Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Sunday, February 24, 2013

Учебник по любов – никога не е късно...




В неделя съм склонна да гледам филми, в чието заглавие има любов, особено ако е изписано на италиански. Не като компромис с филмовите ми приоритети, а като заслужен десерт, който рядко си позволявам – не заради фигуралните проблеми на средната ми възраст, а защото сриктно си следя нивата на кръвната захар.



„Любовта е чувство, което задвижва всичко,
Понякога тя предава, обръща всичко с главата надолу,
И се отнася далеч като бумеранг, а теб те оставя да седиш срещу вятъра
С идиотска усмивка на лицето..”
„Няма значение дали е млада любов, къса или дълга,
Важното е от нея сърцето да замира, ръцете и устните да треперят...”

Това е първата глътка от тройния филмов любовен коктейл, която опитах с насладата на тинейджър, открил алкохола или на някой, който внезапно е решил да се откаже от въздържанието..Особено след като разбрах, че ще ми го поднасят Робърт Де Ниро, Моника Белучи и Микеле Плачидо...

Първи Порив на любовта – Младост
Любимата ми част, защо ли...
Разкошен италианец – адвокат, казах ли разкошен, заминава за Тоскана за двудневна командировка, разделяйки се с нежелание с годеницата си. За един ден се влюбва, вдетинява, пропива, прави секс на капака на кола, забравя кой е бил, сприятелява се с местните зевзеци, изживява се като Дон Кихот....Разбирам го, на мен само думата Тоскана ми действа опияняващо, като непретенциозно, искрящо, сламено на цвят Пино Гриджо ( с аромат на круша - сладост, бяла праскова – сочност, зелена ябълка - свежест и ананас – страст), което те подтиква да скочиш в купата слама на младостта и да се търкаляш до изнемога там, докато се умориш да бъдеш щастлив..или осъзнаеш, че животът не може да бъде вечна ваканция, а най-силната любов...е кратката.........
И се върнеш обратно към живеенето – в очакване на следващата ваканция или спомени за тази, незабравимата.
Заключение: Ще отида в Тоскана, ще пия вино с местните зевзеци, ще се смея от сърце, както се смях на първата част на тази великолепна лента, ще се влюбя, ще оставя частица от сърцето под звездното тосканско небе и ще се върна в БГ усмихната като идиот – само със спомените си, но какво друго остава от младостта или любовта:).

Втори Порив на Любовта- Зрелост
Или Никога не е късно да станеш за резил, дори ако винаги си бил идеалният съпруг. След лудата, шампанизирана първа част, тази определено ми доскуча, но само докато не приех факта, че любовта в зряла възраст може да не е с вкус на пенливо вино, но пък е тръпчива, присъствена, опияняваща като гъсто Мерло или достополепен Мавруд. Или пък може да не е любов, може да е страст като страничен ефект на жаждата за любов, онази люБов от първата част...
Заключение: Най-хубавото на Младостта е Любовта, а Зрелостта по презумпция изпитва постоянна носталгия по Младостта и затова може да си измисли любов, да сбърка страстта с любов, да подмени любовта със страст...
Нищо вече не е същото, но ти тайно винаги си млад и влюбен, защото сърцето ти винаги е в Тоскана и обича, докато ние се бъхтим да свалим 10 грама от 10-те си наднормени килограма в някой фитнес, слагаме си  тупета, за да маскираме плешивината или ставаме нимфоманки, за да оправдаем факта, че ни липсва първичната страст от първата част...
 











Трети порив на любовта: ....След


Неслучайно точно тук се срещат Моника, Микеле и Робърт.
Разкошната Моника Белучи - въплъщение на страст и неостаряваща женственост, Микело Плачидо - тъжно остарял, поне в моите очи, защото първият мъж, който съм обичала, беше негов двойник, и Робърт де Ниро, разведен и оставил „всичко” зад гърба си, който не образува възхитителна двойка с Моника, но пък любовта никога не изисква две равностойни по качества половинки, за да ги свърже в едно...













Третата част те кара да вярваш, че няма след, няма в началото, няма първа и втора част, има живеене, обичане, и никога не е късно за тях, независимо дали младостта те е отминала, сърцето ти е там, в Тоскана, и никога не знаеш дали няма да бъде пронизано от стрелата на 20-годишна амурка. Нещо като Бейлис, след романтична италианска вечеря...Каквото и да си погълнал преди това, бива погълнато от страстта към живота...........













