ARGO – Бен Афлек по-добър като режисьор, отколкото актьор!

След „Жертва на спасение" и "Градът" сексапилният Афлек добавя трета лента за щастие в режисьорския си актив. Най-хубавото на това да си режисьор е, че можеш да пропуснеш кастинга за главна роля и да я спечелиш без конкуренция, както Бен е сторил, влизайки в кожата на безстрашния агент на ЦРУ. Не съм убедена, че е бил обективен в избора си-:)

Не си падам особено по политически трилъри, но с риск да се повторя, примамката „по действителен случай” може да ме изнуди да гледам дори и фантастика-:)

Случаят в случая е освобождаването на шестима американски граждани, намерили убежище в дома на канадския посланик в Иран - реална мисия, разсекретена от Бил Клинтън. Героят на Афлек съставя героичен и фантасмагоричен план, който трудно получава одобрението на централата: да заблуди иранското правителство, че той и укриващите се цивилни са канадски кино-екип, оглеждащ места за предстоящите снимки на филма “Арго”.

 

История на живот или смърт, с много заложено по презумпция напрежение, но аз лично не се почувствах вербувана, бях в публиката около филмовата арена, където се тръшкаха един друг идеологии, фанатизъм, политически интриги и страхове но не скочих нито веднъж да скандирам.

През цялото време, признавам си, имах няколко импулса да се откажа, не можах да се оттърся от чувството, че гледам документален филм или новинарска емисия, въпреки съспенса, накъсаното, кадър по кадър наслагване на събития ми приличаше на сглобяването на лицата на заложниците от хартиените ленти на унищожените архиви!

Реденото на пъзела не беше увлекателно, а по-скоро мъчително и монотонно!

Дори най-напрегнатите моменти минават като в забавен каданс пред очите на зрителя поради оскъдната диалогичност на сценария и както вече казах, загърбения емоционален план на драмата..

 

Липсваше ми дълбочина в изграждането на отделните образи, но пък истината е, че 6-тимата заложници бяха второстепенен образ, статисти, пионки в ръцете на Бен, който трябваше да спечели партията шах срещу фанатизираните агенти на Иранското ЦРУ.

И все пак: Лентата те оставя с неочаквано много симпатии в сърцето – към канадците, които влизат в почетната роля на самотвержени приятели на Чичо Сам, към иранските дечица, които досущ като малки китайски ченчета редят пъзела на иранската ненавист към американското вмешателство в националното достойнство, към  заложниците, жертва на безумната, но реална война между силата на силните на света и силата на вярата.

 

Не ми пука за историческата достоверност, защото не съм историк, а любител на доброто кино, не ме дразни и преескпонираната победа на „доброто” над „злото”, единственото, което ме подразни, че Арго само с една малка стъпчица може да прекрачи от брега на стойностните ленти към двучасова скука.

В заключение: Сериозен филм, изправен пред сериозно предизвикателство – да пресъздаде разсекретена от Бил Клинтън мисия на ЦРУ, със сериозни режисьорски амбиции и резултат, достоен за адмирации, въпреки всичките ми гореизложени „но”-та.

 

Почетен със „Златен Глобус” за най-добър режисьор, Арго участва в тазгодишната Оскар надпревара, но без шансове за нови режисьорски нашивки за Афлек.

Във всеки случай – по моето прескромно мнение му предстои успешна кариера в директорското поприще.