Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Monday, December 31, 2012

New Year’s Resolutions.





Ставам раздразнителна като не мога да намеря точен и семантично удовлетворителен  превод на някой английски израз. Отдавна изпитвам филологическо безсилие пред прословутото New Year’s Resolutions. В превод:  От Нова година ще спортувам, няма да пуша, ще си намеря нова работа, ще бъда по-добър човек...и прочие самопожелания винаги звучат мотивиращо, оптимистично, относително постижимо и са добро начало на една Дай Боже добра година!

Открих словото на Архимандрит Серафим \монах и най-големият ни християнски поет от миналия век\ преди години, случайно попадайки на неговата страхотна детска поезия. Стихотворението му за Нова година е  моeто лично тазгодишно New Year’s Resolutions.


                             НОВАТА   ГОДИНА

                                                         от Архимандрит  Серафим


Безименна  идвам.  Вий  дайте  ми  име!
И  празна  дохождам,  вий  дайте  в  мен  плод!
Такава  ще  бъда,  каквато  сами  ме
изваете  вие  във  своя  живот.

 „Щастлива"  наричат  ме  „нова  година"
онез,  що  не  знаят,  че  празен  съм  съд.
Аз  просто  поле  съм,  което  в  градина
цветуща,  превръща  единствен  трудът.

От  мен  радост  чакат  онези,  които
в  съдбата  измамна  са  вдали  сърце.
Аз  буен  поток  съм  и  в  мойто  корито
се  крий  златен  пясък  за  смели  ръце.

Аз  взимам  и  давам,  въздигам  и  свалям.
Аз  водя  към  бога,  към  ада  влека.
Аз  чистя  душите  и  в  грях  ги  окалям.
Аз  давя  и  къпя  -  чудата  река.

Безименна  идвам,  вий  дайте  ми  име!
Безлика  дохождам  сред  вас  във  света.
Такава  ще  бъда,  каквато  сами  ме,
о,  люде,  отпратите  -  към  вечността...

Ако досега съм чакала Нова година да дойде в живота ми и да бъде щастлива, успешна, удовлетворителна, смятам за пръв път да погледна на нея като на празен съд, който очаква нетърпеливо моя избор с какво съдържание ще го изпълня. Дали ще налея в празничния ритон горчивка, или отлежало вино от мъдрост и зрялост, или зелен чай с очистителен ефект – това е мой избор, не на съдбата! Или поне това ще изпиша като мото горе вдясно – на първата страница от празната глава 2013 от книгата на живота ми.

Едно нещо знам със сигурност – жадна съм да отпия от вълшебната отвара, която МОИТЕ намерения, не очаквания, ще сътворят. Тя няма да бъде амброзия от пречисти мисли, нито заклинание срещу грехове, защото никой грях не ми е чужд, няма да бъде магия за душевен мир и равновесие, нито хапче срещу хроничното ми безсъние.

Аз  буен  поток  съм  и  в  мойто  корито
се  крий  златен  пясък  за  смели  ръце.

Ще стана златотърсачка на смисъл в живота, вместо да чакам да се сменят цветовете на реката като в приказката и да ме окъпе златната – ей така – заради търпението ми! Ще изровя с нокти обикновения пясък по речното дъно и ще открия малки кристалчета вечност, ще си направя амулет от тях, да ме пази от празно живуркане и отмятане на страниците на календара, докато пясъчният часовник на времето отмерва моето време на тази земя..

Аз  чистя  душите  и  в  грях  ги  окалям.
Аз  давя  и  къпя  -  чудата  река.

Чистотата на душата е относително понятие, особено когато става въпрос за собствената ни. И моята като вашата, е белязана от много грехове, но аз я чувствам пречиста, когато обичам, мечтая, прощавам...Няма да мога да я спася от нови изкушения и падения, но ще я отворя широко за повече любов, състрадание и човечност – като противоотрова на дяволското начало, което е заложено в нас...Ин и Ян, Добро и Зло, Черно и Бяло, в нас се преплитат, както пее Георги Христов, и така ще бъде, докато свят светува...

