В събота се гледат филми като Julie & Julia

 

Като типичен еманципиран дамски мутант от 21 век, който тъче на 21 стана като гигантски паяк, съм отредила събота и неделя за готвене, не като задължение, а като необходимост, която опитвам да съчетая с вдъхновение. Та Julie & Julia е едно такова, което съботно ще споделя с вас!

 Признавам си: Мерил Стрийп ми е такава слабост, че надали мога да бъда обективна по отношение на филм с нейно участие, но тези редове не са на критик или на платен съставител на похвални слова, затова ще опитам да сготвя вместо питателна, но тлъста яхния от суперлативи, пилешка супа за душата, подправяйки я с малки, но докосващи небцето щипки възхищение към НЕЯ, към вдъхновителката на образа й и храната като проекция  на любовта към живота!.

Прочутата виртуозница в кухнята Джулия Чайлд познавате от Фиеста ТВ например, макар че вече не е между живите, та именно в нейната кожа, с докарана до умопомрачително подобие интонация, жестове и присъствие, се въплъщава Мерил, която определено заслужаваше Оскара за главна женска роля, както и Златния Глобус, който в крайна сметка получи!

 

В парижки ресторант малко след пристигането си във Франция, на въпроса на съпруга си „С Какво вкъщност наистина искаш да се занимаваш, докато сме тук”, Джулия отговаря : ДА ям!

В края на филма, обещавам, вие ще искате да сготвите нещо засукано, разбира се, ако сте от дамите, които поне няколко пъти в месеца посещават собствената си кухня!

2 истински истории на 2 истински жени разказва по необикновен начин Nora Ephron, режисьор и на други любими гледива като „Имаш поща”, „Безсъници в Сиатъл”  и „Когато Сали срещна Хари”.

Макар разделени от времето и пространството, Джули и Джулия експириментират усърдно в търсене на вкуса на живота, докато откриват „едновременно”, че той е доза страст, подправена с дързост и с бучка масълце за разкош! 

 

Двете готвят много, обичат много, мечтаят много. Едната – да се научи да готви и да издаде готварска книга, а другата – да превърне кулинария си блог, вдъхновен от сбъднатата мечта на първата / “Mastering the Art of French Cooking.  1961./, в хоби и препитание едновременно. Аз мечтая мечтите и на двете!

От скучна канцеларска мишка Джули се превръща в една модерна Джулия Чайлд – и това преображение е наистина мотивиращо.

Говеждо по бургундски, Пиле със сметана и гъби, забулени яйца, Артишок със сос холандес, шоколадово суфле, печено пиле.............вашите любими рецепти ще ви изглеждат обидно семпли пред уроците по готварство – висш пилотаж, които ще гледате на екран.

И ако някога сте се съмнявали, че любовта на мъжа минава точно през стомаха, след като изгледате филма, ще вярвате твърдо в тази унизителна за женската ни същност „теза”.

Ако някога пък сте имали подозрения, че не е достатъчно да желаеш нещо силно, за да го имаш, да прави сте, добавете и ПРАВЕНЕТО на всичко за тази цел! Вместо да вярвате в чудеса, които сбъдват мечти, филмът  е чудесен гайд да пренапишете оптимистичната си концепция.

За пръв път се замислих, че на въпроса каква искам да стана, още на 7 години, отговарях "Да правя вестник", и още тогава правех, върху карирани листи от тетрадки, когато пораснах, имах щастието да правя и вестник, и списание, оставих зад гърба си тази мечта, сбъдната. Съвсем наскоро пожелах да имам блог, имам го...

То, мечтаенето е като готвенето – когато ти се получи едно ястие, съвършено или не,  започваш да мислиш за следващото предизвикателство, за следващата рецепта, която изважда експериментаторът, мечтателят, оптимистът в теб! Това е вкусната страна на живота!

А срещата с  Julie & Julia са 2-та най-уютно прекарани часове пред екрана, които някога съм имала удоволствието да си подаря – в прекрасна женска компания, с аромати на подправки във въздуха, по-скоро във въображението ми, с усещане, че си добре дошъл и се вписваш идеално в картинката на идеалната домакиня, макар и като скъп гостенин.

Десертът е вдъхновение, което ви държи поне месец след това!

Пожелавам ви истински кулинарни подвизи в кухнята този уикенд!