Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Friday, February 14, 2014

Трифон vs Валентин





След като за седмица написах 233 рекламни текста за сърцевидни бонбони, курабии, мъфини, трюфели, къкпейкове  и след като колежката вчера сътвори уникална, ръчно изработена висяща композиция от малки, големи и още по-малки 3 D сърца, прилежно увесвайки я по средата на офиса, за да удряме чела в нея, стана ясно: 14-ти Февруари е!

 














По стара традиция, и тази година попитах 10 дружки и другари: Какво ще празнувате утре? Трифон или Вальо? Получих 10 идентични отговора: „Беги оттук с тия западни и западнали измишльотини.”
Тъй като ако вие попитате мен, аз няма да се отцепя от горното мнозинство, се замислих, аджеба, отново по стара традиция, защо ни е много по-лесно да се признаем за отявлени пияници, които само дебнат повод да вдигнат чаши, бутилки, бурета и с гръмки тостове да ги пресушат няколкостотин пъти, но не и един реверанс да направим на тази вечна странница Любовта.
Голям срам е да си признаеш, че тачиш това чувство, дето движи светът, откакто същият светува! Поне за нас, българите!

 














Един мъдър мой френд с нежна душа умозаключи: Празник на любовта може да бъде всеки ден! Е що да не може да е на виното, аджеба, бих апострофирала, щото аз божествената амброзия си я уважавам всеки ден.
Днес е денят на големия разрив между женската любвеобилност и мъжката дебилност! В крайна сметка, сигурна съм, че силните половини ще замаршируват всеки момент по улиците вместо с бутилки - с плюшени мечки, балони- сърца и червени рози на тройна цена, защото нежните издънки от адамовото ребро ще бъдат меко казано афектирани, ако гореспоменатите мъжкари не се приберат у дома с нещо кичесто или кичозно в цвят червен и не пренебрегнат нарочно най-веселия български светец в ползу на католическия Купидон.
Сигурна съм, че ще има и отцепили се смелчаги, които ще идат за риба, бягайки от сополивите си, романтични жени точно днес, но не искам и да си представя как и колко ще им излезе през носа...
Така че ако ще Галъп и Алфа Рисърч съвместно да направят най-обемистото проучване в последните 20 години у нас и резултатите да сочат пълен, тотален, национален разгром за Трифон срещу Валентин, действителността е напълно различна, със западен и прерозов натюрел.
Аз лично ще се израдвам изключително много, ако законният ми съпруг или пък който и да е незаконен ме дари с кашон розе от любимата марка (услужливо поздсказвам на заинтересованите, че в BILLA има промоция), но няма да се мръщя и на розата към розето.

 














Също така ще се забавлявам от сърце, както всяка година, на алергията на колежката към всичко любовно, но ще падна от майтап, когато утре видя във фейса снимка на поредния пухен мечок държащ възглавничка-сърце, която любимият й е подарил за празника, докато нашата е пеела собственосъчинен химн в чест на Трифон.
  
















В заключение, и като преклонение пред любовта и виното...

Току що разбрах нещо замечателно, българското съвокуплително „fuck” (не мога да изпиша трибуквения аналог на български, това е дума, която не използвам), е прабългарска и означава "гушкам, прегръщам".

Това откритие увенча като дантела от бита сметана празничното ми настроение. Значи, ако мъжете и гаджетата ви днес се почерпят доволно, мили дами, в знак на пълна преданост към Трифон, но принудени да честват Валентин, и ви изпсуват още по-празнично, приемете го като знак на любов и желание за близост.

Защото предците ни така са показвали обич! Предполагам след голям мях вино, но нямам доказателства за последното...

Честит Празник на виното и любовта, приятели!