Такова разкошно емоционално и визуално пиршество не си бях организирала отдавна. Италианско, пълно със страст, подправено с ирония, поръсено с топлина, човечност и надежда... за любовта.

Оказа се, че съм прескочила първите Учебници и съм изгълтала на екс един от последните, а не мога да си го позволя, защото никога не съм била отличничка по дисциплината любов. Затова сега се връщам да повтарям, в първи клас и Част първа на Учебник по любов. Никога не е късно...

Thursday, February 21, 2013

Аз не съм комунист и никога няма да бъда!

















Комунист е от малцинството на думичките, нямащи честта да вървят ръка за ръка с другарче от женски род, като доктор, адвокат, кондуктор, учител. Защото комунист е безполово, уродливо, саможиво същество, което в стройна редичка се тътрузи към урните, с последни силици вика на митингите на майката – столетница, и часове наред в захлас, на светлината на лоени свещи (токът е скъп), разказва на внучетата приказки за щастливото ПРЕДИ, когато всички били равни и живеели щастливо. Същите къткат в гардеробите си огладени и обилно поръсени с нафталин чавдарските и пионерските си връзки, калпачета и рубашки, а по лавиците на гарсониерата им се кипрят колекции от матрьошки.

Откакто изживях оргазма на демократичните промени през 1989 г., когато спях по митингите и твърдо вярвах, че светлото бъдеще е зад ъгъла на барикадите,  се заразих с вируса на аполитизъм, той е като спин, повярвайте ми, не се лекува. Макар че и до днес като видя Христо Бисеров да речем, съжалявам, че китайците, японците или които там трябва, не са измислили ЛСД екран, в който да можеш да бръкнеш и да удушиш някого in live.
От 5 години не гледам новини и от 10 не чета вестници, макар че професионално и емоционално съм свързана с печатните медии, затова и се разведох с тях впрочем. Чувствам се два пъти по-щастлива, откакто спрях кранчето на медиен „оптимизъм” и популизъм в дома си и живота си.
Последните масови безредици ме въвлякоха неусетно в едни размисли и страсти, които не са ми по вкуса, но пък като досадна муха бръмчат в празния ми откъм политически пристрастия мозък.
Рефренът, който натрапчиво преследва мислите ми и се имплантира в хаотичните ми, развълнувани от промените брътвежи е „Аз не съм комунист и никога няма да бъда!.
Не обичам цитатите, но смятам, че случаят си заслужава една литературна ретроспекция, която да разкрие неговата предопределеност, цикличност и обреченост.

За Съня на роба
„Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.” Политическа Зима” – Христо Ботев

За Робството
Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

„Елегия” – Христо Ботев



За бунта на роба
Нощта ражда из мъртва
утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.
„Септември” от Гео Милев


За жандармерията
„Жестокостта е елемент, присъщ на нашата българска природа, тя е проникнала в плътта и кръвта ни заедно с първите дихания на живота, заедно с отровеното мляко на нашите майки-робини. Не говорете ми за изключителните времена; не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкаха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер.... Да убиеш един въоръжен и опасен за тебе неприятел е простително, то е природният, жестокият природен закон на самозащитата, макар че и него граф Толстой счита за престъпленпе и дело несъвместимо с високия идеал на християнството. Но да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва, без полза, без нужда, често без да я познаваш, това е варварщина на канибал, обяснима само чрез най-ниското културно равнище; а понеже ние сме европейци и прогресивен народ, то как инак да се изтълкува у нас същото грозно явление, ако не чрез вроденото в душата ни, сраснатото с нас още от деца чувство на жестокост и немилосърдие към ближния?”
ТЪМЕН ГЕРОЙ- Иван Вазов

 
За политиката

- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата!” Алеко Константинов

За комунистите

„Някои казват, че КОМУНИСТИЧЕСКАТА власт се клати! И на коча мъдЕте се клатят, ама не падат!” Тодор Живков

"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."
Димитър Талев - "На завой" - първият български политически роман

Еротични сънища и Кошмари

Преди, когато Бате Бойко беше млад, прескачаше отвреме навреме в еротичните ми сънища, от доста време не се е завъртал тъдява. Тази нощ обаче сънувах кошмари. Пълчища комунисти – мобилизирани, нахилени, с червени вратовръзки. Серго - с мазната си физиономия на плъх, Овчаров с наглата си превъзходителна  усмивка, Първанов  - с безстрастния си тембър, създаден да обяви по високоговорителите начало на война, Румен Петков с циничната си мутренска мутра ........Не искайте от мен да изброявам повече, а и посветените твърдят, че сънищата се сбъдват, ако ги споделиш преди обяд. Е, моите ще се сбъднат така или иначе!
Новите стари маскари ще запеят на нов глас: Управлението на Борисов докара народа до тояга, точно както той забърсва политическия задник на Герб 4 години с тоалетна хартия, щампирана с надписи БСП и червени розички, гепени от логото на известен сайт за поздравителни картички.

