Апокалиптично - Прощално

Край на света или не, не се знае, но винаги е време да напишеш прощално писмо. 
Маркес, жив и здрав да е, написа своето преди мнооого години, ей така, да е отметнал таз задача човекът! Тъй като той е мое истинско литературно вдъхновение и тъй като са малко хората, на които искам да кажа сбогом преди имагинерния или реален апокалипсис, ще си позволя тази свобода на словото и емоциите!

 
Ако можеше да отложа края на света с още един ден, ще се обадя на всичките си приятели, разпръснати по белия свят като атоми от Големия взрив на сътворението и ще им кажа: Простете ми, че в последните години аз съм лош приятел, а всички вие знаете, че бях най-добрият!
На враговете си, които не познавам, не съзнавам, че имам, не заслужавам или пък напротив, ще кажа: Мразете ме, аз не зная що е омраза и се надявам, че някой ден нещо ще ви освободи от нея, и нека това не е краят на света!
На бившите си любови: Благодаря, че сте били причина за сърцето ми да тупти, а не просто да пулсира!
На неизживените си любови: Когато съдбата реши, че двама души трябва да са заедно, нищо не може да й попречи, освен краят на света! Или пък страховете ни, които ще ни попречат да разберем кога сме живели и кога е дошъл краят!
На детето си: И целият свят да бъде изпепелен или да замръзне, вярвам, че ти ще бъдеш в избраните да пренесат живота на друго, по-добро място, точно като в един от последните апокалиптични филми!
На всички, които съм наранила, бих подарила стих в знак на разкаяние!
На тези, които съм простила, бих простила още веднъж!

Бих се усмихвала всеки ден по 1000 пъти!
Бих казвала: Обичам те на всички, които ценя, всеки миг, докато им омръзне да го слушат!
Бих скочила в пропастта, но в тандем!
Бих отишла в Тибет, Тоскана и на остров Бали – последната дестинация е само заради филма „Яж, моли се и обичай”
Бих яздила слон, камила, магаре...
Бих научила езици, много, или поне насъщни думи като „Обичам те”, Наздраве, Добър ден, Лека нощ, на всички тях!
Бих отишла да живея някъде в Родопите, в безвремието, в нищото, а всъщност в сърцето на света и всяка вечер бих заспивала под звуците на тишината!
Бих изкачила 100 върхове, па макар и хълмове...
Бих нарисувала картина, макар че съм пълен арт – провал!
Бих написала най-накрая роман!
Бих прочела отново всичките си любими книги, макар че няма да ми стигне времето...
Бих прекарала месец в библиотека, спейки на пода й и хранейки се с мъдрост, докато преям...
Бих потърсила вдъхновение на немислими места!
Бих била по-добра към тези, които имат най-голяма нужда от добрина...
Бих обичала всеки миг от този живот, така сякаш всеки следващ е краят.
Бих дочакала следващия край на света в мир и любов, без страхове, че животът, любовта или светът ще свършат!

До утре, най-скъпи мои! 
Желая ви ново начало!