Такава  ще  бъда,  каквато  сами  ме,
о,  люде,  отпратите  -  към  вечността...

За себе си и за вас, приятели, надявам се, след една година, да отпратите 2013 във вечността – не с фанфари, а с благодарност, че тя не е била година, отредена ви от съдбата, а година, която вие напук на съдбата или с нейното благоволение – сте отредили да бъде Година на Вашата воля. Само трябва да намерите в себе си божествената искрица на сътворението.

Сътворете си една щастлива 2013!


Tuesday, December 25, 2012

Носталгично на Коледа!





Тази сутрин синът ми си намери под елхата Таблет , не за друго, а за да остави на мира лаптопа ми.... Това не е моя грешка, това е бъг в генетичния код на поколението.
А аз си позволих вместо 1000000 калории в хапка баклава, носталгична порция обилно напоени със захарен сироп спомени за празниците на моето детство... 


Нямаше Бъдни Вечер и Коледа, затова и соцпредтечатата на сегашния рекламно ангажиран Дядо Коледа се наричаше Дядо Мраз. Имаше обаче Зимна Ваканция, честването на Новите години не беше забранено, а Сурва беше най-хубавият празник в годината….
Спомням си...
Еднометровият сняг, който обграждаше с приказни дувари тесните улички на родния ми град, снежинките, които ласкаво се топяха върху нослето и изплезените ни езичета..., белите пъртини, оставени от дървените ни шейни, ожесточената война със снежни топки, мокрите крачета, ледените ръчички, светналите очички!
Спомням си бананите и портокалите, за които всички чакаха на опашка и щом кацнеха във фруктиерите по масите, (една от първите думи с английски корен, които съм добавила към речника си) - цялата къща се изпълваше с усещане на празник и екзотичен разкош...
Писмата от 45-те ми руски другарчета, които около Нова година пристигаха пълни с дъвки и конфети и тайнството на скромното им съдържание - прескъп дар за скромните ми претенции и очаквания към нечия щедрост...
Торбичката, извезана от баба ми, сурвачката от дрян, отрязан от дядо ми,  нагиздена с пуканки, сини сливи и памук.....
Елхата, окичена с приказно красиви играчки-като фин китайски порцелан, сравнени с китайската шир-потреба днес...
Нетърпението да се събудиш на Сурва и да грабнеш ритуалния арсенал, подготвен от предишната вечер... Дренчето удря с всичка сила по гърбините, а медени гласчета, немутирали от пуберитета наричат: “Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна, голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”. Торбичката се пълни с  Колаченца с яйце, орехи, дребни благини и парички за здраве, не банкноти. 
Радостта,с която ревизирахме сурвакарската реколта и сортирахме детското си имане...
Доволна съм, че съм се родила в щастливи соц-времена.
Синът ми може да получи таблет, но няма да има шанса дори да се докосне до очарованието на моето детство с вкус на печени орехи, ушав и истински сурвакарски колачета, замесени от отрудените, любвеобилни ръце на баба, която отдавна я няма...




Sunday, December 23, 2012

Приказки за Коледа



Няма нищо по-тъжно от това да се събудиш в утрото на Коледа и да не си дете. Ерма Бомбек


Ето защо всяка година по Коледа се събуждам в дома на моето детство, нищо че от безгрижието ме делят десетилетия...Посипвам щедро с канела капучиното си, направено с домашно мляко, слагам корички от портокал върху бумтящата печка с дърва, опитвам с благовение парчето сочна, пухкава, блага баница, която мама е спретнала за празника, и си избирам коледно четиво...Чета на глас и успявам да забравя, че не съм дете....Това е част от вълшебството на мойта Коледа. Направете го и вие, нека да поиграем нещо като "Предай нататък"..усещането за Коледа!


 Днес ще прочетем любимата ми приказка Топлата ръкавичка от Ангел Каралийчев!

