Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Friday, May 30, 2014

Бате Бойко, ти си мъж...


Той е висок, дoстолепно оплешивял, побелял, с голеемии присвити кафеви очи и аз се влюбих в него...И как да не го направя?

Грубоватият му лик и мъжкарският му тембър ме преследват  всеки път, когато включвам телевизора,  разгръщам вестник или намина през Фейсбука...

Раменете му са превъзходно широки, а осанката – подобна на богатир (със застрашително подпухване в средната част през последните години)...


Гледа презрително, отвисоко, а усмивката му е криво – пестелива понякога и широко – хлапашка друг път...

Говори като завършен гамен от Люлин/Банкя, а какви ги говори, не е за говорене..

Явява се наканен в сънищата ми, преди по-често, сега по-рядко, но помня всичките му участия в тях...-:)

По принцип не си падам по бойковци, но този път правя голямо и единствено изключение, защото нищо не зависи от разума ми, макар че усърдно се опитвам да анализирам този феномен...

Дали защото на фона на плъхообразния Серго и мазния Лютви Местан, моят Супермен изглежда като харизматичен микс между Джералд Бътлър и Ръсел Кроу...не знам!

Дали защото просто е героичен антипод на човекоподобните наглеци от БСП и ДПС...
А може би защото му отива синьо, любимия ми цвят!

Мога да си го представя и с червен плащ като Спайдърмен или Батман или като пакостливо дяволче с рога, което се плези на Мая Манолова! (Да не забравяме: Някои хора носят пижами със Супермен. А Супермен носи пижама с Бойко Борисов)

Или защото е активен спортяга и всеки спорт му се отдава...



Дали защото толкова много си вярва, че няма как и ти да не му повярваш!  Таз ирационална вирусна вяра е единствената причина редовно да припкам към урните да гласувам за него...
(Гласуването за ГЕРБ е като мастурбацията. Всеки втори го прави, но малцина си признават! Е, аз си го признавам)


А и е набожен, всеки път благодари на Шефа-:) или го моли! („Искам да отправя молба към Господ - дълго още Станишев да председателства БСП. Да ни е жив и здрав. Истински се моля, да останеш, Серж, и никога да не ни доставиш това удоволствие да си отидеш.")

Дали защото обожавам бисерите му през годините, много от които можете да прочетете тук.


Не мога да им се наситя, никога...И на вицовете за него също.
Любимият ми е:

Бойко Борисов викнал вицепремиера Цветан Цветанов и го попитал:
- Абе, Цецо! Ти мислил ли си къде ще ме погребете като умра?
- Амии... – почесал се Цветанов по главата – ще говоря с Вежди да те положим в Алеята на славата на Централните гробища.
- Абе, Цецо! – казал Борисов – там е много претъпкано, бе.
Цветанов мислил, мислил и се оживил:
- Добре бе, шефе, ще ти направим мавзолей като на Георги Димитров, за три дни ще го построим.
- Абе, Цветанов, какви са тия комунистически глупости, дето ти идват на акъла, я бегай да мислиш.
Върнал се след 3 часа вицепремиерът ухилен:
- Готово, шефе, измислих го и го уредихме. Ще те погребем до Божи гроб в Йерусалим, на три метра от него. Е, ще ни струва 2 милиона евро, амааа нали е за теб.
Борисов се потъркал по еднодневната брада, погледнал изкъсо Цветанов и казал:
- Хм, верно, че сме на власт, ама два милиона не са ли много за две нощувки?




Обожавам приматското му чувство за хумор, кара ме да се гърча от смях и жизнерадостна възхита пред речника, словореда, метафорите му, прозренията му.

Няма чудо, няма харизма... 10 години, да е влюбен човек, ще го разлюби някой. Ама бил съм много хубав, ама бил съм много харизматичен, ама глупости... Ами и да съм бил, вече съм омръзнал...! А и Цецо  е красив... и Велчев, 'айде!

Строг и справедлив е ТОЙ! Радвам се като малко дете като смачка физиономиите на червенягите (за справка последните избори за европейския парламент), а после го стори и вербално с лични послания към политическите си опоненти по време на поредната пресконференция.

Шоумен от световна величина е Бойко, получават му се и етюдите и моноспектаклите!

И съзидател...И откривател...Всеки път като се возя по магистралите нови на България, извиквам в главата си умилителни сцени на рязане на ленти с тъпи ножици в големите му силни ръце...

И водач, и лидер, и самовлюбен..Но нито диктаторското му поведение, нито гафовете, нито нарцисизмът му могат да променят „чувствата” ми към него.

Само хипноза не съм пробвала да се отърва от упадачния си афинитет към този тъмен балкански субект, уви, нищо не сработва, харесвам го до дупка и това е!

Сега като си признах, ми стана леко на сърцето! Като да споделиш несподелена любов с най-неподходящия, ама то винаги е така с несподелените любови.

Бате Бойко, ти си мъж и не ме интересуват епитетите към тази ти основна характеристика!
Всеки има право на лош вкус, включително и аз!

Ако случайно горевъзхваленият попадне на тези редове, нека да го счита като кандидатура за личен ПР. И това е напълно сериозно!




















