Думите – The Words! Препоръчвам...с цялото си сърце, влюбено в думите...

Моята прекрасна приятелка Еленита казва: „Дани, ти си човек на думите” и, да, склонна съм да се съглася с това, защото думите изпълват целия ми живот или аз изпълвам целия си живот с думи....и двете са верни. 

Не знам как съм пропуснала тази лента досега, но нямаше как да пропусна заглавието .."Думите” ...

 

Млад писател в период на творческо безсилие намира чужд ръкопис и след неравни борби между съвестта  и амбициите си, слага името си под него.

 

Скоро съдбата го среща с автора на тази история за голяма любов, любов към думите, грешните избори, големите и малки житейски драми, които произхождат от тях..Това, което остава след кражбата, е безспорната истина, че „Всички правим избори в живота си, трудната част е да живеем с тях..”

 

Много пъти съм си мислила, че да видя името си на книга като „100 години самота” например, би осмислило престоя ми на земята и би изтрило всяка следа от вселенската ми самота на временно пребиваваща тук!

Никога няма да бъда Гарсия, Хемингуей или Джейн Остин, но пък какво не бих дала да открадна малко от таланта им...

Да си изкарваш хляба с думи, винаги изглежда особено приятно и безгрижно занимание отстрани, истината е, че не е никак лесно...Особено като видиш собствените си такива, копи-пейстирани на 1000 места, ей така сЛободно, без мисъл за авторско право и интелектуална собственост. Както каза един от много незнайни крадци на мои думи "Ама това не е ваш текст, аз съм го взел от Google!!!!!!!! "Това отклонение е само, за да илюстрирам колко близо до темата за кражбата на думи съм...

 

Изгледах „Думите” на един дъх, както прочетох всичките си любими книги през годините...

В тази история има всичко за четенето, писането и страстта към тях...и всичко за моята споделена любов с думите.

„ Той прочете първите книги в живота си. За първи път видя свят, по-голям от този, в който беше роден. И искаше още...Искаше да бъде нещо повече...Писател? Да!”

 

„За какво е всичко това? За моя живот, за радостта и болката, от които се родиха тези думи. Вземеш ли думите, вземаш и болката...”

„Трагедията ми е в това, че обичах думите,повече от жената, вдъхновила ме да ги напиша...”

 

История в историята, думи за думите, любов и раздяла  в 2 времеви ареала...

Останалото от сюжета, емоционалните и екзистенциални послания е ...в думите!

Добавете Джереми Айрънс, чиито възрастни роли са все по-силни, Bradley Cooper , към чиито фенски електорат няма да се присъдиня никога, но не мога да отрека, че младежът пасва И на тази роля, Dennis Quaid в ролята на остарелия писател – ще получите мъжка компания, която няма да ви разочарова.

Филмът е поетично красив, драматично многопластов, философски дълбок, многоказващ и многопитащ...възхитително остявящ-много-след-себе си.

Нали знаете, че когато попаднете на добро четиво, после не ви се ще да гледате филма, обратното е много по-вероятно.

В случая с The Words четох и гледах едновременнно, не съм сигурна дали това е по-скоро визуален роман или лента – художествена проза, от добрите .... Няма по-голямо удоволствие от това за литератор – киноман!

Препоръчвам...с цялото си сърце, подвластно на думите!

 

„В някой момент трябва да избереш между живота и измислицата. Те са много, много близки, но никога не се докосват”!