    

Е, да са ни честити комунистите! Отново! И само на нас! Ама на всички нас, не само на тези, които излязоха по улиците да ритат срещу ръжена на монопола и без да искат свалиха правителството...Ха сега – очертава ни се щастливо, безметежно, охолно соц или ком бъдеще! Дали да не легна да поспя барабар с ревматизма си и да не се събуждам скоро, докато не умре последният български комунист...Единственият проблем е, че няма да го доживея!

Sunday, February 17, 2013

Лабиринт - Губиш се в него в добрия смисъл на думата!


Странните Съвпадения в живота никога не са случайни, това се отнася и до мойто „запознанство” с Кейт Мос. В един и същи ден си купих „Гробницата”, (в момента я чета на малки порции, защото ми харесва твърде много, за да си позволя да я изконсумирам на екс), а вечерта  непланирано изгледах „Лабиринт”, който  оказа се, е базиран на друг художествен труд на същата авторка, нямаща нищо общо с кльощавата актриса.

Лабиринтът е историческа приказка, съвременна мистерия с елементи на трилър, сюжет в сюжета, паралелни истории от 13 и 21 век, които в крайна сметка се пресичат логично в точката, наречена развръзка на филма.
 
Накратко:

Минисериите проследяват отделните, но както се оказва, свързани истории, на две французойки, историчката Алис Танър и  средновековната й предтеча Алаис, която по време на кръстоносните походи и катарските кланета в средновековна Франция, се оказва въвлечена в тайната на Светия Граал и опазването й.  Като доброволец в археологически разкопки, Алис случайно открива гравиран пръстен, което я сблъсква с могъща тайна организация, преследваща Светия Граал, с чудовищни заговори и конспирации.
 


За разлика от книгата на Мос, която си къткам скъпернически за по-дълги дни, изгледах 2-те части на „Лабиринт” наведнъж, защото от точно такова гледиво имах нужда. В него има всичко за моите интелектуални, емоционални, киномански апетити.
За историческия ми глад - темата за катарите – френските богомили, най-многобройната част последователи на религиозното движение извън България по това време.
За афинитета ми към мистиката и религията  – преследването на Светия Граал, която истерия ме преследва от Шифърът на Леонардо до ден днешен във всяка втора книга или лента и вече ми действа като интелектуален афродизиак.
За киноманския ми гурмеизъм – две умело преплитащи се интригуващи истории в различни исторически времена, не могат да не ме спечелят, освен ако не става реч за фантастика.

Лабиринтът от случки е пристрастяващо сложен и увлекателен, а образите на героите –завършени и многопластови. Обичаш добрите, ненавиждаш лошите! Точно като черно-белите схващания на катарите,  според които от вечност се води война между два непримирими принципа — светлината и тъмнината, духа и материята, доброто и злото.
Всичките тези борби се водят в Лабиринт и зрителят участва в тях, не просто се дави в кръвта от стотиците сцени на жестокост, които идват малко в повече. Добавете брилянтната игра на не5зведен актьорски състав и лентата автоматично се нарежда и във вашия списък „must see”.



 

Светият граал, който през вековете от чашата на Христос, придобива мистериозните очертания на нещо нетленно и нематериално, неусетно се превръща в тайна на безсмъртието и вечната младост. Та тази тайна вълнува, откакто свят светува.
Едва ли някой някога ще я разбули, защото не можем да пренапишем историята на Адам и Ева, започнала в Едемската градина, а и наивистичният сремеж към безсмъртие е именно онзи стимул за всяка човешка простосмъртност, който вдъхновява да оставим нещо след себе си...В случая Кейт Мос оставя страхотни истории...
А аз съм буквално гладна да дегустирам колкото се може повече блюда на нейния талант..До пресищане...


