Животът ни не винаги е това, което ни се иска да бъде. Вместо любов „докато смъртта ни раздели” и романтични вечери на свещи – действителността ни поднася семеен скандал след скандал за битовизми и вечери със замразени пици без грам романтика. И още: вместо подновяване на брачните клетви досущ като в американските филми – изневери. Вместо къща на мечтите ни – завръщане в панелката на родителите ни за по-икономично.
Е, това не е просто наша, пост соц действителност, а и хамериканска, колкото да не ни се вярва, щото в Америка се сбъдват всички мечти, разбираш ли, но не на всеки!
Стана дълго, но пък мисля, че е добра подложка за сервиране на основното киноястие днес - Silver Linings Playbook , преведен като Наръчник на оптимиста.
Страхотен рейтинг във всички уважавани сайтове и невероятно ласкави отзиви на критиката и средностатитистическия киноман, не ми даде въобще право на дилеми „Да гледам или не”.
Учител, в разцвета на силите си, с биполярно разстройство, губи работата си, къщата си, жена си и временно свободата си. След поправителния срок същият се връща да живее при родителите си, чиято нормалност също е фикция, но пък кой определя нормалното и ненормалното.
Вкопчвайки се като удавник за сламка в мисълта да си върне изгубеното, Пат (Bradley Cooper) се научава да бъде оптимист по най-трудния начин...
Отношения с родители, за които винаги оставаш дете, вманиачаване във връзка, която е изгубена безвъзвратно, късогледство за любов, на чието рамо плачеш, приятелството, лицемерието, насадените формули на обществото за образцовост, социална драма, в която има всичко от живеенето, страдането, проглеждането, щастието. Всичко, което вълнува всеки и което може да се случи на всеки!
На актьорската игра нямам право, нито съм готова да раздам малинки, както и оскари, въпреки многото номинации за последните, които Наръчникът е отнесъл и въпреки присъствието на Де Ниро.
Това, което остана в мен: оптимистичните внушения, че лудостта е относително понятие, че „заживели щастливо до края на дните си” е постижимо за хора, по-скоро свързани от лудост, отколкото от общи представи за идеален брак.
В добро и лошо –в радости и трудни времена, семейството може да бъде пристан за оцеляване или парче твърда, придобита с нотариален акт земя, от която жадуваш да избягаш, като полетиш, па макар и с бяла ризка с дълги ръкави, на крилете на лудостта...която може да бъде пък другото име на любовта...
Много горчивина, груби истини за истинския живот, и грам захарен фондан за разкош ще ви поднесе тази лента, която няма да ви остави безразлични по никакъв начин, но и не обещавам да ви разтърси!
No comments:
Post a Comment