Django Unchained – Да преоткриеш Тарантино

Ако има филмов жанр след фантистиката, който да харесвам най-малко, това е уестърнът, а ако има велик режисьор, по който да не си падам и припадам, със сигурност, името му е Куентин Тарантино! Както са казали хората – голям залък лапни, голяма дума не казвай!

С кански киномански усилия седнах да изгледам последния му шедьовър Django Unchained, който се оказа шедьовър и по мойта шедьовърна скала и ме остави разтърсена поне 8.7 по imdb!

Тонове кръв, пушкала, които могат да попълнят бойното снаряжение на  малобройната платена бг армия плюс тази на Албания и други балкански страни, брой трупове, достатъчни за масовка на поне 4 филма на ужасите – дотук всичко си е ала Тарантино и е само блата за пицата HIT, която същият гарнира с щедро количество холивудски звезди - Jamie Foxx, Christoph Waltz и Leonardo DiCaprio и поръсва с брилянтни режисьорски хрумки и запазената си марка – щипка лудост.

Сюжетът: Малко преди Гражданската война в Америка, в ерата на Deep South and Old West, бивш зъболекар, д-р Кинг Шулц (Christoph Waltz), купува свободата на роба Джанго (Jamie Foxx) и го обучава за свой партньор, превръщайки го в „Най-бързата ръка на Юга”. Джанго обаче има мисия: да спаси жена си от прочутия Calvin Candie - брутален робовладелец и собственик на плантация в Мисисипи  (в ролята Leonardo DiCaprio).

Има нещо сюрреалистично в реалистично окъпаната от кървища картина, която те залепва пред екрана и те държи арестуван цели 2 часа, като нито за миг не ти идва наум мисълта да се освободиш от белезниците на киноманската си лудост, нито да отместиш дулото на Тарантиновия талант, долепено до слепоочието ти.

Остроумни до  виртуозност реплики и диалози, особено в първата част на филма! Безмълвно, черно, зловещо, брутално присъствие на Jamie Foxx; елегантно, очарователно харизматичен във всяка дума и жест Christoph Waltz; чудовищно доминантен в изпълнението си и хипнотизиращ Leonardo DiCaprio.

Не знам дали все още е идол на тинейджърите, но аз го преоткрих официално, декларирам го! Попивайки го с очи гримиран и чудовищно въздействащ, си го представях в ролята на Луцифер, през цялото време, дано някое режисьорско величие е видяло същия дяволски потенциал в него...

Да не забравяме остарелия Samuel L. Jackson -  в най-отблъскващата роля – на предателя, не си спомням да съм се радвала, че най-сетне някого са го направили на решето, макар и на филм, е, признавам си, този път ликувах!

Не 5, а 25 Оскара заслужава тази мътна, кървава, луда, бясна лента,  която си има от всичко по много – любов, алчност, вярност, принципи, жестокост, забъркани в задъхано препускане по пътя към жадуваните статуетки!

Най-доброто от Тарантино, несъмнено! Наслаждавах се на всяка минута от това меле, което смля на кайма всичките ми предразсъдъци към Куентин! Велик е!