 


За Нова година мама подари на Тошката две жълти вълнени ръкавички. Те имаха само по едно пръстче, но бяха леки пухкави и топлички. За ръкавичките мама разплете какината фланела, защото такава хубава прежда никъде не се намира. Пустата мама! Отгоре на ръкавичките извезала две кученца от червени конци. Те не са живи, но досущ приличат на Страхилча. Ще попитате: кой е този Страхилчо? Той е истинско куче. Живее в дървената колибка под ябълката и варди къщата. От нищо не се бои. Само нощем го е страх от тъмното и лае, без да има защо. А е много хитър. Толкова е хитър, че не може повече. Ако си хвърлиш шапката на улицата, за един миг ще изтича, ще я захапе и ще ти я донесе. И не я пуска на земята, а застава на задните си крака и ти я подава в ръцете.
— Дръж, сине — рече мама и подаде ръкавичките на Тошката, — да ти топлят ръцете, когато идеш на пързалката, но гледай да не ги загубиш, защото ти ги подарявам от сърце.
Сякаш не рече тъй мама, а му поръча:
— Тръгвай, Тоше, на пързалката да си загубиш ръкавичките!
И Тошката свърши тая работа. Повлече шейничката си към Заешка могила, където е пързалката, спусна се три пъти като вихър надолу, но на четвъртия път шейната му се прекатури и той заби главата си в снега. Измъкна се побелял от сняг, запъхтян, поотърси дрехите си и тъй като му стана студено, подири в джоба мамините ръкавички. Извади едната, но другата я нямаше. Захвана да я търси по цялата пързалка. Никъде не можа да я намери. Сякаш беше потънала в земята. Буца заседна на гърлото му, когато повлече шейната си към дома. През цялата вечер ходеше нацупен. И новогодишната баница с късметите не му се услади. Като си легна, дълго се въртя в леглото и не можа да заспи. Мама нощес до втори петли си вади очите над тия ръкавички, а той изгуби едната още при първото си излизане!
Сега да видим къде е ръкавичката.
Тя се изтърси от джоба на Тошката, когато той обърна шейната и си заби главата в снега. Леката ръкавичка хвръкна като птиченце и падна зад една трънка. Потули се, затуй Тошката не можа да я намери. Щом децата се разотидоха и пързалката опустя, от съседната горица изскочи Зайо Мустаков. С пет-шест юнашки скока той се изкачи на могилката, погледна отвисоко към селото, където трептяха много светлини като звезди, нападали на земята, и въздъхна:
— Тая нощ всичките послушни деца ще получат подаръци, само за мене няма нищичко!
И Зайко вдигна предната си лапичка, за да си избърше окото. Като го избърса, той се втренчи към трънката и видя, че там върху снега нещо се жълтее. Заешкото му сърце радостно затупка. Дали не е круша? Бързо се втурна към ръкавичката. Побутна я боязливо с крачето си, дори я обърна, но щом съзря извезаното кученце, отскочи три крачки назад. Уплаши се, горкият, от кученцето, но то си кротуваше върху ръкавичката.
— Добро кученце! — тихо си рече Зайко Мустаков. — Ще си го взема да ми варди къщурката.
И приближи пак към ръкавичката. Но тъкмо когато посегна да я вземе, изневиделица изскочи Кума Лиса Кокошарска.
— Не я пипай! — викна тя.
— Защо? — обърна се слисан Зайко.
— Защото само на мене прилича да нося ръкавички. Най-напред ще си я надяна на едното краче, сетне на другото, сетне на третото… Чудесна ръкавичка!
— Я па тая! — накриво я изгледа Зайко Мустаков. — Махай се или ще насъскам кученцето да ти скъса кожухчето!
Лиса Кокошарска се ядоса и се озъби на Зайка, но той не беше от страхливите.
— Кра! Кра! Крадци! — размаха крила над трънката един гарван. — Тази ръкавичка е на Тошката! Вие сте я откраднали. Ей сега ще повикам Страхилча!
И гарванът хвръкна към село.
Откъм гората се зададе и глупавият Вълкан Вълканов. Почна да ломоти:
— Какво вие таковате тука? А-а-а-а, ръкавичка сте намерили! Тя ще бъде моя. Защото съм най-силният звяр в гората. Който посегне към нея, ще го разкъсам.
И Вълкан затрака със зъби, защото той можеше да работи само със зъбите си.
— Моля ви се — довтаса и Катеринка Пухлева, — продайте ми тая ръкавичка! Давам за нея два жълъда!
— Я бягай оттука, че като река ам — само на катерички ще ми станеш! Какво таковаш и се навираш тука? — изръмжа Вълкан Вълканов и зина.
Тогава Катеринка изврещя, Кума Лиса Кокошарска затявка, Зайо Мустаков се засили и направи такъв скок, че прескочи цялата могила, но пак се върна.
Отдън гората затрополя самият Медун Мецанов.
— Каква е тази дандания? — ревна той. — Защо ме събудихте посред нощ от зимния ми сън? Кой от вас предизвика свадата?
Зверовете мълчаха с наведени глави.
Тъкмо в туй време откъм село дотърча Страхилчо. Той не беше виждал горски зверове, затуй безстрашно се приближи до тях.
— Защо се карате? — изджафка той.
— За ръкавичката! — отвърна Лиса Кокошарска. — Ние намерихме една ръкавичка и не можем да я разделим.
Хитрият Страхилчо хвърли едно око към ръкавичката на Тошката, позна я и рече:
— То е най-лесна работа. Я се наредете един до друг с очи към могилката. Щом река „ав“ — всички тичайте нагоре! Който стигне най-напред на върха — негова ще бъде ръкавичката!
Зверовете се наредиха: най-отдясно — Медун, до него — Вълкан, до Вълкана — Лиса, до нея — Зайко, а до Зайка — Катеринка.
— Ав! — изджафка Страхилчо и зверовете се втурнаха нагоре.
А Страхилчо захапа ръкавичката на Тошката и — дим да го няма. Изчезна към селото:
На другата сутрин, когато Тошката се показа на прага със сурвакница в ръка, от кучешката колибка изскочи Страхилчо, захапал изгубената ръкавичка.
— Хей, къде си я намерил? — весело извика Тошката, грабна я от устата му и за награда му даде един краищник от новогодишната баница.

