За принцесата с обувки Nike, марките, мерките и хората!

Вчера съботно и по традиция заведох дребния си наследник на културно мероприятие – Спящата Красавица в  Младежкия Театър – само хубави неща мога да кажа за постановката впрочем, очарована съм! Непосилна и откровено мисионерска  задача е да задържиш вниманието на мини-зрителска маса цели час и половина. Истинска мексиканска вълна у подрастващите театромани достигна обаче „разкритието” на наблюдателна 10-годишна девойка, която буквално изгрухтя от удоволствие в края на постановката: Вижте, принцесата е с обувки Nike! Споделеното чувство за „съпринцесност” се понесе като чуруликане из смълчаните редове и се превърна в ентусиазирано общо ехо Nike, Nike, Nike....

Порасналите придружители на невръстните Nike – експерти захихикаха в шепи, включително моя милост и благосклонно отчетоха епизода като типичен за пост-социалистическата ни действителност.

Не е нарочно, но на днешния празничен ден се размислих как лозунгът „Всичко българско и родно любя, тача и милея” отдавна е посипан с нафталин и прибран при черно-белите албуми на оскъдното ми откъм капиталистически упадък детство, а днес и аз с пълна сила изповядам превърналото се в религия, снобско по моите разбирания откровение: „Всичко западно и модно аз желая и лелея”.

През 80-те обличахме това, което имаше в магазините и логично 80% от гардероба ни беше копи-пейст. До днес с моя любима приятелка от детството се наричаме шеговито „Шкъ” – съкратено от нощно шкафче, защото си бяхме перманентно идентично тоалирани. Еднакви бяха дрехите ни, мебелите, къщите, заплатите на родителите ни, заедно плакнехме очи в Некермани и свързвахме бъдещето си с придобивка на нещо красиво, стилно, различно от униформените секции Верея, Траяна и мека мебел мейд ин Велинград.

Няма да забравя първото си законно марково притежание- маратонки Ромика. Стъпвах с тях като Пепеляшка, която току що е заменила плетените си терлици със златни пантофки. Самочувствието ми ей така – за минути порасна и положи коронка на свенливата си главица.

Последваха дънките от Кореком, закупени с изпратените от родителя ми, опичащ се на жаркото либийско слънце, долари..

Минаха години, днес никога не си отказвам „лукса” да си купя маркова дреха и обувка, още повече че мога да платя за тях простосмъртна цена. Интересно защо всеки път, когато облека сина си в Adidas от главата до петите, вместо да се насладя естетски на гледката – а тя си заслужава, изпитвам едно такова човъркащо чувство на угризение, сигурно е същото, от нафталина, дето ми нашепва, че това е буржоазен уклон, несъвместим с идеалите ми, които се разграничават категорично от материята.

Казвам си, добре де, в Америка и безработните са облечени „марково”, впрочем вече и в България, като се замисля, дори клошарите са барнати с някой Reebok– шеста употреба. Децата ни пък първо научават фешън-лейбълите, и после азбуката! Мойто гардже, слава на Бог, няма марки в речника си, пазя го умишлено от тази „зараза”, все още е съвсем невинен и неосъзнат манекен на моя прозападен снобизъм! Опитвам се да му внуша и безразличие към финикийките знаци, засега успявам, но знам, че това е временна победа! След 3 години ще тръгне на училище – и там дечицата ще си мерят...марките и доходите на родителите си..!

Мисля си – отде тази мания да си сложим етикетче – на якето, панталона, маратонките, шапката, шалчето. И си отговарям: от нуждата ни да се маркираме като хора с „висок стандарт” – антипод на неудачниците. Няма значение дали заплатата ти е 300 лв, като се сложиш в един Adidas от 300 лв, изглеждаш удачник даже в собствените си очи. Защото кралските особи, челядта на Бекъм, на Брад Пит и Джоли носят същото и ти някак си не си толкова загубен и изгубен, можейки да си го позволиш, макар че то няма да те направи по-богат, нито по-добър, нито по-надежден, просто ще се почувстваш поне за миг илюзорно богоизбран, а не наказателно роден тук – в царството на шивашките цехове, в които раздават по 200 лв. заплата, и не ги дават редовно...