Friday, February 15, 2013

За Трифон и Валентин, за противоположностите, които се привличат, мечетата, балоните – сърца и други небивалици



 

Едната ми прекрасна колежка си направи застраховка срещу „Мече със сърце и цветя за Свети Валентин”  и се обаждаше на гаджето си по няколко пъти на ден, за да му я размаха под романтичния нос барабар с наказателните клаузи по нея.
Другата изпрати електронна картичка за любовния празник на приятеля си, като според мен дълго се колеба дали да не е анонимна, защото нямаше нужда да й гледат на боб, за да предвиди реакцията на любимия мъж.
Свенливият, загърбен романтизъм на едната и агресивния антилигавизъм на другата се превърнаха в повод за напоителни офис-закачки.
 
Часове преди голямата вечер валентинската истерия достигна своя апогей и се изроди в ексцентрични предложения низвергнатите романтици от двете чудесни на вид конфигурации да образуват временна двойка за празника и да отидат да си чуруликат някъде, далеч от скептичните погледи на безсърдечните си половинки, които пък на свой ред обмениха идеи да поседнат на бира и картофи в някоя бирария, спасявайки се от парада на розови балони по  софийските улици.
В крайна сметка здравият разум надделя и не се стигна до раздели навръх празника.
Оттук в главата ми пърхат всякакви весели мисли за юначното противоборство между Трифон и Валентин и за това между романтичната и прагматична част от народонаселението.
След като се зарових дълбоко в рама си и измъкнах оттам де що има казуси, свързани с днешните ми чудения, процесорът ми обработи данните и изплю резултата: 99% от познатите ми образуват „неподходящи комбинации от противоположности”.
Сигурно има някаква причина за това, разсъждавам си кротко на клавиатура, не е случайна таз природна гавра, а и на свой ред никога не съм вярвала в онова идиотско клише за противоположностите, които се привличат, независимо от хилядите примери, които щедро ми предоставят обкръжението ми, филмите и книгите.
Теоретична постановка номер 1 – двама съвършени романтици в Деня на влюбените. Единият е избягал от работа, за да посипе спалнята с тонове розови листенца, а другият е сторил същото, за да декорира хола с 12 балона под формата на сърца, прободени от стрела, колкото са годините на връзката им..Бум, сблъсък на входа на любовното гнезденце и изненадите отиват по дяволите, оттам и празника!
Теоретична постановка номер 2 – двама отявлени темерути на тема демонстриране на нежни чувства, се прибират вкъщи след работа, сериозно раздразнени от целия кич, комерсиална експлоатация на католически празник и малоумщината на половината си близки и познати, които са се осмелили да им честитят празника.
Двамата отварят бутилка вино в чест на Трифон и вдигат наздравица в чест на собственото си здравомислие. Една прекрасна, средностатистическа вечер у дома, в която нито едно дебелобузо или дебелогъзо амурче не е допуснато да хвърчи нагоре-надолу и да опикава пейзажа.
Извод 1 – двойка от първия извънземен вид рядко се среща по нашите поне географски ширини, защото на нашенските мъже им е генетично закодирано, че трябва да се държат като диваци, които мъжествено скърцат със зъби, пърдят, оригват и държат в ръце хамута на нелепата чувствителност на нежната си половинка!
Извод 2 - двойка от втория вид е много по-вероятна комбинация, защото българските жени отдавна са се предрешили във вънканшност, пардон вътрешност нова и удобно са прегърнали идеята да се държат, мислят и чувстват като мъже, колкото и невъзможно да изглежда това на недостигналите тази зрялост на еманципацията нежни създания от дамски пол.
Извод 3 - Двойка от противоположности е най-доброто, което може да се случи на всички, защото е доказателство, че двамата сме от различни полове, независимо дали визираме физически или емоционален такъв и независимо кой е в ролята на романтика.
Извод 4 – от участник в конфигурация на противоположности,  неусетно съм се превърнала в ин-а или ян-а от заедност, в която романтизъм НЕМА! Дали защото афинитета ми към самостоятелност и  еманципация дава своите резултати или защото така ми е по-удобно...за да не се разочаровам!

Обобщение: мили колежки, искрено се радвам за вас, че имате връзки с противоположности.

 

Няма да се учудя, ако нежното сърце на Станимир подтикне Стефка да стане колекционер на малки, големи и още по-големи мечета, които тайно да гушка вечер, когато него го няма! А искрено се надявам прегръдките на Александра, създадени за най-големия мечок на света, на следващия Валентин да не останат празни, защото любимият й мъж може да е мъжкар, но трябва само да се погледне красивите й влажни очи, за да разбере, че тя няма нужда само от силно рамо, а и от мъж, който може да си поволи компромиса понякога да бъде нежен...защото любовта, мили мои, винаги изисква жертви-:)

Thursday, February 14, 2013

Любов и предразсъдъци



 

Какъв по-хубав ден от Трифон Зарезан да посветя няколко реда на любовта...и предразсъдъците!

