Чужденецът - мила родна картинка

Дали съм фен на българското кинематографично творчество. Отговорът е Не, но пък откакто открих "Под прикритие" и се присъединих към твърдия му фенски електорат, реших да наваксам с всичко пропуснато родно през последните години, независимо дали е правено с бюджет за театрална постановка или с никакъв.

В случая с Чужденецът Ники Илиев очевадно не е имал проблем с финансирането (McDonald’s, Sopharma и M-tel са основни спомоществователи), щом Кристоф Ламбер (очарователно остарял) се подвизава във второстепенна роля, не е имал проблеми и с вдъхновението, защото режисьорският ентусиазъм блика от всяка сцена, нито с наградите за мое изумление - наши и чужди, за мен основният проблем е, че в края на филма си казаХ „Ах, дали не можех да гледам един френски филм вместо този”.

 

Тъй като съм си обещала, че ще бъда позитивна, ще започна с добрите страни.

Сюжетът! Идеята за дивно красива дивна селянка, която ако не си отваря устата, може да омагьоса всеки готин европеец, дори и такъв с аристократично потекло, е забавна, особено, както казах, ако същата не си отваря устата и не говори на несъществуващо българско наречие (диалект). Неслучайно рекламното послание на таз така наречена романтична комедия е "Езикът на любовта е интернационален", макЪр в края да става ясно, че шоп и дивна селянка винаги ще се разберат повече от французин и дивна селянка ( която се оказа с перфектен италиански!!!)

Самият чужденец, който винаги съм смятала за много безличен и бозав артист, пасва чудесно на ролята на паднал от Запада !

Ники Илиев е просто потресаващо симпатичен и нищо друго не му трябва, единственото, с което е прекалил е солариумът.

За мен най-сочната мръвка в родопския гювеч, забъркан от влюбения в мойта любима планина Ники, е лещенското семейство с 4 щерки, колоритни, натурални и пъстри, забавлявах се искрено с диалози, физиономии, гардероб, нрави...

Срещите и сблъсъците между изтока и запада са цветни, леко понапудрени, но реалистични, почти колкото реалистична е разликата в стандарта на живот по двете географски ширини, културните и социалните особености на двата братски народа, образно казано.

Имаше много недомислици – като защо влюбеният чужденец избяга от местопрестъплението, замина за Париж с мръсна газ (явно за да обсъди любовния си живот с мама и тате??), защо се върна...

Да не говорим за паралелната любовна история, която започна с няколко питиета на екс и явно докато не се натарълянкаха, и двамата млади не знаеха, че си падат един по друг.

Най-голямата пародия в режисьорските решения беше каратистката сцена с Ники и Блатечки, смях се от сърце. На второ място е изумителният миг, в която Магдето извади пушкалото да гърми виновника за лещенската трагедия.

 

В заключение – много наивитет, два три момента, които те разсмиват от сърце, защото са обилно поръсени с нашенски, родни, любими подправки, свежо, леко гледиво (това е моя дума), но нищо, което остава в главата ти, освен „Ракия НЕ”.

Филмчето е компилация от нов прочит на Бай Ганьо, Пепеляшка, Столичани в повече (Лещенчани в повече) и "С цървули по Дивия Запад".

Разбира се, да се гледа! опит за съвременна българска комедия не може да се види всеки ден.