Лабиринт - Губиш се в него в добрия смисъл на думата!

Странните Съвпадения в живота никога не са случайни, това се отнася и до мойто „запознанство” с Кейт Мос. В един и същи ден си купих „Гробницата”, (в момента я чета на малки порции, защото ми харесва твърде много, за да си позволя да я изконсумирам на екс), а вечерта  непланирано изгледах „Лабиринт”, който  оказа се, е базиран на друг художествен труд на същата авторка, нямаща нищо общо с кльощавата актриса.

Лабиринтът е историческа приказка, съвременна мистерия с елементи на трилър, сюжет в сюжета, паралелни истории от 13 и 21 век, които в крайна сметка се пресичат логично в точката, наречена развръзка на филма.

 „

Накратко:

Минисериите проследяват отделните, но както се оказва, свързани истории, на две французойки, историчката Алис Танър и  средновековната й предтеча Алаис, която по време на кръстоносните походи и катарските кланета в средновековна Франция, се оказва въвлечена в тайната на Светия Граал и опазването й.  Като доброволец в археологически разкопки, Алис случайно открива гравиран пръстен, което я сблъсква с могъща тайна организация, преследваща Светия Граал, с чудовищни заговори и конспирации.

 

За разлика от книгата на Мос, която си къткам скъпернически за по-дълги дни, изгледах 2-те части на „Лабиринт” наведнъж, защото от точно такова гледиво имах нужда. В него има всичко за моите интелектуални, емоционални, киномански апетити.

За историческия ми глад - темата за катарите – френските богомили, най-многобройната част последователи на религиозното движение извън България по това време.

За афинитета ми към мистиката и религията  – преследването на Светия Граал, която истерия ме преследва от Шифърът на Леонардо до ден днешен във всяка втора книга или лента и вече ми действа като интелектуален афродизиак.

За киноманския ми гурмеизъм – две умело преплитащи се интригуващи истории в различни исторически времена, не могат да не ме спечелят, освен ако не става реч за фантастика.

Лабиринтът от случки е пристрастяващо сложен и увлекателен, а образите на героите –завършени и многопластови. Обичаш добрите, ненавиждаш лошите! Точно като черно-белите схващания на катарите,  според които от вечност се води война между два непримирими принципа — светлината и тъмнината, духа и материята, доброто и злото.

Всичките тези борби се водят в Лабиринт и зрителят участва в тях, не просто се дави в кръвта от стотиците сцени на жестокост, които идват малко в повече. Добавете брилянтната игра на не5зведен актьорски състав и лентата автоматично се нарежда и във вашия списък „must see”.

 

Светият граал, който през вековете от чашата на Христос, придобива мистериозните очертания на нещо нетленно и нематериално, неусетно се превръща в тайна на безсмъртието и вечната младост. Та тази тайна вълнува, откакто свят светува.

Едва ли някой някога ще я разбули, защото не можем да пренапишем историята на Адам и Ева, започнала в Едемската градина, а и наивистичният сремеж към безсмъртие е именно онзи стимул за всяка човешка простосмъртност, който вдъхновява да оставим нещо след себе си...В случая Кейт Мос оставя страхотни истории...

А аз съм буквално гладна да дегустирам колкото се може повече блюда на нейния талант..До пресищане...