ангел, кацнал върху яйце..Тук е и улицата на литературата, разбира се, един от символите на града, които гайдовете препоръчват да не пропускате за нищо на света.
Сядаме в заведение над река Нерис, която разсича града на две, обединявайки го. На съседната маса четирима местни пият на екс и вдигат тост след тост, разговаряйки на руски. Точно над главите ни е мостът на въздишките, катинарите или младоженцети, така и не знам как е туристически дефиниран. 
Тъкмо отпиваме от първата чаша с розе, един видимо отчаян младеж с х промили в кръвта прави театрални опити да скочи от моста. Разбираме, че на въпросния бридж всички любовни двойки и новобрачни в града (или пришълци ин лав) слагат катинар с имената си, като по този начин остават свързани завинаги! Е, явно механизмът на катинара на този младеж е бил дефектен, но пък очакването да се строполи върху масата ни добави очарование към престоя ни в Ужупис!
 









Та да се върна на практичното инфо – като се повторя, Бирата е превъзходна – Храната е мазничка за моя вкус, цените са същите като нашите, доходите –двойни, самочувствието – европейско.

Чувстваш седобре дошъл във Вилнюс – местните са усмихнати, чак дразнещо спокойни за южняшките ни раздразнителни темпераменти, не бързат за никъде, няма задръствания, двойките се разхождат за ръка, сякаш плуват в безвремие, бирите пристигат в последния момент. Тук времето е спряло и точно затова се чувстваш жив – защото тичането, устрема към утрето и други ден го няма, изместени са от живеене на бавни обороти, което те учи да дишаш бавно, на големи глътки  въздух, да отпиваш бавно кехлибарената живителна течност в големи халби, да се мотаеш с часове из сергиите с кехлибар (безценната гордост на Литва), да посрещнеш кехлибарения залез и да дочакаш изгрева със същия цвят.
Бих дошла тук , за да прекарам 1 месец с голяма, но невъзможна любов, бих я срещнала тук, диреща точно мен, бих избягала тук от голяма, но невъзможна любов...
Вилнюс е като романтичен, нежен, галантен мъж, с шалче около врата, с ярко сако, с пура в ръка, с еспадрили вместо лъснати чепици, с небрежно килната настрани шапка, с поглед, който вижда в теб, окъпан в  аромат, който може да съблече цялата ти умора и стрес от раменете....не можеш да не се влюбиш, обречен си.
Аз съм ВЛЮБЕНА!