На 12 се влюбих за пръв път..в Мистър Дарси от „Гордост и Предразсъдъци”. Защото е: висок, красив, умен, горд – по-скоро горделив, благороден, отговорен, кавалер и пълен с предразъдъци-:) Без последното до днес критериите ми за мъж-мечта не са мръднали на сантиметър. Богат го пропускам умишлено, защото нематериалната ми природа не допуска комерсиални презумпции в сърдечните й дела.
Както се казва всяка жена има мъж-мечта и обикновено собственият й не покрива и 20% от идеалните нормативи.
Ако можех да джурна топките на късмета днес, бих искала същите да ми отредят:  чудовищно умен, вдъхновяващо интелигентен, възхитително духовен, необичайно романтичен, интуитивен, нежен представител на силния пол, който да примира да разговаря с мен, да обсъжда всичко с мен, включително и чувства, да не пропуска всяка моя втора реплика, напротив – да попива всяка първа с обожание........
Така..мога да продължа до безкрай, но не идеалистичните ми представи и наивност са предмет на следващите разсъждения, а именно предразсъдъците, с които очевадно съм пълна, дори и по отношение на идеалите си.
Вярва ви се или не – съм срещала мъже, които отговарят на горното описание, но........всички те бяха по-ниски от мен-:) Оттук насетне тяхната идеалност бе поставяна немедлено и безцеремонно под съмнение, защото мое високо височество смята, че ниските мъже са комплексари, тоест няма как да обладават тъй лелеяната от възвишеното ми същество идеалност.
А сега де!
От друга страна, рядко съм се влюбвала, но винаги е било във високи мъже, които даже и да тичат срещу пустинните ми миражи, не могат да ги стигнат! И само заради тяхната снажност съм била готова да простя неправилното попълване на 80% от анкетната ми карта „Мъжът на живота ми”.
Смятам се за средно интелигентно създание с подчертано аналитична мисъл, но когато осъзнах гореизложеното съвсем наскоро, изживях нещо като интелектуално –емоционален шок. Оказва се, че живея с тероетични идеали, към които теоретично се стремя, но в реалния живот празноглава върлина от мъжки пол има много по-големи шансове да спечели сърцето ми от нисък, трътлест или слаботелесен, това са подробности, въплътител на всичко, що жадува душата ми.
Въпрос номер 1: Защо съм си измислила идеал, който не мога да разпозная в действителността, ако не е в луксозен комплект с 1.90 м например?
Въпрос номер 2: Защо с възрастта не съм помъдряла и осъзнала, че тези предразсъдливи 190 см ми отнемат всички шансове да открия господа с гигабайтове памет и мисъл в глата и тонове нежност в сърцето?
Въпрос номер 3: Аз наистина ли харесвам умни, интелигентни, чувствителни, страхотни мъже или харесвам високи мъже?
Отговор номер 1: Има нещо гнило в идеалите, те обикновено те водят до бесилото и по презумпция са обречени на пълен крах именно заради своята идеалност.
Отговор номер 2: Сигурна съм, че съществуват Високи....умни, разкошни, идеални мъже, но самия факт, че не съм ги срещнала е точно за да подложи на изпитание наивните и наивистичните ми представи са себе си и останалите...
Отговор номер 3: Нищо не ми пречи да мечтая за моя Мистър Дарси, докато дишам, но никога няма да мога да го визуализирам като миньон, колкото и да вярвам, че това е верния път към промяна на стандартите ин риелити.

Очевадно е, че аз съм незряла, недуховна, недорасла за любов с идеални мъже, а пък те не биха искали да имат нищо общо с мен!

Обобщение: Обожавам Мистър Дарси, той е любимият ми измислен герой, тайно наричам всеки мъж, който харесвам, Дарси, но всеки мъж, който харесвам е, първо висок, а после всичко останало..или нищо...

P.S. Преди да публикувам тези редове, ги споделих с един приятел (свръхинтелигентен, сензитивен, хармоничен?,  висок 1.60 м), който ги прочете, обяви ме за комплексарка и ме изтри от Скайп!!!