От друга страна – въпросните снобски продукции се отличават с качество, недостижимо за нашенските производители, пестящи от копчето до ципа, да не говорим, че след първо пране параметрите на модния хит - рожба на родна пестеливост, са коренно коригирани.

Харесвам всичко марково и малко се срамувам да си го призная, но неусетно се превърнах в снобка, сигурно защото и аз, made in Soc Bulgaria, се опитвам да автосугестирам на тема, че 24 години след демократичните промени в страната ни, живея по-добър живот и заслужавам да нося качествени дрехи и обувки с марка „бял човек”, нищо че повечето рекламни лица на въпросните лейбъли са черни.

Предзаключение:

Не ми се нрави факта, че невръстни дечица водят ожесточени дебати на тема кое е по-добро: Adidas или Nike.. .Че същите почти не се виждат със заетите си да изкарват пари за марковите си отрочета родители...Които родители се трудят от сутрин до здрач в капиталистически фирми, които предлагат соц заплати.

Не се и гордея особено, че, мотивирана от днешните си халосни размисли, проявих поредна безотговорна разхитителност, и поръчах на сина си възхитителен екип Adidas, разбира се, от ebay, защото аз може да живея в най-бедната европейска държава, но съм космополит и продукт на собствени наложени западни стандарти – пазарувам онлайн от 10 години и знам как мога да си позволя..с българските си доходи, да бъда или поне да изглеждам “бял човек”.

Но пък, успокоявам се, вчера като противоотрова срещу „греха си” да бъда капиталистически родител, купих на сина си книжки и го водих на театър...

И още: За нищо на света не бих заменила обувките си Clarks за пътъци от 10 лв, нито якето си Lee, което нося от 10 години и същото не е помръднало, досущ като българския стандарт...няма и да правя повече нелепи опити да подкрепям бг икономиката.

В заключение:

Нещата не са само черни или бели, соц или кап, духът не изключва материята и обратно...

Моят принц може да е с маратонки Adidas, но ще знае, че е принц не заради тях,  а заради това, че е посветен в тайнството на принцовете и принцесите от прочетените книги, и че може да събуди принцесата у една девойка с благородството си, а не с чепиците си..Или поне да вярва, че има принцеси, на които им пука за благородството, а не за чепиците му...

Вместо в МОЛА, ще го водя на театър, докато го заобича, поне колкото мен...

Няма да стъпи в Макдоналдс, поне докато това зависи от мен... няма и да яде кренвирши, отново докато аз определям менюто...

В същото време:

Аз ще продължавам да си купувам 100 грама синьо сирене и салата от рукола и ще си ги изяждам с буржоазна наслада \вместо килограм салам тип хамбургски с пържени картофи.\

Докато мога, ще обличам моя малък принц в хубави дрехи, без нито веднъж да му втълпя, че собствената му значимост има дори бегла връзка с материята..

А ще го правя, защото искам той да има всичко, което аз не съм имала, колкото и да е глупаво, носталгично, повърхностно, комплексарско и материално..

В същото време ще се боря с нокти и зъби да му предам генетично и соц.обусловения си афининет към духовното, към хубавата книга, към изкуството, към истинските ценности в живота...които нямат нищо общо с материята, но същата не пречи на съществуването им, така както плътта и духът ни са едно цяло, но вярвам, духът остава...

P.S. Моля, всички заинтересовани вносители на марки, решили да ми заплатят заслужен хонорар за този заслужаващ лейбъла "платен" постинг материал, да се свържат с мен на имейл. Няма да откажа хонорари в "марки".-:))))