Открих словото на Архимандрит Серафим \монах и най-големият ни християнски поет от миналия век\ преди години, случайно попадайки на неговата страхотна детска поезия. Стихотворението му за Нова година е моeто лично тазгодишно New Year’s Resolutions.
НОВАТА ГОДИНА
от Архимандрит Серафим
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам, вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
„Щастлива" наричат ме „нова година"
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз просто поле съм, което в градина
цветуща, превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам, въздигам и свалям.
Аз водя към бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.
Безименна идвам, вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите - към вечността...
Ако досега съм чакала Нова година да дойде в живота ми и да бъде щастлива, успешна, удовлетворителна, смятам за пръв път да погледна на нея като на празен съд, който очаква нетърпеливо моя избор с какво съдържание ще го изпълня. Дали ще налея в празничния ритон горчивка, или отлежало вино от мъдрост и зрялост, или зелен чай с очистителен ефект – това е мой избор, не на съдбата! Или поне това ще изпиша като мото горе вдясно – на първата страница от празната глава 2013 от книгата на живота ми.
Едно нещо знам със сигурност – жадна съм да отпия от вълшебната отвара, която МОИТЕ намерения, не очаквания, ще сътворят. Тя няма да бъде амброзия от пречисти мисли, нито заклинание срещу грехове, защото никой грях не ми е чужд, няма да бъде магия за душевен мир и равновесие, нито хапче срещу хроничното ми безсъние.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Ще стана златотърсачка на смисъл в живота, вместо да чакам да се сменят цветовете на реката като в приказката и да ме окъпе златната – ей така – заради търпението ми! Ще изровя с нокти обикновения пясък по речното дъно и ще открия малки кристалчета вечност, ще си направя амулет от тях, да ме пази от празно живуркане и отмятане на страниците на календара, докато пясъчният часовник на времето отмерва моето време на тази земя..
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.
Чистотата на душата е относително понятие, особено когато става въпрос за собствената ни. И моята като вашата, е белязана от много грехове, но аз я чувствам пречиста, когато обичам, мечтая, прощавам...Няма да мога да я спася от нови изкушения и падения, но ще я отворя широко за повече любов, състрадание и човечност – като противоотрова на дяволското начало, което е заложено в нас...Ин и Ян, Добро и Зло, Черно и Бяло, в нас се преплитат, както пее Георги Христов, и така ще бъде, докато свят светува...
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите - към вечността...
За себе си и за вас, приятели, надявам се, след една година, да отпратите 2013 във вечността – не с фанфари, а с благодарност, че тя не е била година, отредена ви от съдбата, а година, която вие напук на съдбата или с нейното благоволение – сте отредили да бъде Година на Вашата воля. Само трябва да намерите в себе си божествената искрица на сътворението.
Сътворете си една щастлива 2013!
No comments:
Post a Comment