Life of Pi - Лента, която сякаш е спряла или спира дъха...

 

Принципно се изприщвам от филми, чието действие минава между 4 стени например, или в лодка, както в случая с Животът на Пи, може би защото най-големите претенденти за Малинка в моя топ 100 са вдъхновени от подобен сюжет, но с активното участие на глутници акули. В случая не можах да пропусна името на тайванския режисьор Анг Лий (Планината Броукбек), бидейки подготвена за безмълвни послания и въздействия.

Момче, кръстено на плувен басейн и Бенгалски Тигър с човешко име са главните герои в тази борба на живот, смърт, оцеляване и приятелство.

Пи, син на собственик на зоологическа градина, който изповядва всички религии и открива своите богове един по един в търсене на себе си и Ричард Пъркър започват познанството си поучително за Пи...Продължението на това „приятелство” и морските бури, през които минава, е смисълът на корабокрушението - завръзката и развръзката на повествованието (филмът е по едноименния бестселър на Ян Марте.)

Признавам си, че и аз хванах морска болест в края на филма и че дори кристалното 3D качество на картината не можа да ме хипнотизира поради камерния си фокус,  и че краят на това мъчително пътуване ми донесе истинско облекчение заради интензитета на визуалните ефекти за сметка на словесните, но ме остави с много въпросителни и цитати в главата си. \Може би защото винаги съм си падала повече по думите, отколкото по видимото.\

„Вярваш ли, че съдбата определя живота на човек? Вярвам, че човек прави, каквото може, докато съдбата му се разкрие!”

Не търсим ли всички приятелство с неподходящи люде в живота си, готови да жертваме всичко в името на това същото да се окаже истинско, и не биваме ли опустошени, когато избраното „другарче” се окаже от друга джунгла, пустиня, планета, където приятелството не е на мода.

Дали всеки от нас не търси Петкан на всяка цена, рискувайки целостта си, само и само да не не е сам на самотния остров...

Филмът не  разкъса емоционалните ми устои с остри като на тигъра зъби, но пък ме остави безсловесно удивена от кръвожадния глад към детайла, емоцията, животинското начало у човека и човешкото у звяра, изпитван неудържимо от тандема режисьор - оператор! 

В заключение, след по-скоро 2 часа скука, отколкото наслада, прегърнах края  – противопоставянето на истинската история и метафоричната, която се оказва по-правдоподобна за търсещите „истината” и всички произтичащи от този парадокс изводи, емоционални и умозаключения.

Много дупки зейнаха в мрежата на хванатите от мен в движение като летящи риби послания – тази на любовта например...

Религиозни, човешки, екзистенциални приливи и отливи ме приспиваха и пробуждаха в тази лента – поредна претендентка за оскари, но пътуването не беше обречено Титани (к)-чно, по-скоро хоризонтите ми се сториха ужасно далечни, а в трюма бе складиран прекалено много философски товар, който дърпаше сала на киноманското ми търпение към дъното, в случая към края...