Любов и предразсъдъци

 

Какъв по-хубав ден от Трифон Зарезан да посветя няколко реда на любовта...и предразсъдъците!

На 12 се влюбих за пръв път..в Мистър Дарси от „Гордост и Предразсъдъци”. Защото е: висок, красив, умен, горд – по-скоро горделив, благороден, отговорен, кавалер и пълен с предразъдъци-:) Без последното до днес критериите ми за мъж-мечта не са мръднали на сантиметър. Богат го пропускам умишлено, защото нематериалната ми природа не допуска комерсиални презумпции в сърдечните й дела.

Както се казва всяка жена има мъж-мечта и обикновено собственият й не покрива и 20% от идеалните нормативи.

Ако можех да джурна топките на късмета днес, бих искала същите да ми отредят:  чудовищно умен, вдъхновяващо интелигентен, възхитително духовен, необичайно романтичен, интуитивен, нежен представител на силния пол, който да примира да разговаря с мен, да обсъжда всичко с мен, включително и чувства, да не пропуска всяка моя втора реплика, напротив – да попива всяка първа с обожание........

Така..мога да продължа до безкрай, но не идеалистичните ми представи и наивност са предмет на следващите разсъждения, а именно предразсъдъците, с които очевадно съм пълна, дори и по отношение на идеалите си.

Вярва ви се или не – съм срещала мъже, които отговарят на горното описание, но........всички те бяха по-ниски от мен-:) Оттук насетне тяхната идеалност бе поставяна немедлено и безцеремонно под съмнение, защото мое високо височество смята, че ниските мъже са комплексари, тоест няма как да обладават тъй лелеяната от възвишеното ми същество идеалност.

А сега де!

От друга страна, рядко съм се влюбвала, но винаги е било във високи мъже, които даже и да тичат срещу пустинните ми миражи, не могат да ги стигнат! И само заради тяхната снажност съм била готова да простя неправилното попълване на 80% от анкетната ми карта „Мъжът на живота ми”.

Смятам се за средно интелигентно създание с подчертано аналитична мисъл, но когато осъзнах гореизложеното съвсем наскоро, изживях нещо като интелектуално –емоционален шок. Оказва се, че живея с тероетични идеали, към които теоретично се стремя, но в реалния живот празноглава върлина от мъжки пол има много по-големи шансове да спечели сърцето ми от нисък, трътлест или слаботелесен, това са подробности, въплътител на всичко, що жадува душата ми.

Въпрос номер 1: Защо съм си измислила идеал, който не мога да разпозная в действителността, ако не е в луксозен комплект с 1.90 м например?

Въпрос номер 2: Защо с възрастта не съм помъдряла и осъзнала, че тези предразсъдливи 190 см ми отнемат всички шансове да открия господа с гигабайтове памет и мисъл в глата и тонове нежност в сърцето?

Въпрос номер 3: Аз наистина ли харесвам умни, интелигентни, чувствителни, страхотни мъже или харесвам високи мъже?

Отговор номер 1: Има нещо гнило в идеалите, те обикновено те водят до бесилото и по презумпция са обречени на пълен крах именно заради своята идеалност.

Отговор номер 2: Сигурна съм, че съществуват Високи....умни, разкошни, идеални мъже, но самия факт, че не съм ги срещнала е точно за да подложи на изпитание наивните и наивистичните ми представи са себе си и останалите...

Отговор номер 3: Нищо не ми пречи да мечтая за моя Мистър Дарси, докато дишам, но никога няма да мога да го визуализирам като миньон, колкото и да вярвам, че това е верния път към промяна на стандартите ин риелити.

Очевадно е, че аз съм незряла, недуховна, недорасла за любов с идеални мъже, а пък те не биха искали да имат нищо общо с мен!

Обобщение: Обожавам Мистър Дарси, той е любимият ми измислен герой, тайно наричам всеки мъж, който харесвам, Дарси, но всеки мъж, който харесвам е, първо висок, а после всичко останало..или нищо...

P.S. Преди да публикувам тези редове, ги споделих с един приятел (свръхинтелигентен, сензитивен, хармоничен?,  висок 1.60 м), който ги прочете, обяви ме за комплексарка и ме изтри от Скайп!!!