“Три
метра над земята”,
планирах просто да запълня лежерния неделен следобяд. Има някаква магия в тази
лента. Филм за младостта - лудата, безразсъдната, опияняващата, страстната,
единствената, готова да се опълчи срещу света, да забрави страха от смъртта,
издигащата 3 метра над небето. Приииска ми се неистово да бъда пак на 18, да се
влюбя в най-неподходящия, да ме возят на мотор, да пия от бутилката, да ми
предстои първия път, да го изживея, да очаквам следващия ден, само за да го
видя...Замислих се - любовта, младостта, животът свършват толкова бързо. И
знаеш, че никога няма да се повторят...
“Алберт
Ноббс”! Сигурна съм, че
по адрес на този филм ще бъдат изречени думи като лесбийски, травеститски и
прочие нелепости. Истината, поне в моите очи, е, че това е една великолепна
лента за малките и големи човешки слабости, за малките и големи душевни драми,
за нищетатата и мизерията, за малките и големите мечти, за бягството от себе си
и намирането на истинското аз. За това как Глен Клоуз може да превърне всеки кадър
в шедьовър. Признавам си, пристрастна съм към Глен, но препоръчвам с две ръце.
Всеки от нас има нужда да живее или да умре с мечти, независимо дали са за
часовник върху камината или за два портрета вместо един от двете страни на
същата! Мечтите придават вкус и смисъл на живота, независимо дали същият бива
живян в разкош, или в мизерия...
No comments:
Post a Comment