 

Saturday, December 22, 2012

Коледа като вдъхновение!



Обичам дори кича на Коледа, произведените от милиони малки Ченчета топки, камбанки, гирляндички, пеещите същества от неизвестен пол и произход, също като тези от детските филмчета, които синът ми гледа в захлас.
Обичам цветовете на Коледа – контрапункт на сивите строги, досадни, скучни тоалети на делника. Обичам глупавите реклами и страхотните реклами с Добрия Старец и антуража му, даже тазгодишната с Жорж Ганчев ме издръзни съвсем малко, успях да се абстрахирам и от късите му гащи, и от нелепата перука, а най-вече от факта, че достолепието на годините му му е позволило да приеме да бъде главният шут в подобна рекламна дивотия.
Коледата е вдъхновение ...за пишман готвачи, за кулинари, за начинаещи домакини, за заклети почитатели на Фаст Фууд и всички храни от последния ТОП 10 на Гриин Пийс.
От години събирам креативни коледни идейки, които с радост ще споделя с вас – като предчувствие за светлия празник, като предизвикателство към вашето кулинарно и естетско вдъхновение, като пожелание тази година, след края на света и в началото на новата духовна ера, да направите празника си по-цветен, по-ефектен, по- специален и по-красив!

Нарежете брауниса на триъгълници и хоп – ето ви вкусна елхичка, на която й трябват захарна пръчка, малко цветни бонбони и шприц за гирлянди.

Дори и да не сте майстор на домашни бонбони, трюфели и прочие, можете да използвате готови и да спретнете еленчета за чудо и приказ – с рогца от солети, панделка за разкош и бонбонки за очички и носле.

Палачинките лесно ще се превърнат в пухкава елхичка, ако успеете да ги извадите от тигана с различна форма, поръсите с пудра захар, гарнирате с плодове и завършите със звездичка от карамбол.

