За Трифон и Валентин, за противоположностите, които се привличат, мечетата, балоните – сърца и други небивалици

 

Едната ми прекрасна колежка си направи застраховка срещу „Мече със сърце и цветя за Свети Валентин”  и се обаждаше на гаджето си по няколко пъти на ден, за да му я размаха под романтичния нос барабар с наказателните клаузи по нея.

Другата изпрати електронна картичка за любовния празник на приятеля си, като според мен дълго се колеба дали да не е анонимна, защото нямаше нужда да й гледат на боб, за да предвиди реакцията на любимия мъж.

Свенливият, загърбен романтизъм на едната и агресивния антилигавизъм на другата се превърнаха в повод за напоителни офис-закачки.

 

Часове преди голямата вечер валентинската истерия достигна своя апогей и се изроди в ексцентрични предложения низвергнатите романтици от двете чудесни на вид конфигурации да образуват временна двойка за празника и да отидат да си чуруликат някъде, далеч от скептичните погледи на безсърдечните си половинки, които пък на свой ред обмениха идеи да поседнат на бира и картофи в някоя бирария, спасявайки се от парада на розови балони по  софийските улици.

В крайна сметка здравият разум надделя и не се стигна до раздели навръх празника.

Оттук в главата ми пърхат всякакви весели мисли за юначното противоборство между Трифон и Валентин и за това между романтичната и прагматична част от народонаселението.

След като се зарових дълбоко в рама си и измъкнах оттам де що има казуси, свързани с днешните ми чудения, процесорът ми обработи данните и изплю резултата: 99% от познатите ми образуват „неподходящи комбинации от противоположности”.

Сигурно има някаква причина за това, разсъждавам си кротко на клавиатура, не е случайна таз природна гавра, а и на свой ред никога не съм вярвала в онова идиотско клише за противоположностите, които се привличат, независимо от хилядите примери, които щедро ми предоставят обкръжението ми, филмите и книгите.

Теоретична постановка номер 1 – двама съвършени романтици в Деня на влюбените. Единият е избягал от работа, за да посипе спалнята с тонове розови листенца, а другият е сторил същото, за да декорира хола с 12 балона под формата на сърца, прободени от стрела, колкото са годините на връзката им..Бум, сблъсък на входа на любовното гнезденце и изненадите отиват по дяволите, оттам и празника!

Теоретична постановка номер 2 – двама отявлени темерути на тема демонстриране на нежни чувства, се прибират вкъщи след работа, сериозно раздразнени от целия кич, комерсиална експлоатация на католически празник и малоумщината на половината си близки и познати, които са се осмелили да им честитят празника.

Двамата отварят бутилка вино в чест на Трифон и вдигат наздравица в чест на собственото си здравомислие. Една прекрасна, средностатистическа вечер у дома, в която нито едно дебелобузо или дебелогъзо амурче не е допуснато да хвърчи нагоре-надолу и да опикава пейзажа.

Извод 1 – двойка от първия извънземен вид рядко се среща по нашите поне географски ширини, защото на нашенските мъже им е генетично закодирано, че трябва да се държат като диваци, които мъжествено скърцат със зъби, пърдят, оригват и държат в ръце хамута на нелепата чувствителност на нежната си половинка!

Извод 2 - двойка от втория вид е много по-вероятна комбинация, защото българските жени отдавна са се предрешили във вънканшност, пардон вътрешност нова и удобно са прегърнали идеята да се държат, мислят и чувстват като мъже, колкото и невъзможно да изглежда това на недостигналите тази зрялост на еманципацията нежни създания от дамски пол.

Извод 3 - Двойка от противоположности е най-доброто, което може да се случи на всички, защото е доказателство, че двамата сме от различни полове, независимо дали визираме физически или емоционален такъв и независимо кой е в ролята на романтика.

Извод 4 – от участник в конфигурация на противоположности,  неусетно съм се превърнала в ин-а или ян-а от заедност, в която романтизъм НЕМА! Дали защото афинитета ми към самостоятелност и  еманципация дава своите резултати или защото така ми е по-удобно...за да не се разочаровам!

Обобщение: мили колежки, искрено се радвам за вас, че имате връзки с противоположности.

 

Няма да се учудя, ако нежното сърце на Станимир подтикне Стефка да стане колекционер на малки, големи и още по-големи мечета, които тайно да гушка вечер, когато него го няма! А искрено се надявам прегръдките на Александра, създадени за най-големия мечок на света, на следващия Валентин да не останат празни, защото любимият й мъж може да е мъжкар, но трябва само да се погледне красивите й влажни очи, за да разбере, че тя няма нужда само от силно рамо, а и от мъж, който може да си поволи компромиса понякога да бъде нежен...защото любовта, мили мои, винаги изисква жертви-:)