Аз не съм комунист и никога няма да бъда!

Комунист е от малцинството на думичките, нямащи честта да вървят ръка за ръка с другарче от женски род, като доктор, адвокат, кондуктор, учител. Защото комунист е безполово, уродливо, саможиво същество, което в стройна редичка се тътрузи към урните, с последни силици вика на митингите на майката – столетница, и часове наред в захлас, на светлината на лоени свещи (токът е скъп), разказва на внучетата приказки за щастливото ПРЕДИ, когато всички били равни и живеели щастливо. Същите къткат в гардеробите си огладени и обилно поръсени с нафталин чавдарските и пионерските си връзки, калпачета и рубашки, а по лавиците на гарсониерата им се кипрят колекции от матрьошки.

Откакто изживях оргазма на демократичните промени през 1989 г., когато спях по митингите и твърдо вярвах, че светлото бъдеще е зад ъгъла на барикадите,  се заразих с вируса на аполитизъм, той е като спин, повярвайте ми, не се лекува. Макар че и до днес като видя Христо Бисеров да речем, съжалявам, че китайците, японците или които там трябва, не са измислили ЛСД екран, в който да можеш да бръкнеш и да удушиш някого in live.

От 5 години не гледам новини и от 10 не чета вестници, макар че професионално и емоционално съм свързана с печатните медии, затова и се разведох с тях впрочем. Чувствам се два пъти по-щастлива, откакто спрях кранчето на медиен „оптимизъм” и популизъм в дома си и живота си.

Последните масови безредици ме въвлякоха неусетно в едни размисли и страсти, които не са ми по вкуса, но пък като досадна муха бръмчат в празния ми откъм политически пристрастия мозък.

Рефренът, който натрапчиво преследва мислите ми и се имплантира в хаотичните ми, развълнувани от промените брътвежи е „Аз не съм комунист и никога няма да бъда!.

Не обичам цитатите, но смятам, че случаят си заслужава една литературна ретроспекция, която да разкрие неговата предопределеност, цикличност и обреченост.

За Съня на роба

„Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.” Политическа Зима” – Христо Ботев

За Робството

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

„Елегия” – Христо Ботев

За бунта на роба

Нощта ражда из мъртва
утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

„Септември” от Гео Милев

За жандармерията

„Жестокостта е елемент, присъщ на нашата българска природа, тя е проникнала в плътта и кръвта ни заедно с първите дихания на живота, заедно с отровеното мляко на нашите майки-робини. Не говорете ми за изключителните времена; не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкаха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер.... Да убиеш един въоръжен и опасен за тебе неприятел е простително, то е природният, жестокият природен закон на самозащитата, макар че и него граф Толстой счита за престъпленпе и дело несъвместимо с високия идеал на християнството. Но да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва, без полза, без нужда, често без да я познаваш, това е варварщина на канибал, обяснима само чрез най-ниското културно равнище; а понеже ние сме европейци и прогресивен народ, то как инак да се изтълкува у нас същото грозно явление, ако не чрез вроденото в душата ни, сраснатото с нас още от деца чувство на жестокост и немилосърдие към ближния?”

ТЪМЕН ГЕРОЙ- Иван Вазов

 

За политиката

”- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата!” Алеко Константинов

За комунистите

„Някои казват, че КОМУНИСТИЧЕСКАТА власт се клати! И на коча мъдЕте се клатят, ама не падат!” Тодор Живков

"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."
Димитър Талев - "На завой" - първият български политически роман

Еротични сънища и Кошмари

Преди, когато Бате Бойко беше млад, прескачаше отвреме навреме в еротичните ми сънища, от доста време не се е завъртал тъдява. Тази нощ обаче сънувах кошмари. Пълчища комунисти – мобилизирани, нахилени, с червени вратовръзки. Серго - с мазната си физиономия на плъх, Овчаров с наглата си превъзходителна  усмивка, Първанов  - с безстрастния си тембър, създаден да обяви по високоговорителите начало на война, Румен Петков с циничната си мутренска мутра ........Не искайте от мен да изброявам повече, а и посветените твърдят, че сънищата се сбъдват, ако ги споделиш преди обяд. Е, моите ще се сбъднат така или иначе!

Новите стари маскари ще запеят на нов глас: Управлението на Борисов докара народа до тояга, точно както той забърсва политическия задник на Герб 4 години с тоалетна хартия, щампирана с надписи БСП и червени розички, гепени от логото на известен сайт за поздравителни картички.

    

Е, да са ни честити комунистите! Отново! И само на нас! Ама на всички нас, не само на тези, които излязоха по улиците да ритат срещу ръжена на монопола и без да искат свалиха правителството...Ха сега – очертава ни се щастливо, безметежно, охолно соц или ком бъдеще! Дали да не легна да поспя барабар с ревматизма си и да не се събуждам скоро, докато не умре последният български комунист...Единственият проблем е, че няма да го доживея!