Saturday, May 10, 2014

За Гърция, палмите, морето, къщичките за птици, хотел Blue Dolphin и други хубавини



1-ви Май, вместо първомайски шествия по павета и паланки, колона от нашенски автомобили напористо изпълва Е79, а заветната цел на сите българи заедно е южната ни съседка.
На границата за пореден път имам проблем с „ненормалното” решение да запазя собствената си фамилия след брака и с това, че детето не е наречено на двамата, а само на единия и е един вид незаконно, според навъсената служителка.
10 метра и вече дишаме гръцки въздух, а околопътният каменисто –равнинен пейзаж с нищо не подсказва, че сме достигнали една от най-развитите туристически дестинации worldwide.
Чак когато палмички започнат да никнат като гъбки и напичаме до дупка местно радио, ваканционното настроение набъбва като  диска на небесното светило, на което му омръзва да играе на криеница и започва щедро да сипе лучи!
В Гърция сме! Най-после! С предплатена почивка полупансион, с твърди намерения, че няма да смятаме еврата в левове и с 6 почивни дни за разкош. 


Първата планирана спирка по пътя е Солун! Сиво, наблъскано, безпокривно, светофари през 5 метра, всичките червени!, задръствания, нито един отворен магазин в деня на труда, първомайски шествия на всяка крачка, червени карамфили на реверите, дружни скандирания...Протестират си хората, искат си капиталистическия комунизъм и това е! Национално хоби един вид!
Паркираме като истински европейци на платен паркинг и хващаме пътя към прословутата Бяла кула, която няма нищо общо с бялото. Купчина камънак в сиво-никакво, пред която е задълже да си направиш я селфи, я колективен фотос, щото други забелижетелности йок!

Ромски представител на местното население върти древна латерна и в момента, в който го щракаме за спомен, ни засипва с такъв вулкан от попържни, че още ни държи влага. Безплатно тук няма, само дишането.
Крайбрежната алея на Тесалоникито е най-предпочитаната артерия в града за пешеходци и велосипедисти. Гърците, а особено нежните им половинки са като булдозери, никога няма да сторят крачка вдясно или вляво, за да се разминете, ще минат през теб като валяци и ще те направят на ваденка, щото са тежка категория, с още по-тежко самочувствие. Целостта на еднометровото ми отроче, което хаотично кръжеше напред –назад, бе сериозно застрашена.

Кафетериите – препълнени с лежерно полегнали на лакът или кълка безгрижни създания, които смучат фрапе и пушат като комини, тук –там ферари, тук-там ретро автомобили, сладкарниците – преливат от благини и от желаещи да погълнат 2000 калории в една хапка.
Нахилени представители на афро-негроидната раса те спират на всяка крачка да ти „подарят” плетена гривна за късмет,  мир и дружба между народите.  Напаст ямайска някаква!
С нетърпение приключваме почетната обиколка и запрашваме към втория ръкав на Халкидики – Ситония, където ни чакат пасторални гледки, 20 нюанса синьо на морето и Синият делфин (Blue Dolphin), както се зове хотелът ни.

Не мога да се наситя на палмовите пейзажи и на китните къщурки, потънали в прегръдката на разкошно зелени (все още) градини. Облачетата в лазурното небе са бели и пухкави като памучец и без усилие вадят от душата ми всяка сянка!
Защо те си имат палми, а ние не, водя налудничав диалог със себе си и се прехласвам по съседската екзотика за сетен път. Детето пък брои „къщичките за птици”, малките параклисчета, които опасват пътищата надлъж и нашир, не може да брои до толкова завалийчето, но е много впечатлено от бройката, размерите и екстериора на „птичите имоти”.

390 км.  от София до хотела, или 5 часа цифром и словом, по прекрасни пътища без дупки. Изпълзяваме нетърпеливо от колата и още от първия миг сме сигурни, че случайно или заслужено сме попаднали в Рая. Няма такива пропъртис в България, всяка палмичка си е на мястото, всяка декоративна розичка е подкастрена, всяка тревичка – подстригана, чисто, галещо окото, времето е спряло и не бърза за никъде.

Настаняваме се в киприте вилички в бяло, в стаите е малко влажничко, бързо по български, прецакваме климатиците, нагласени на ниски температури, вадим картите от ключовете, с две думи, подсигуряваме си пълния комфорт и оптимални градуси, и нетърпеливо поемаме по пътечката, която води към брега, лъкатушейки през широколистна горичка. Разкошнотия, вълшебство, приказка...
Това най-много обичам на гръцките плажове, безкрайни са. Тупваш с разперени ръце кеф  ти на пясъка, кеф ти на шезлонга и се давиш в синьо-зелено-лазурното на равното като тепсия моренце! Чувстваш като бял човек, ама напълно бял. Никой не ти седи в скута, нито е разпънал малкото си чадърче между първия и втория пръст на дясното ти ходило.
За няколко часа сме се разтекли от удоволствие и слънчева нега...А ни чакат още дни, които няма да броим....

Време е за вечеря, огромният ресторант жужи като пчелен кошер и поне 300 изгладнели нашенци атакуват бленуваната шведска маса, а тя е достойна за снимки, аплаузи и ..опразване. Миди, скариди, агнешко, 20 вида салати, плодове, десерти като за витрина, изобилно, вкусно, гостоприемно, обещаващо наднормени килограми по гръцки, с каквито се сдобиваме в крайна сметка, реципрочно на вниманието, което отделихме на блуделфинското гостоприемство.

6 дни в Гърция минават неусетно, почти като кризата, която никак не се чувства в южната ни съседка. Време е да оставим палмичките там, където виреят най-добре, да направим ново преброяване на къщичките за птици и да поемем пътя към дома, където няма нищо екзотично, вместо слънце – ни чака дъжд и зимни якета, и слаадки блянове за следващото ни идване тук, в рая, където слънцето е милостиво топло, морето – божествено кротко, а животът е хубав. Η ζωή είναι ωραία