Ако искаш много силно нещо, го получаваш! На това учи прословутата Тайна \The Secret\, в същото се надявам да се убедя някой ден лично. Това внушава и вълшебният филм Необичайният живот на Тимъти Грийн „The Odd Life Of Timothy Green”, който се кипри с таг „фентъзи”, а е толкова красиво реален. Бездетна двойка рисува с думи мечтаната си рожба и на сутринта Тимъти Грийн е част от живота им – пораснал, далеч от съвършенството, плът от мечтите им...
Превъзходна история за това, че плът от плътта, кръв от кръвта и прочие възпроизводни формули, диктуват продължението на човешкия род, но обич от обичта може да сътвори чудо...
Чудо, което да ни научи, че децата се раждат в сърцата ни, че могат да ни направят по-добри хора, че децата ни ни правят родители, че родителството не е даряване на живот, а е даряване на най-чиста любов. Тя, същата, родителската обич, може да приеме всяка странност и несъвършенство у отрочето ни, и не се налага да я прощава, инстинктът е да стане още по-силна, за да я защитава!
Една приказка за любовта, неочакваните дарове на съдбата, за преображенията на щастието, за странните, ярките, неразбраните сред нас.
Докато го гледах, през цялото време си мислех за филма като алегория на обичайния, средностатистически проблем със зачеването, вманиачаването на тази тема доказано възпрепятства чудото на сътворението, силата да се простиш с идеята за собственото си „безсмъртие” нерядко се оказва панацея за проблема. Ако не забременяване, то узряване за мисълта да осиновиш...което е едно по-трудно осъзнаване на мисията да продължиш доброто у човешкия род.
Да дадеш дом на едно дете, дом в сърцето си, е най-голямото гостоприемство на този свят, а да оставиш нещо след себе си, не означава специално плът от плътта ти, достатъчно и гарантирано безсмъртно е да оставиш проекция на любовта си в нечия душа .
No comments:
Post a Comment