Учебник по любов – никога не е късно...

В неделя съм склонна да гледам филми, в чието заглавие има любов, особено ако е изписано на италиански. Не като компромис с филмовите ми приоритети, а като заслужен десерт, който рядко си позволявам – не заради фигуралните проблеми на средната ми възраст, а защото сриктно си следя нивата на кръвната захар.

„Любовта е чувство, което задвижва всичко,

Понякога тя предава, обръща всичко с главата надолу,

И се отнася далеч като бумеранг, а теб те оставя да седиш срещу вятъра

С идиотска усмивка на лицето..”

„Няма значение дали е млада любов, къса или дълга,

Важното е от нея сърцето да замира, ръцете и устните да треперят...”

Това е първата глътка от тройния филмов любовен коктейл, която опитах с насладата на тинейджър, открил алкохола или на някой, който внезапно е решил да се откаже от въздържанието..Особено след като разбрах, че ще ми го поднасят Робърт Де Ниро, Моника Белучи и Микеле Плачидо...

Първи Порив на любовта – Младост

Любимата ми част, защо ли...

Разкошен италианец – адвокат, казах ли разкошен, заминава за Тоскана за двудневна командировка, разделяйки се с нежелание с годеницата си. За един ден се влюбва, вдетинява, пропива, прави секс на капака на кола, забравя кой е бил, сприятелява се с местните зевзеци, изживява се като Дон Кихот....Разбирам го, на мен само думата Тоскана ми действа опияняващо, като непретенциозно, искрящо, сламено на цвят Пино Гриджо ( с аромат на круша - сладост, бяла праскова – сочност, зелена ябълка - свежест и ананас – страст), което те подтиква да скочиш в купата слама на младостта и да се търкаляш до изнемога там, докато се умориш да бъдеш щастлив..или осъзнаеш, че животът не може да бъде вечна ваканция, а най-силната любов...е кратката.........

И се върнеш обратно към живеенето – в очакване на следващата ваканция или спомени за тази, незабравимата.

Заключение: Ще отида в Тоскана, ще пия вино с местните зевзеци, ще се смея от сърце, както се смях на първата част на тази великолепна лента, ще се влюбя, ще оставя частица от сърцето под звездното тосканско небе и ще се върна в БГ усмихната като идиот – само със спомените си, но какво друго остава от младостта или любовта:).

Втори Порив на Любовта- Зрелост

Или Никога не е късно да станеш за резил, дори ако винаги си бил идеалният съпруг. След лудата, шампанизирана първа част, тази определено ми доскуча, но само докато не приех факта, че любовта в зряла възраст може да не е с вкус на пенливо вино, но пък е тръпчива, присъствена, опияняваща като гъсто Мерло или достополепен Мавруд. Или пък може да не е любов, може да е страст като страничен ефект на жаждата за любов, онази люБов от първата част...

Заключение: Най-хубавото на Младостта е Любовта, а Зрелостта по презумпция изпитва постоянна носталгия по Младостта и затова може да си измисли любов, да сбърка страстта с любов, да подмени любовта със страст...

Нищо вече не е същото, но ти тайно винаги си млад и влюбен, защото сърцето ти винаги е в Тоскана и обича, докато ние се бъхтим да свалим 10 грама от 10-те си наднормени килограма в някой фитнес, слагаме си  тупета, за да маскираме плешивината или ставаме нимфоманки, за да оправдаем факта, че ни липсва първичната страст от първата част...

 

Трети порив на любовта: ....След

Неслучайно точно тук се срещат Моника, Микеле и Робърт.

Разкошната Моника Белучи - въплъщение на страст и неостаряваща женственост, Микело Плачидо - тъжно остарял, поне в моите очи, защото първият мъж, който съм обичала, беше негов двойник, и Робърт де Ниро, разведен и оставил „всичко” зад гърба си, който не образува възхитителна двойка с Моника, но пък любовта никога не изисква две равностойни по качества половинки, за да ги свърже в едно...

Третата част те кара да вярваш, че няма след, няма в началото, няма първа и втора част, има живеене, обичане, и никога не е късно за тях, независимо дали младостта те е отминала, сърцето ти е там, в Тоскана, и никога не знаеш дали няма да бъде пронизано от стрелата на 20-годишна амурка. Нещо като Бейлис, след романтична италианска вечеря...Каквото и да си погълнал преди това, бива погълнато от страстта към живота...........

Такова разкошно емоционално и визуално пиршество не си бях организирала отдавна. Италианско, пълно със страст, подправено с ирония, поръсено с топлина, човечност и надежда... за любовта.

Оказа се, че съм прескочила първите Учебници и съм изгълтала на екс един от последните, а не мога да си го позволя, защото никога не съм била отличничка по дисциплината любов. Затова сега се връщам да повтарям, в първи клас и Част първа на Учебник по любов. Никога не е късно...