Пицата също може да се превърне в елха, само остава да я спретнете като форма, да я гарнирате със здравословно количество спанак и декорирате с чушчици, домати, сирене или каквото въображението ви роди.

Топлият шоколад навръх Коледа е задължителен за американците, но не виждам какво пречи да заимстваме тази висококалорична традиция, особено ако го сервираме в големи чаши с кацнали на ръбчето им вкусни курабиени къщички.

Грозните Какаови мъфини могат да се превърнат в истински произведения на изкуството, ако ги закичите с една истинска ягода, а същата маскирате с пудра захар и масло в зелено...и поръсите с дребни бонбонки.

В елха може да се превърне салатата ви от краставици и чери, плодовата ви салата, а защо не и задушените ви броколи или микса от подбрани сирена към още по-подбраните вина, които сте приготвили за празника.
И още много други вариации и интерпретации на тема „всичко коледно е вкусно” оставям на Вашето въображение.
Нека подготовката за празника бъде празник, а не задължение! Празник с неочаквано добро и цветно настроение!

Friday, December 21, 2012

Апокалиптично - Прощално


Край на света или не, не се знае, но винаги е време да напишеш прощално писмо. 
Маркес, жив и здрав да е, написа своето преди мнооого години, ей така, да е отметнал таз задача човекът! Тъй като той е мое истинско литературно вдъхновение и тъй като са малко хората, на които искам да кажа сбогом преди имагинерния или реален апокалипсис, ще си позволя тази свобода на словото и емоциите!

 

Ако можеше да отложа края на света с още един ден, ще се обадя на всичките си приятели, разпръснати по белия свят като атоми от Големия взрив на сътворението и ще им кажа: Простете ми, че в последните години аз съм лош приятел, а всички вие знаете, че бях най-добрият!
На враговете си, които не познавам, не съзнавам, че имам, не заслужавам или пък напротив, ще кажа: Мразете ме, аз не зная що е омраза и се надявам, че някой ден нещо ще ви освободи от нея, и нека това не е краят на света!
На бившите си любови: Благодаря, че сте били причина за сърцето ми да тупти, а не просто да пулсира!
На неизживените си любови: Когато съдбата реши, че двама души трябва да са заедно, нищо не може да й попречи, освен краят на света! Или пък страховете ни, които ще ни попречат да разберем кога сме живели и кога е дошъл краят!
На детето си: И целият свят да бъде изпепелен или да замръзне, вярвам, че ти ще бъдеш в избраните да пренесат живота на друго, по-добро място, точно като в един от последните апокалиптични филми!
На всички, които съм наранила, бих подарила стих в знак на разкаяние!
На тези, които съм простила, бих простила още веднъж!


Бих се усмихвала всеки ден по 1000 пъти!
Бих казвала: Обичам те на всички, които ценя, всеки миг, докато им омръзне да го слушат!
Бих скочила в пропастта, но в тандем!
Бих отишла в Тибет, Тоскана и на остров Бали – последната дестинация е само заради филма „Яж, моли се и обичай”
Бих яздила слон, камила, магаре...
Бих научила езици, много, или поне насъщни думи като „Обичам те”, Наздраве, Добър ден, Лека нощ, на всички тях!
Бих отишла да живея някъде в Родопите, в безвремието, в нищото, а всъщност в сърцето на света и всяка вечер бих заспивала под звуците на тишината!
Бих изкачила 100 върхове, па макар и хълмове...
Бих нарисувала картина, макар че съм пълен арт – провал!
Бих написала най-накрая роман!
Бих прочела отново всичките си любими книги, макар че няма да ми стигне времето...
Бих прекарала месец в библиотека, спейки на пода й и хранейки се с мъдрост, докато преям...
Бих потърсила вдъхновение на немислими места!
Бих била по-добра към тези, които имат най-голяма нужда от добрина...
Бих обичала всеки миг от този живот, така сякаш всеки следващ е краят.
Бих дочакала следващия край на света в мир и любов, без страхове, че животът, любовта или светът ще свършат!


До утре, най-скъпи мои! 

Желая ви ново начало!