Носталгично на Коледа!

Тази сутрин синът ми си намери под елхата Таблет , не за друго, а за да остави на мира лаптопа ми.... Това не е моя грешка, това е бъг в генетичния код на поколението.

А аз си позволих вместо 1000000 калории в хапка баклава, носталгична порция обилно напоени със захарен сироп спомени за празниците на моето детство... 

Нямаше Бъдни Вечер и Коледа, затова и соцпредтечатата на сегашния рекламно ангажиран Дядо Коледа се наричаше Дядо Мраз. Имаше обаче Зимна Ваканция, честването на Новите години не беше забранено, а Сурва беше най-хубавият празник в годината….

Спомням си...

Еднометровият сняг, който обграждаше с приказни дувари тесните улички на родния ми град, снежинките, които ласкаво се топяха върху нослето и изплезените ни езичета..., белите пъртини, оставени от дървените ни шейни, ожесточената война със снежни топки, мокрите крачета, ледените ръчички, светналите очички!

Спомням си бананите и портокалите, за които всички чакаха на опашка и щом кацнеха във фруктиерите по масите, (една от първите думи с английски корен, които съм добавила към речника си) - цялата къща се изпълваше с усещане на празник и екзотичен разкош...

Писмата от 45-те ми руски другарчета, които около Нова година пристигаха пълни с дъвки и конфети и тайнството на скромното им съдържание - прескъп дар за скромните ми претенции и очаквания към нечия щедрост...

Торбичката, извезана от баба ми, сурвачката от дрян, отрязан от дядо ми,  нагиздена с пуканки, сини сливи и памук.....

Елхата, окичена с приказно красиви играчки-като фин китайски порцелан, сравнени с китайската шир-потреба днес...

Нетърпението да се събудиш на Сурва и да грабнеш ритуалния арсенал, подготвен от предишната вечер... Дренчето удря с всичка сила по гърбините, а медени гласчета, немутирали от пуберитета наричат: “Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна, голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”. Торбичката се пълни с  Колаченца с яйце, орехи, дребни благини и парички за здраве, не банкноти. 

Радостта,с която ревизирахме сурвакарската реколта и сортирахме детското си имане...

Доволна съм, че съм се родила в щастливи соц-времена.

Синът ми може да получи таблет, но няма да има шанса дори да се докосне до очарованието на моето детство с вкус на печени орехи, ушав и истински сурвакарски колачета, замесени от отрудените, любвеобилни ръце на баба, която отдавна я няма...