Седях и си мислех скоро мога ли да изброя на пръстите на едната си ръка филми с Оскар, които са спечелили Оскар в моята лична класация. Първата мисъл, която ме осени, беше „Brokeback Mountain”. Изгледах го отново (рядко си позволявам този лукс), буцата, която остави в гърлото ми първия път, вече я няма, но изкачването по планината на една грешна?, страстна, мъчителна любов..за цял живот...е все така вълнуващо и за мен откривателско по един воаьорски и едновременно пречистващ от заблуди начин.....
Да се върна на първия път ...
Беше късно вечерта, HBO все още предлагаше заглавия, които липсваха в Замунда, понагласих си възглавницата, пълна с оскарски предразсъдъци и забравих всичко....Като в просъница чух декларацията на силната ми половинка „Аз гейски филми не гледам”, който се завъртя се на другата страна и ме остави сама с „мъжката любов”. Хетеросексуалната ми природа никога не е имала сблъсъци, нито предразсъдъци към еднополовите влечения и връзки, но тази нощ за пръв път ги видях с ореол, колкото и богохулно да звучи. Те, чувствата на кривналите от правия път, са по-силни от другите, защото се борят с изпитващите ги, с целия свят, който е против тях, с „природата” и на зададеното им по рождение задължение да живеят като „нормални”.
Самота, която ражда близост, близост, която води до грях, грях, който се „изражда” в чувства. Чувства, които времето и пространството не успяват да разбият само на пух и прах от вина. Heath Ledger (каква загуба за хетеросексуалната част от човечеството е преждевременната му смърт) и Jake Gyllenhaal заслужават всички глобуси и оскари на света.
Без нито един диалог, който да ти помогне да разбереш „нередните чувства”, които двамата главни герои изпитват един към друг, без нито една дума, която да ги изрази, само брилянтна актьорска игра, която разказва, признава, провокира, просълзява...
Сюжет без много динамика, послания с малко думи, емоция, която стиска за гърлото, защото криволичи из хълмовете и долините на непозната за мен вселена от чувства!
Режисьорът споделя: Никога не
съм смятал лентата за смела. Веднъж влюбил се, всичко, от което се
страхуваш изчезва! Всичко от което се интересуваш е как да запазиш тази любов!
И това е мисъл на живот и любов!
Няма какво да определям аз жанра – той е романтична драма и мога смело да заявя, че този филм е една от най-красивите любовни истории, с брилянтна режисура и актьорско присъствие, които някога съм гледала. Горчивият вкус, който остави в устата ми, еклектично се смесва със сладостта от откривателството, че любовта има много лица и всички те са творение на природата.
Дори и за хомофобите, най-вече за тях, е задължително да гледат тази лента!
И едно лирично отклонение
Демонстрацията на Мачовщина по нашите географски ширини е толкова извратена, колкото е по Дивия Запад преди 100 години, но много по-нелепа. Четох едно интервю на Мадлен Алгафари.
„Мачото е мамино синче, той не е истински мъжествен. При този тип мъже мъжеството се предозира отвън, което говори за липсата му отвърте. Мъжът е мъжкар отвън, но не може да се разплаче, не може да изслуша другите, не харесва жената в себе си. По този начин той трудно може да бъде един истински чувствен мъж, може да изкарва пари, да е отговорен, да има силен дух, но пък в оонази зона, в която трябва да е емоционално съпричастен с жената, да я изслушва, да я подкрепя, той не може да даде нищо, защото у него липса вътрешната жена."
Замислих се, че ако мъжете не се криеха зад клишета като „Мъжете никога не плачат”, „аз не съм гей, че да се обяснявам” и прочие пещерняшки нелепости, връзката им с жените щеше да е много по-силна, точно защото е на една плоскост – като при двамата от Планината, които говорят на един език, тоест, не говорят, просто чувстват, затова им се получава....и тайничко завидях на всички еднополови двойки!
No comments:
Post a Comment